Запиши се за нашия информационен бюлетин, бъди в крак с културните събития!
Ще получите съобщение за потвърждение!
Нещо се обърка, опитайте да презаредите страницата!
„Книгата е образователна, това беше една от идеите ми – да разкажа вълнуващо приключение, в което има и старопечатни книги, и гмуркане в политическата история, и скокове чак до древността, до персийските царе и връзките им с тракийските земи. Има и химия, има и военно дело, и лингвистика. Като я затвориш, да знаеш нещо повече”, споделя Георги Тенев в интервюто си за “Литературни разговори”.
„Балкански ритуал” на Георги Тенев е мащабен и многопластов роман, който - за удобството на различните видове читатели - би могъл да се определи като политически, исторически, психологически, криминален, социален. Роман, който в крайна сметка изобщо не може да се ограничи до определена жанровост.
„Балкански ритуал” е мрачен и трезв поглед с процепи светлина и нотки на мистичност към България в протежение на около половин век, както и към събития и места по света, с които тя е свързана - Ватикана, Ирак, Турция, Русия. Едно пътуване в пространството и времето, заплитащо и разплитащо връзки, в които Тенев е включил множество главни и второстепенни герои и сюжетни линии. Те са част от един внушителен по мащаб контекст, разкриващ забележителната авторова ерудиция в най-различни сфери.
В този смисъл нека бъдещият читател не се заблуждава, че го очаква просто забавление в стил трилър, макар книгата да поддържа напрежение и динамика и да притежава атрибутите на всеки жанров роман (трупове, неразкрити убийства, страшни престъпници, археологически загадки и т.н.). Нека читателят бъде наясно, че става дума за трудна и сложна книга, която изисква, но и много повече дава широки познания. Един дълбок анализ на близката история и на съвременността, който предизвиква първо мислене и осмисляне, а чак след това удоволствие от четенето.
Онова, което всеки читател със сигурност ще разпознае, са прототипите на някои от героите в романа - съвременни политически и обществени фигури, както и определени социални сюжети, които не само познаваме, но и продължаваме да живеем. Макар приликата с оригиналите да е очевидна (като например при премиера Бойко Борисов, историка Божидар Димитров или пророчицата Ванга), авторът предупреждава, че те са впрегнати само да обслужат една фикция. Това надграждане на познатите характери и събития той извършва с психологизъм и дълбоко философско вникване.
В „Балкански ритуал” Георги Тенев дава поглед към вътрешния свят и отношения между най-различни герои (някои впрочем недостатъчно представени в подобен тип романи след 90-те). Тук ще срещнем и политици на най-високи нива, и регионални или нископоставени държавни служители; и висши клирици, и обикновени духовни младежи, открили православието и избрали монашеството, от едно космополитно иначе поколение след дългите години на държавен атеизъм; и обитатели на столицата, и на малко погранично градче; трафиканти, иманяри и престъпници, и издигнали се по сив начин силни на деня олигарси; служител в системата на МВР и ветеран от войната в Ирак; провинциален лекари; културни дисиденти, напуснали страната; генерали и задкулисни играчи от службите; чужди посолства и т.н.
До всички тях се спуска един всевиждащ разказвач, дистанциран и емоционално обран наблюдател, който търпеливо и последователно разкрива нещата такива, каквито са станали в пълнота, свежда до нас данни, припомня ни истории, дава ни непрекъснато други ъгли, за да се разкрие пъзелът на повествованието.
Привидно или не, в един момент обществото, което авторът описва, ни изглежда като конструкция на неведоми сили, воюващи посолства и служби, тъмни политически и икономически стратези, с една дума - задкулисие на всички нива. Силно е усещането, че в този контекст разумът и свободната гражданска воля се разпадат и подават на депресия в условията на всеобхватна корупция.
“Искрената цел на моя роман е да създаде у читателя съмнение: дали всичко в неговия свят е така стабилно? Дали човек е така всесилен, както си мисли? Дали рационалните отговори винаги ще му вършат работа? Аз не харесвам доволството на човека, усещането, че си е уредил света и живота. И че всичко му е ясно. Това е огромната лъжа, от която започват много беди... В романа доста се занимаваме с власт, с управление и манипулации на хора, на история, на пари и човешка памет. Тия неща не ги командва космосът, те са плод на човешки планове, конспирации в името на някакъв вид успех, желание да се владее материята.”, казва авторът.
В този свят образът на комисар Траян Колев е образ на самотен боец, един съвременен, несъвършен и погрешим Робин Худ, който може да нарушава закона, но в името на личната му война за справедливост. Онова, което той върши в нейно име и в името на онези, които нямат пари, възможности, шанс, родители, смисъл, често е импулсивно и води до сривове, но във всички случаи до пропукване на статуквото.
Лично за мен комисар Колев като че ли олицетворяваше и мъжеството без потенция (символизирано и от отношенията му с жените, които са неинтимни, скопени от емоционалност и сексуалност). Мъжество, което въпреки това са самодоказва. Чудех се, противно на авторовия замисъл, не е ли това символ на цялата ни гражданска съпротива, такава каквато е тя - безплодна (макар и многословна понякога), удряща в стени.
Впрочем прави впечатление, че някои от героите страдат от заболявания, за които не знаят, което пък ме наведе на размишлението, че това е типична диагноза за обществото ни - да боледува, без да си дава ясна сметка за това. Да страда от дълбоки дефицити и зарази, които ни разяждат отвътре, независимо от коя страна на нещата сме.
Интересен е и редкият поглед към българското духовенство, до което ни доближава историята с изчезналото Асеманиево евангелие. Тя дава повод да се навлезе в клира, в неговите отношения с властта и силните на деня, в дилемите, които стоят пред представителите му и в техните лични човешки избори и духовни терзания.
Самият Георги Тенев определя “Балкански ритуал” като роман за българските съкровища, в най-широкия смисъл на това понятие: и буквално, през историята с откраднатото и появилото се след десетилетия евангелие, и с търсеното в недрата на Странджа злато, донесено от Иран, и в чисто духовен смисъл - като национален капитал. Като човешки материал, способности и заложби у народа ни, потенциално способни да генерират ценности.
Романът ги противопоставя на бедността (отново в широкия й смисъл), противопоставя рационалното и светско начало на духовното в различните му измерения (и като езическа и суеверна мистика, и като чиста православна вяра), изправя изгодата срещу жертвоготовността, правото срещу справедливостта, честността срещу лъжата, Изтока срещу Запада, цинично-прагматичния реализъм срещу надеждата.
Романът играе и с понятието граница: в политическото, в социалното, в историческото, човешкото и духовното. Границата, която спира имигрантите, и границата, която затваря самите нас. Границата, която престъпваме с действията си, и границите, които пазим в името на живота и морала.
Препоръчвам този сложен роман!