Информация
Рейтинг (1)
Мнения (0)
Публикувай мнение

„Улица „Каталин“ и завръщането на Магда Сабо

06 ноември 2019 г.
„Улица „Каталин“ и завръщането на Магда Сабо

„Улица „Каталин“ е вторият роман на Магда Сабо, преведен от Нели Димова и издаден от „Колибри“. Завръщането на писателката у нас бе осъществено с романа „Вратата“, за който проф. Милена Кирова вече писа във в. „К“. Магда Сабо не е непозната за българския читател. В България за първи път неин роман е преведен в началото на 60-те години, а други четири са реализирани между 1981 – 1987 г. – „Сърната“, „Фреска“, „Старомодна история“ и „Карнавал“. Издадените от „Колибри“ през 2017 и 2018 романи „Вратата“ и „Улица „Каталин“ са красиво преоткриване на писателката за съвременната българска публика. А преоткриването е красиво, заради стила на Сабо, която умее да превърне дребната случка или незабележимо битие в увлекателно събитие. Интересна е творческата съдба на Сабо, която дебютира с поетите от кръга на списание „Новолуние“ и издава стихосбирките „Агне“ (1947) и „Обратно към човека“ (1949). На 32-годишна възраст писателката преминава през изпитанието на принудителното десетгодишно мълчание (колко ли съвременни автори биха имали търпението да не издадат нищо десет години?). След това настъпва метаморфозата. Поетесата се завръща като писателка и налага категорично името си в съвременната унгарска литература.

„Улица „Каталин“ излиза през 1969 г. и унгарската критика се произнася единодушно за него, че е важна и неподминаваема творба. През 2007 г. романът печели наградата „Севен“ за европейски роман. „Улица „Каталин“ е обединен от две части, чиито места изглеждат на пръв поглед фабулно разместени, т.е. втората част „Места“ темпорално предхожда „Моменти и епизоди“. Пълното осмисляне на „Места“ е възможно след препрочитането, след като читателят е преминал през период от четиридесет години, разкрит мозаечно, но без усещане за фрагментиране. Затова можем да твърдим, че романът започва с епилога си – той ни въвежда сред хора, загубили най-важното, основополагащото в живота – чувството за приют, за дом и невъзможността да го сглобят, а оттам и да бъдат каквито биха искали да бъдат. Именно този особен вход към романа, едновременното въвеждане на всички персонажи, усложнено от фантастичния елемент с мъртвото момиче, което посещава и наблюдава живите си близки, създава първоначално объркване. Читателят се чувства като попаднал в стая с непознати, всеки от които върши каквото си е наумил и не обръща внимание на влезлия. Това обаче не е недостатък, а оригинален повествователен похват – да се покажат героите такива, каквито са, в състоянието им на провал и загуба, а първоначалното стъписване на читателя е бързо преодолима преграда благодарение на фразата на писателката, а на български – на преводачката. Обхващайки широк времеви регистър, Сабо проследява раждането на мечтите на героите и тяхното угасване.

На неголяма улица в Будапеща живеят три семейства, от които през войната оцелява напълно само едното, от второто – двама от членовете му, които нямат кръвна връзка и то се разпада, а третото семейство, изпратено в лагер, е унищожено. Съседите се опитват да укрият дъщерята от третото семейство, но тя е застреляна в двора на една от къщите. Сюжетът проследява живота на оцелелите и тяхната способност за приспособление. Трудно би могло еднозначно да се каже кой или кои са главните персонажи в романа. Дали това е Ирен, която не е свикнала с провалите, или Хенриета, смъртта на която хвърля сянка върху живота и съдбата на останалите, или Балинт, в когото и двете са влюбени. Дали смъртта на момичето и неизреченото самообвинение не отнема дома, вместо войната и политическите катаклизми на епохата? Дали вината на живите не им отнема тяхната „Улица „Каталин“, или все пак причината за това е времето, което така или иначе подлага на изпитание съвестта на всекиго? Това са част от въпросите, които романът повдига на фона на важни моменти от историята на страната и по този начин преплита темите за доносничеството, проваленото бъдеще, опазената чест, емиграцията, вината, теми, които в немалка степен са интересни и за българския читател, доколкото са актуални за преосмисляне на миналото ни.

И във „Вратата“, и в „Улица „Каталин“, а също и в по-рано издадения у нас „Фреска“, може да бъде забелязан интересът на писателката към Гръцката и Римската античност. Чрез тънките нишки, които Сабо спуска към древността, образите на героите, а понякога и интериорът се обогатяват с алюзии – на ниво имена, сравнения или други заемки от античния свят. По този начин представеният герой се усложнява, образът му може да каже повече, постъпките му да придобият драматична окраска. С такава функция е например фигурата на Цицерон в романа, чийто бюст стои на бюрото като почти ненужна вещ. Една интерпретация през присъствието на статуетката и през гледната точка на историческата личност, известна с новаторските си идеи за държавата, безспорно придава допълнителен смислов пласт на романа. Част от протагонистите на Сабо се саморазкриват, друга част са изградени от гласа на разказвача. За „Улица „Каталин“ са характерни и двата типа разказвачи – повествованието се води от гледаната точка на Ирен, но и от гледната точка на всезнаещ повествовател (за образите на Хенриета, Балинт и Бланка). Всеки времеви отрязък е разкрит с характерния му колорит и особености, като най-важното е, че хората не се променят, те търсят винаги едно и също и изборите им са винаги едни и същи – това особено добре проличава във финала на романа, който очертава своеобразен кръг. А завръщането към уводната част, която по-горе бе уподобена с финална, засилва усещането за цикличност.

„Улица „Каталин“ е една от важните преводни книги, които настоящата година предлага на българския читател. През тази година предстои да бъде публикуван романът „Пилат“, в който се тематизират взаимоотношенията между майка и дъщеря.

Публикувано в „Литературен вестник” , 20-26.03.2019

Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2019 © Всички права запазени