Прочетохте ли „Жени на НЕпреклонна възраст и други безпринципни истории”? Истина е - това тъничко книжле със 17 разказа няма цип на устата си. Ципкин е не просто майстор сатирик, Ципкин се оказа душевадец. Вади ти душата с памук, натопен в неустоима смес от руски постсоцреализъм, ирония, самоирония, невъобразими обрати и мъдрост, изпитана на собствен гръб. За словесните фойерверки споменахме ли? Предлагаме ви откъс от разказ, който не е поместен в сборника.
В късната вечер на обикновен есенен четвъртък Зинаида Максимовна Сирникова неочаквано осъзна, че й липсва любовница. При това неудържимо.
Всичко в живота на тази прекрасна майка и съпруга беше безупречно, при това без любовница, което предизвикваше съмнения относно успешното й земно съществуване. Ще отбележим, че този дефект бе разкрит случайно.
- Как така – няма? – като позабави движението на размахваната си във въздуха длан, попита Виолета, жена с широки размери и тясна душа.
- Ама как, непременно ли трябва да има? – Зинаида Максимовна не знаеше каква кутия на Пандора отваря с този невинен въпрос и какви необратими последици за много московчани ще породи желанието й да чуе отговора.
Виолета се преобрази в шеф на Топлофикация, който обяснява на гражданите ползата от неизбежното спиране на топлата вода.
- Да, непременно е нужна! Чакай, ти напълно ли си извън света, в 19-ти век ли живееш?! Е, вероятно просто не знаеш, нищо повече!
Зинаида Максимовна понечи да възрази.
- Виолета, аз зная всичко! Денят му ми е известен час по час, каква ти любовница, няма такова нещо при Миша.
Приятелката й се преобрази в следователка, предлагаща й да наковлади съседа. Проникновеният й глас изби основата изпод светогледа на Зинаида Максимовна:
- Така е още по-лошо, Зиночка. Съпруг без любовница – е несигурен и непредсказуем, това издава егоизъм, лош тон и липса на възпитание. Ама не това е най-важното. Щом един съпруг си няма любовница, той не притежава най-важното, което трябва да притежава всеки съпруг, мъж и гражданин.
- Че какво? – Зинаида Максимовна изобщо не стопляше какви ги приказва приятелката й.
- Чувство на вина. Разбираш ли? Човек без чувство на вина – това е опасен човек, но съм сигурна, Миша не е такъв, ти просто не си се замисляла или не си го питала; той е грижовен еврейски съпруг, затова те предпазва; това е най-вероятното.
Думите за обществената опасност прободоха Зиваида Максимовна и тя предпазливо зададе следващия въпрос:
- Тоест твоят Коля има любовница и ти знаеш това?
Виолета видя, че снарядът й е улучил барутния погреб на неприятеля, хвърли маската и стана себе си.
- Две са.
- Кои са – две?
- Ами две любовници има; разбира се, зная за тях, нали трябва да съм в течение как живее любимият.
За известно време Зинаида Максимовна изгуби връзка с реалния свят и рефлекторно затръска глава насам-натам, сякаш не пускаше въпросния реален свят в ума си.
- Момент, момент... и той знае, че ти знаеш?!
- Зина... що ми разиграваш тази комедия сега, а?
- Каква комедия! Сериозно те питам!
- Знае, как да не знае. Ами ако спешно ми потрябва, а телефонът му е изключен, как ще го намеря? Пък и изобщо – отнася се до семейната безопасност, близката среда трябва да е от проверени хора.
При тази фраза обикновено флегматичната Зинаида Максимовна стигна до холеричен крясък:
- Каква ти близка следа! Мъжът ти чука някакви жени, а ти ги наричаш – близка среда!
Виолета спокойно заразглежда утайката от кафето:
- Е, бил ги изчуквал – имаш високо мнение за него. Нищо такова, въвира им се периодично. Ами да, те са близката ни среда, нима искаш да спи кой знае с коя?
- А само с теб не може ли?!
Виолета остави чашата на масата и погледна учудено приятелката си.
- Да си призная, не ми е минавало през ум. Възможно е да може, ала как ще промени това ситуацията? Пък и освен това, нали ти казах, става въпрос за общественото положение, за общоприетата норма. Просто, ако твоят Миша си няма любовница, бързо ще изпадне от средата си. Ето, погледни: вечеря той с партньорите, всички разправят това-онова за любовниците си, а Миша... Какво ще им разправи Миша? За теб ли? Нали така ще постави приятелите си в неудобно положение. Обаче ще повторя: сигурна съм, че с него всичко е наред, просто е малко старомоден и не ти е казал. Попитай го ей така, обичливо, той ще сподели и ти ще се успокоиш, че всичко ви е наред, както при хората.
