Литератури, награди, контексти

„Чрез кратки анализи на емблематични романи Амелия Личева откроява като тенденции: антиутопичното, погледа към миналото, всекидневието, миграционната вълна, обръща внимание и на масовите световни автори. Този кратък преглед със сигурност не може да даде цялостна представа върху книгата „Световен ли е „Нобел“? Препоръчвам я на всеки, който би искал да разшири литературния си хоризонт.”

Заглавието въпрос на книгата на Амелия Личева можем да възприемаме както буквално, така и реторично, но най-вече то задава пресичането на две важни, всъщност най-важните за изследването, посоки – разглеждането на понятието „световна литература“, промяната в съдържанието му поне от Гьоте насам, различните гледни точки и подходи към определянето му, както и литературните награди, най-вече наградата „Нобел“ – какви са мотивите да бъдат присъждани, променят ли се изначално заявените им критерии във времето до днес.

Неизбежно началото на едно такова амбициозно изследване минава през проследяване на историята на създаването на понятието „световна литература“, през детайлно разглеждане на различните литературни концепции, които се сблъскват или допълват в полето на сравнителното литературознание. Много важен за разбирането на проблема се оказва анализът на различните мнения кое прави едно произведение „световно“ – дали някакви общочовешки проблеми, които могат да бъдат проблемите на всеки един човек навсякъде по света, дали най-четените и превеждани творби могат да бъдат причислени към този свод, дали да търсим зад признанието културна или политическа значимост, къде минават границата между „световна“ и „висока“ литература, връзката между „световната литература“ и канона и т.н. На тези въпроси е посветена първата част на книгата.

Втората част се занимава вече конкретно с Нобеловата награда за литература, проследява промяната в критериите на журито от създаването ѝ до наши дни, включително и случилото се през 2018 г. когато, въпреки наличието на големи имена, наградата не бе присъдена. Много важен момент според мен е и анализът на Нобеловите речи на някои от известните носители на наградата. Дали те могат да се разглеждат като културни послания, дали като отстояване на регионална идентичност, или по друг начин. Много съществен принос на авторката е, че тя показва промените в литературния процес и вкус, и то от гледна точка на миграционните и емигрантски движения, от преформатирането на картата на „световната литература“, в чиито център вече не може категорично да поставяме Европа или САЩ, като това важи и за промяната в разбирането за това кои литератури са „периферни“ и дали наистина са.

Наградите в разбирането на Амелия Личева все повече зависят от политическия контекст. Често идеологически са причините, поради които един или друг автор получава Нобелова награда, а други, световни имена – както в разбирането на критика, така и на читатели, никога не са удостоени с нея. Нобеловата политика е все повече политика на търсене на баланс, както и на актуалност, и изследването демонстрира това. Важен и интересен момент е и разглеждането на българския случай – нашите номинации, противоборствата и липсата на консенсус в излъчването на кандидатури и изводите, които следват от това.

Третата част на книгата, която безспорно ще бъде най-интересна за по-широката читателска аудитория, откроява тенденциите в „новата световна литература“ (избирайки да ги анализира през романа), отбелязва не само тук, а и в първата част на изследването значението на превода, както и на писането на чужд език.

Тези тенденции са изведени през писатели, всички те със световна известност, а и познати на българския читател, което пък е похвала към българските издателства. Това са имена като Дон Де Лило, Мишел Уелбек, Кейт Аткинсън, В.Г.Зебалд, Херман Кох, Джон Гришам, Елиф Шафак, Алис Мънро, В.С.Найпол, Казуо Ишигуро и др.

Чрез кратки анализи на емблематични техни романи Амелия Личева откроява като тенденции: антиутопичното, погледа към миналото, всекидневието, миграционната вълна, обръща внимание и на масовите световни автори. Този кратък преглед със сигурност не може да даде цялостна представа върху книгата „Световен ли е „Нобел“? Препоръчвам я на всеки, който би искал да разшири литературния си хоризонт, да намери отговор на въпроси, които със сигурност си е задавал, четейки творбите на някои от споменатите автори, да осмисли случващото се в литературата днес, значението на средата, пазарите, медиите и сред всичко това нашето място – на читателите.

Написана на много четивен език, който не жонглира непрестанно с научна терминология, книгата на Амелия Личева е предназначена не само за определена научна, литературна общност, а за всеки читател.