„Дама Пика”, или да заложиш на Пушкин

„Лятото преваляше и аз разбрах, че книгата е чудовищна. Никак не ме утешаваше мисълта, че не по-малко чудовищен съм самият аз.” Думите (естествено) са на Борхес. По друг повод са, но няма да сгрешим, ако ги отнесем към „Дама пика”. Отвъд самоиронията, с която Пушкин я започва – „новейшая гадателная книга”, по нея наистина може да се отгатне бъдещето. Не само на поета, не само руското, не само европейското… Защото пиковая дама освен дама пика е и дама с пика; пика, с която ще те призове на дуел, на същия онзи дуел, за който – откакто се помниш – знаеш, че е фатален. Фатален и тайнствен като всичко в живота и книгите на Александър Сергеевич.

Потъваш в разказа и ти става безпощадно ясно: дори името на главния герой не знаеш. Херман? Или Герман? С едно или с две „н” се пише? Руско? Или немско? Дали младият инженер въобще някога е имал име? Ами ако то е „Легион”? Ако идва от друг герой в същата повест – граф Сен Жермен, магьосника-повелител на картите? Но имат ли общ корен, то и името им ще показва, че „Герман” (от латинското „germanus”) е не толкова име, колкото знак, че Сен Жермен и младият инженер са един и същи дух. Според преданието той знае всички езици, дори тези на металите и минералите. Една от легендите колебливо настоява, че е португалски евреин. Друга – че граф Сен Жермен е самият Каин, човекът, който никога няма да умре. Затова и името на героя трябва да звучи като: Herr Mann, господин-човекът или човекът-въобще; онзи, за когото стотина години по-късно ще говори Хайдегер. Защото Das Mann и Herr Mann са едно и също лице, безименният колективен дух на тълпата. Вероятно нямаше да е по-лош от нас, ако отдавна не бе заложил всичко. И то на губещата карта.

Иначе Херман (както го описва друг от главните герои – Томски) е повече от човечен. Притежава „истински романтично лице: има профил на Наполеон, а душа – на Мефистофел”. Защото човекът-въобще се възторгва по Наполеон. Иска да бъде лидер. Носи месиански идеи. По-късно Достоевски ще предусети, че под неговия знак ще мине не само XІX, но и XX век. И точно по тази причина ще се появи в „Престъпление и наказание”. Дори и полувлюбената в него Лиза ще е там. Невзрачната Лизавета Ивановна от „Дама пика” ще запази не само името, но и презимето си в романа на Достоевски. Отново ще бъде невзрачна, само че (този път) сестра на старицата Альона. Защото малкият човек на Пушкин ще се окаже голямата тема на европейската литература. И мъртвата бабичка-графиня ще шества в разказите. Особено при Гогол. Ще я видим във „Вий”, ще ни намига както от „Портрет/а” му, така и от всички кътчета на руската класика. И – иска ли питане – гледайки я, ние също ще полудеем. Ще стигнем до Чеховата „Палата №6” и заедно с героите от „Майстора и Маргарита” ще въздъхнем облекчено: „ето, така значи се полудява”. Защото лудостта на „Дама пика”, правейки ни ненормални за един ненормален свят, ни дава сетивата за норма.

Играта ме занимава много – казва в началото на повестта Херман. – Но не съм в състояние да жертвам необходимото с надежда да добия излишното.

Оттам – от малкото изкушение, ще каже по-късно Играчът на рулетка, се почва. Защото преди да се появи то, Херман е най-нормалният човек на света. По немски дисциплиниран, „той не си позволяваше ни най-малка прищявка”. Нещо повече, като заклет враг на хазарта, той е твърдо уверен, че неговите три карти са „разчет, умереност и трудолюбие”. Само че, ако те – както сам Херман настоява – „утроят и оседморят капитала”, дали е случайно, че първите две карти ще са тройка и седмица? Третата ще е туз, защото всеки от нас иска да е туз. И кой знае дали признанието идва от мъртвата графиня или от душата на Херман? А не е невъзможно те да са едно и също. Гогол, пишейки своя роман-поема, добре е знаел това. А може би, ако не е знаел, е успял да отгатне. Както и Достоевски. Чрез дама пика, картата която означава тайно недоброжелателство, са отгатнали не само раждането на лудостта. Отгатнали са как се стига до Dass Mann и Аушвиц… Особено ако не четеш Пушкин…