- При хората ли?
- Ами да, при хората, при нормалните хора. Поприказвай с него и ми звънни.
Зинаида Максимовна не отлага дълго разпита:
- Миша, как мислиш, съпругът и съпругата винаги ли трябва да си казват истината?
- Има ли нещо? Какъв е този твой въпрос? – Михаил Анатолиевич, по външност симбиоза между Евгений Леонов и Гари Олдмън, прелистваше „Спортекспрес”, страниците на вестника силно шумоляха, затова май не обърна особено внимание на въпроса. Зинаида Максимовна, както разбираме, не отстъпи:
- Кажи, де.
- Естествено, инак за какво е бракът. И без това навред лъжи – той продължи да дири нужния му материал, затова отговаряше малко като че извън света.
- Ти например винаги ли ми казваш истината?
Най-сетне той разбра, че разговорът вече не е от безсмислено естество.
- Зина, ама какво се е случило?
- Обещай ми, че ще ми кажеш истината.
- Обещавам.
- Имаш ли си някоя освен мен? Това няма да ме обиди! То си е повече от нормално, просто се притеснявам каква е тази жена. Просто се опасявам от страх пред мен да не се забъркаш в някоя история, та затова... – притеснението, съчувствието и искреността, излъчвани от Зинаида Максимовна, заляха целия им многостаен апартамент. Михаил Анатолиевич се стъписа:
- Зинуля, ама как така? Нямам друга освен теб... и не съм имал, теб обичам.
- Обичаш ме, знам! Не се и съмнявам! Просто... е, май ще е нормално, пък нали искам да нямаме тайни един от друг, жена с много своевременни възгледи съм, уф (Зинаида Максимовна се вълнуваше), в смисъл – съвременни.
- Ама какво имаш предвид, Зина? Кой ти е разбъркал главата?!
- Никой, сама си я разбърках, просто ми се струва, че след толкова години брак е нормално човек да си завъди любовница, напълно бих те разбрала.
- Зина! Не ми трябва любовница! Теб обичам, разбери.
- Добре, де...
- Какво значи – добре, де... Сякаш не си доволна!
- Не, не съм никак огорчена... просто съм озадачена.Нима ти е толкова трудно да кажеш истината...?
- Че нали ти казвам истината!!! Аха, сещам се. Виолета те надъха, нали? Абсолютна глупачка. Господи, човек трябва да се жени не за моми сираци, ами за социопатки без приятелки.
- Как не те е срам?! Тя толкова те цени! При това е съпруга на Николай Георгиевич, нали е приятел на твоя шеф; на твое място щях да се радвам, че сме приятелки.
- Радвам се! Безкрайно! Обаче все пак изхвърли тези дивотии от главата си, не всички са като Виолета и тези около нея, вярвай, не всички.
В този момент Зинаида Максимовна си спомни думите на Виолета за социалната среда и се замисли. Два дни по-късно отново се срещна с приятелката си.
Виолета изслуша доклада й, тегли чертата:
- Лъже, разбира се. Е, криво-ляво е още млад, вие едва ли се занимавате с истински секс, а нали все трябва да го прави с някоя…
- Що пък да не се занимаваме? Занимаваме се – в гласа на Зинаида Максимовна се долавяше намек за срам.
- Е, веднъж в годината, да речем – не се брои.
- Ама не е веднъж в годината – стеснението премина в разкаяние.
- Добре де, нека са два пъти, няма значение.
- Виолета, правим го веднъж седмично – разкаянието се преобрази във възражение, което на свой ред напълно промени емоционалния фон на Виолета.
- Женени сте от 15 години и правите секс всяка седмица!!! Няма защо да лъжеш поне мен.
- Че защо да те лъжа?
Мнозина не биха намерили какво да кажат, но не и Виолета Александровна Красина, с моминското презиме Линко. Тя събра цялата си тежест в един убийствен аргумент:
- В такъв случай е сигурно, че има любовница! Ами че той е сексохолик! Очевидно е. Зина, май не си твърде подкована по въпроса, обаче ще ти отворя очите. Мъжът го прави или всеки ден, или веднъж в месеца. Всяка седмица – това е истински фалш!
***
Любовта понякога е много издръжливо чувство. Може да бъде победено единствено с колективните усилия на всички околовръст.
Оценка: +1
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
