Авторите на научна фантастика не са ясновидци, а внимателни читатели

Писането на фантастика във връзка с реалността, IT, изкуствения интелект, миграцията и други социални въпроси – това бяха някои от темите на последния Фестивал на новата литература от Европа, който се проведе в Манхатън на 27-29 ноември 2018 г. и, по думите на организаторите, потопи града за три дни в разговори, дискусии и четения. Това 14-о издание на фестивала събра вече известни и нови литературни гласове от 14 различни европейски страни с някои от най-изтъкнатите автори, редактори и преводачи.

Българския автор Владимир Полеганов възприемам като човек, който с работата си постоянно дълбае в повечето от гореспоменатите теми с някаква особена сензитивност за околната среда, животинския свят и антропоцена. Той ефективно разпределя времето си между писане, превод и преподаване. Появата му в Ню Йорк беше в интервала между писателската резиденция в университета „Сун Ят-сен“ в Китай и конференцията Worlding SF в Австрия.

Заинтригувана предимно от вкуса на Полеганов към необикновеното и фантастичното и от неговия талант да дегизира социалния коментар като научна фантастика, в последния ден на фестивала аз го спрях, за да поговорим за това как четенето, преводът, преподаването и съвременните предизвикателства влияят на неговия собствен творчески живот. / Мелани Евънс за EuropeNow /

EuropeNow: Как четенето е свързано с писането при Вас?

Владимир Полеганов: Първо съм читател, после писател. Не само защото четенето предхожда писането и го прави възможно, но и защото като писател ме интересува начинът, по който човешките същества успяват или не успяват да прочетат и разберат огромния текст, който представлява нещото, наречено "реалност". За мен писането е специфична форма на четене, нещо като творческо декодиране. Писателите, точно както и преводачите, трябва да бъдат внимателни и задълбочени читатели.

EuropeNow: Като си говорим за превода - забелязах, че не превеждате собствената си книга. Защо така? Как преводът е свързан с писането? Кое Ви заинтригува най-напред?

Владимир Полеганов: Превеждането е плашеща задача. Не мисля, че някога бих могъл да преведа произведение, което съм написал, без всъщност да го преработя отвъд малките редакции и адаптации, през които всички преведени текстове неизбежно преминават. Мисля, че е по-лесно да се опитате да напишете нещо ново на друг език, който владеете, отколкото да се опитате да преведете нещо, което вече сте написали на майчиния си език. Разбира се, това е начинът, по който чувствам нещата сега. В бъдеще може да променя нагласата си, тъй като всичко това е въпрос и на натрупано самочувствие и възможности да се сблъскваш и преодоляваш някои вътрешни безпокойства.

Колкото до връзката между превода и писането, тя е почти същата като тази между четенето и писането. Преводът – добрият превод, е четене на забавен каданс  и писане в синхрон с глас, който не е ваш, но въпреки това идва от вас. Като писател аз имам свободата и след това отговорността (за това, което пиша, и за начина, по който пиша за него). Като преводач аз съм преди всичко отговорен за другия глас и всичко, което той казва. Свободата е на второ място.

Какво ме притегли първо? Писането, без съмнение. След това, години след като завърших първия си разказ, направих първите си стъпки като преводач. Но аз чета и ​​се уча от преводната литература откакто се помня.

EuropeNow: Въпреки че пишете фикция най-вече в сферата на научната фантастика, писането Ви не е дистанцирано от някои актуални събития и предизвикателства. Често засягате теми като околната среда, паметта и идентичността, например. Исторически погледнато, въпреки че научната фантастика има потенциала да изобразява бъдещата реалност, не е толкова популярна в наши дни. Защо?

Владимир Полеганов: Харесвам идеята на Самюъл Р. Дилейни, че научната фантастика се занимава с настоящето, а не с бъдещето. Той ни показва едно значително изкривено настояще, разкрива непознатото лице на познатото и по този начин ни помага да разберем нещо за себе си (като читатели, човешки същества, мислещи същества). Добрата научна фантастика винаги третира нещо актуално. Най-добрата научна фантастика е за нещо, което все още е невидимо до голяма степен за повечето хора. Това ни връща към първия въпрос, защото авторите на научна фантастика не са ясновидци, а по-скоро внимателни читатели.

Спекулативната фикция за мен е най-добрата среда за изследване на теми като паметта и идентичността. Хората често казват, че бъдещето е въображаемо място, но такова е и миналото - то е построена реалност, изобретение на паметта. Идентичността също е нещо, което е измислено, но също и ограничено от паметта. А спомените са зловещи (в смисъла на думата, дефинирана от Марк Фишър) неща - те са знаци за нещо, което не присъства и липсва, а в същото време ги има. Идентичността, от друга страна, е нещо причудливо (отново, следвам определението на Марк Фишър) - тя е комбинация от много неща, част  от които са странни, невидими, скрити, плашещи. Спекулативната фикция - като начин на обрисуване на странното, невидимото и невъзможното - изглежда най-добре подготвена за такива изследвания.

Не знам защо научната фантастика в тесния смисъл на понятието не е толкова популярна, поне не в България, в днешно време. Може би защото светът става все по-странен и по-странен. Трудно е да бъдем в крак с бъдещето - винаги е било така.

