Информация
Рейтинг (1)
Мнения (0)
Публикувай мнение

Исландската писателка Халдоура Тородсен за живота, любовта и възрастта

31 май 2019 г.
Исландската писателка Халдоура Тородсен за живота, любовта и възрастта

Исландската писателка Халдоура Тородсен написва нежната и поетична книга „Двоен прозорец”, с която печели Женската награда за исландска литература през 2016 г. и Европейската награда за литература през 2017 г. В специално интервю за Атракция тя споделя повече за музите, поезията, любовта, възрастта…

За читателите винаги е интересно да проследяват пътя на даден писател. Били сте преподавател и журналист… 

О, не се възприемам като журналист. Просто няколко години бях в радиото. Цял живот съм се занимавала предимно с преподавателска дейност, след което имах и работа в Министерството на образованието...

Смятате ли, че преподаването или работата в радиото са се отразили на писането ви? 

Не мисля. Дълго време пишех стихотворения. Намирам, че именно поезията е повлияла върху стила ми. Някои хора казват, че пиша много кратки книги. И аз винаги отговарям с усмивка, че книгите трябва да могат да се съберат в дамската чанта на една жена. Когато пишеш поезия, изрязваш всичко и оставяш само есенцията.

Много от положителната критика за Вашата книга е свързана с това, че в текстовете ви няма излишни думи. 

Бих казала, че пиша компактно. Всички ние имаме нещо като… знаеш ли, прилича на форма за торта. И текстовете се изливат в тази форма. Моята форма е поетична. (смее се)

Какво е различното при Вашето лично усещане, когато пишете поезия и когато пишете по-дълги текстове?

Смятам, че всяка идея, която имаш, притежава различна форма. Всъщност имах намерението “Двоен прозорец” да бъде поема, но се оказа, че идеята е много по-обемна, отколкото би могло да поеме едно стихотворение. В дългата форма имаш пространство за диалог, разговор и протяжно разсъждение. Оставих самата идея да си избере формата, в която да бъде написана.

В историята на този роман-поема двете основни тъги са самотата и страха.

Не бих казала, че страхът е ключов. Основно самотата. Е… страхът да се промениш всъщност присъства. Защото ако искаш да промениш нещо в себе си, ти трябва да жертваш нещо. Моята героиня се страхува да предприеме крачката да се влюби, защото това би разтърсило живота й. В този смисъл бих могла да се съглася, че страхът е основен, да. (смее се) 

Именно. Страх ни е да променяме живота си сякаш. А смятате ли, че днес самотата е най-страшното? 

Смятам, че сме си създали общество, което е ограничено в рамки. Цялостта на обществото е разкъсана и това води до големия проблем за самотата. Тази книга всъщност е критика на системата, която сме създали. Има пропаст между поколенията. Изолираме възрастните от децата и дори работещите хора се изолират и не се взират в нуждите си. Самата система не е в помощ на нуждите ни. Колелото на ангажиментите се върти, произвеждаме ужасно много неща, от които не се нуждаем и не ни остава време да “слепим” света.

Героинята ви сякаш тихо се бори срещу всичко това. Как изградихте образа й? Толстой е плакал при смъртта на Ана Каренина. Казва, че не е бил способен да я контролира.  

Аз далеч не съм от този тип писатели. Ако бях, тогава историята със сигурност щеше да бъде много по-дълга. (смее се) Персонажът, който създаваш, започва да живее свой собствен живот и така може да се пише безкрайно дълго. Паралелно изживяваш два живота... 

Следващият ми въпрос разкрива част от сюжета, но бих искала да Ви попитам  какво щеше да стане с Вашата героиня, ако не беше срещнала другия мъж след смъртта на съпруга си.

Е, би продължила да води живота си такъв, какъвто е бил до този момент, но без да бъде задоволена. Без да бъде част от света и реалния живот. Тя е от този тип жени, които искат да бъдат част от обществото. Отново казвам, че живеем в свят, в който няма добра комуникация между поколенията. Възрастните хора изведнъж сякаш спират да съществуват. А те трябва да имат роли и да комуникират с по-младите. Пазят спомена за миналото и без техния глас трудно ще чуем грешките на отминалите времена.

В този ред на мисли книгата Ви е страхотно вдъхновение за по-зрелите хора. У нас сякаш повечето възрастни са се отказали да живеят живота си. Изглежда, че единственото им важно е да “оцелеят” още един ден.

Разбирам. Това е, защото са бедни...? 

Не мисля, че е въпрос на бедност. По-скоро в ума на тези хора “трябва” да живеят, докато са млади, а след това се оттеглят. Сякаш са си изживели живота и правят място на по-малките. В този смисъл книгата Ви е истинско вдъхновение.

Разбира се, че възрастните хора не бива да разсъждават така. Ако някой казва, че животът е за младите, той лъже. Всяка възраст има своите цветове и своите красиви страни. Ролите и нуждите са различни. Например аз не бих искала да имам дете в момента, но имам други нужди. Затова и моята героиня се чувства объркана. Защото влюбването сякаш не е първата й мисъл. Самата тя има колебания относно чувствата си. По-скоро дали е „редно” да се влюби. Много хора отстрани смятат, че на тази възраст подобни емоции са неприемливи. Представата, която имаме за старите хора, е че те просто са някаква част от семейството и нямат право на личен живот… Това е книга за любов, но любовта е много сложно понятие. Тя невинаги е непременно романтика между двама души. Тя е във всички малки жестове, които правим едни към други. 

Хубаво е, че живеем в свят, в който любовта още вълнува хората. Това показват оценките за книгата ви. Имате няколко награди, как ви повлияха те? 

Наградите са причината вие да четете книгата и тя да бъде преведена. Иначе може би изобщо нямаше да знаете за нея. Вярвам, че литературата е важна и съм много щастлива, че получих наградите, защото ги възприемам като комуникация чрез литературата.

Накрая ми е любопитно да ви попитам според вас кои са големите писатели, възпитали у вас вкуса за поезия и проза?

Много труден въпрос! Защото чета много. Невъзможно е да назова няколко имена. Разбира се, големите исландски писатели са ми повлияли. Безспорно мога да назова Шекспир и Данте. Смятам, че въображението на Данте е много вдъхновяващо. Дори в момента го чета отново и не спира да ме изумява. А литературата трябва да изумява.

Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2019 © Всички права запазени