EuropeNow: Имам усещането, че границите на фантастиката като свободно пространство, което въображението на писателите може да взривява и създава отново, се свиват. Фантастиката вече не осигурява подслон или алиби за нейните създатели както преди, читателите често подхождат към нея като към документална литература. Смятаме, че писателите и артистите като цяло са отговорни за своите измислени герои и сюжети. В САЩ, например, привържениците на световната проза, опитвайки се да спечелят тяга за преводна литература, изтъкват като  ценно нейно качество способността й  да запознае американските читатели с други култури, което също е израз на въпросния натиск за връщане към реалността.

Струва ми се, че научната фантастика като жанр все още осигурява тази свобода, която белетристиката дава поначало. До каква степен изборът на жанр Ви помага да преодолеете някои от тези нови тенденции и граници?

Владимир Полеганов: Научната фантастика всъщност може да запознае чуждестранните читатели с настоящите реалности на дадена страна. Романите на Йос са добър пример. „Планета под наем” е толкова важна за бъдещето на човечеството, колкото и за настоящето на Куба. Или за всяка нация, която е в хватката на търговски и/или идеологически колонизиращи сили. Друга форма на спекулативна фикция е латиноамериканският магически реализъм – той постига същото. Но съм съгласен, че през последните няколко години читателите и вероятно издателите и критиците проявяват по-голям интерес към истории, които представят нещо по реалистичен или автобиографичен начин. Мисля, че това е глобална тенденция. Но и тази литература произвежда фантазии. Паметта и желанието - основите на всяко автобиографично писане - създават чудовища, които винаги са фантастични. Може би хората имат нужда от нещо, което максимално да се доближава до реалността. Работата е там, че това е чиста носталгия. Разбираеми, четливи, "нормални" и видими реалности изглежда вече не са възможни. Ако се предлагат във форма, които е разбираема и лесна за усвояване, то тя най-вероятно е фалшива.

EuropeNow: Ако приемем, че писането Ви се отнася за реалността, не се ли страхувате, че с избора на този жанр може да бъдете разбран погрешно?

Владимир Полеганов: Неразбирането може да бъде продуктивно. Аз - и като читател, и като писател – обичам объркването. То почти винаги води до открития. Ако мислите, че всеки къс „фантастика“ е строго ескапистки и ориентиран към действието, то четенето на произведение на Станислав Лем, Филип К. Дик или Майкъл Сиско може да отвори врати към един колкото предизвикателен, толкова и красив свят. Всеки читател трябва да се движи по посока на такива светове, това е единственият начин да поддържа читателските си сетива будни и работещи.

EuropeNow: Наскоро посетихте различни програми за писане на два различни континента. Като писател можете ли да разкажете за ползите, които те носят? Как обогатяват те творческия Ви живот?

Владимир Полеганов: Писателските резиденции са тези утопични места, където всеки разбира авторските страхове и тревоги и можеш спокойно да се разхождаш с тетрадка и писалка в ръка, без да изглеждаш подозрителен. Те са чудесни за културен обмен - мисля, че нищо не може да ги конкурира в това отношение. Срещаш много хора и осъзнаваш, че светът е съвсем малък, но и че е достатъчно голямо място, за да се чуват всякакви гласове. Това е добре да се знае.

EuropeNow:  Вие започвате преподаване на творческо писане през 2019 г. - все повече писатели заявяват, че основната полза от програмите за творческо писане идва от партньорските четения и професионалните контакти по време на самите програми, които понякога остават за цял живот. Какво мислите?

Владимир Полеганов: Съгласен съм. Аз възприемам курсовете за творческо писане като курсове по внимателно четене. Никой не може да преподава талант, съответно никой не може да се научи на талант. Затова пък можем да споделяме опита си.

EuropeNow: Как Вашето обучение по клинична психология се отнася към писането, ако изобщо има отношение към него?

Владимир Полеганов: То ми помогна да осъзная, че така нареченият психологически реализъм е също толкова голяма фикция като научната фантастика или фентъзито. Ние не знаем много за себе си и за своето място в този свят, в тази вселена, и трябва да помним, че всичко, което знаем, е несигурно и е резултат от поредица от конвенции.

EuropeNow : От Аристотел насам хората се възприемат като социални животни. „Езиковият ген” е може би онова, което ни отличава от другите същества, способни да общуват, като използват параезик, например. Как гледате на последните научни експерименти за превод на речта на животните посредством мозъчни изображения и изкуствен интелект?

Владимир Полеганов: Това е важна област на изследванията, мисля. Аз, разбира се, не съм учен, аз съм творец, а гледната точка на творците е донякъде утопична. Но превеждането на езика на животните е много близо до фантастичната литература - това е литература, която непрекъснато търси начини да изрази неизразимото, да даде глас на не-човека, да промени представите ни за това какво е съзнанието.

EuropeNow Какви други художествени дисциплини са важни за Вас?

Владимир Полеганов: Визуалните изкуства, особено живописта, а също кинематографията и архитектурата. И разбира се, музиката. Когато пишех романа си, Ерик Сати имаше толкова голямо влияние, колкото и Оскар Нимайер.

EuropeNow:  Можете ли да споделите кои автори са Ви повлияли?

Владимир Полеганов Литературните влияния са безброй. На първо място, Самюъл Р. Дилейни. Но също така и Томас Пинчън, Дж. Г. Балард, Витолд Гомбрович, Хосе Доносо, Мирча Картареску, Бруно Шулц, Анджела Картър, Джоана Ръс, Кати Акър, Макс Блечър, Майкъл Сиско, Хилда Хилст, българските диаболисти Владимир Полянов и Светослав Минков… Много са.