Информация
Рейтинг (1)
Мнения (0)
Публикувай мнение

Камила Лекберг за светлината и мрака в човешката душа

01 февруари 2019 г.
Камила Лекберг за светлината и мрака в човешката душа

С 23 милиона продадени екземпляра в над 60 страни, Камила Лекберг продължава да печели читатели, а на 11 април 2019 г. светът ще разгърне най-новата й книга – „Златната клетка”, този път решена в жанр suspense, защото „шведската кралица на криминалния роман” не се чувства удобно в зоната на свръхкомфорт. Нещо повече, тя вярва, че магията се случва отвъд тази зона.

Защо написахте книга за предателството и отмъщението?

Камила Лекберг: Защото е вълнуващо, страховито и… забранено. Защото това са актуални въпроси. Колко далеч може да стигне една жена? Какво право има тя да защитава себе си и своето дете? Колко мрак може да побере женската душа? Темата е интересна за мен, тъй като социалните норми открай време поставят жените в клетка. Обществото вече си задава тези въпроси и смятам, че е наистина важно да продължим да се стремим към равенство на половете. А аз мога да си позволя лукса да пиша за неща, които наистина ме вълнуват.

Героинята ви Фей какъв герой е, положителен или отрицателен?

КЛ: Уморена съм от тези класификации на жените като добри или лоши. Исках да вдъхна живот на Фей, да я превърна в пълноценен човек. Но тя също има своите тъмни страни. Иска да стигне твърде далеч.

Какво казвате на онези читатели, които смятат, че Фей преминава границата?

КЛ: Казвам им, че Фей не е светица, че не ме интересува категоризирането на жените като добри и лоши, като жени с приемливо и жени с неприемливо поведение. Интересува ме какво прави една жена, когато чашата на търпението й прелее.

А кой от вашите персонажи е по-близо до вас като същност? Фей от „Златната клетка” ли носи повече от Камила или героините от предишните ви книги?

КЛ: Аз не съм Фей. Но виждам нейни черти във всички жени, които съм срещала. А също и в себе си, разбира се. Но тя е по-скоро продукт на етапа от обществено развитие, в който се намираме днес, отколкото на собствения ми начин на мислене.

Какво мислите за отзвука по отношение на „Златната клетка”, дали международният отзвук ще е различен от този в Швеция?

КЛ: Това е първият случай, в който моя книга ще има световна премиера с една и съща, интернационална корица, и наистина ще мога да съпоставя реакциите. Едва ли ще има големи различия в реакциите на читателите. Фей взима някои непопулярни и дори безмилостни решения, но вярвам, че мнозина ще се отъждествят с чувствата и преживяванията й. Що се отнася до критиците, сигурна съм, че ще има различия на национално ниво. В Швеция обикновено ме спрягат като автор на криминалета. В другите страни не ме поставят в рамка с такава категоричност.

Мислите ли, че шведската критика е несправедлива към вас?

КЛ: Съвсем не. Просто се отнася различно към мен. По различен начин се поставят въпросите в Швеция и в чужбина, може би и заглавията на рубриките се формулират различно. Но тези особености не ме интересуват. Не ги деля на добри и лоши. Отношението към читателите ми е еднакво, независимо къде се намират те.

Доста щедро споделяте факти от личния си живот, които нямат нищо общо с писането, защо го правите?

КЛ: Защото съм такъв човек. Убедена съм, че много читатели не разбират колко много получавам в замяна. От една страна това е ценен контакт с моята публика, но също така е важна част от творческия процес и начин да черпя вдъхновение. Някои от качествата на Фей или тези на мъжете, на които тя си отмъщава, със сигурност са се запечатали в ума ми, докато съм чела секцията с коментари в социалната мрежа, например.

Вие сте сред най-четените автори на Швеция. Колко спечелихте от продажбата на книгите си?

КЛ: За мен е привилегия фактът, че имам възможност да творя самостоятелно, и че работата ми върви добре. Печеля добри пари и това, разбира се, гарантира сигурност – моята и сигурността на моето семейство. Но парите не са моят стимул, нито моя цел. Те са по-скоро свидетелство, че си върша работата добре, а това ми позволява да продължа в посоката, която съм избрала – да правя това, което обичам най-много.

В такъв случай кой е вашият стимул?

КЛ: Най-силната ми мотивация е желанието ми да разказвам истории. Обичам съспенса и мрака, обичам да изследвам механизмите на човешкото поведение. Ставам маниакална, когато реша да проуча конкретна тема. Вероятно ще ме затворят, ако проследят историята на търсенето ми в Google. Другата ми движеща сила е желанието непрестанно да предизвиквам себе си – и „Златната клетка” го доказва. Обичам да изразявам креативността си различно, не се плаша да опитвам нови неща.

Как схващате себе си – като автор или като предприемач?

КЛ: Автор, без съмнение. Това е мой вътрешен порив, любимото ми занимание. Но точно както не обичам лимитираните представи за това какви трябва да бъдат жените, не обичам и закостенелите представи за личността на писателя. Писането е моята професия, затова търся и намирам различни форми на изразяване. Освен книги, пиша песни, участвам в създаването на филми и т.н.

Какво казвате на читателите, които мислят, че трилърите и криминалните романи не са толкова значими четива, колкото други литературни жанрове?

КЛ: Спрете да делите четенето и литературата на по-смислени и по-малко смислени жанрове. Аз избягвам хората, които подхождат осъдително в този смисъл, пък и рядко срещам такива хора извън Швеция. Четенето е вероятно най-важният начин, по който можем да развиваме езика си, то е ключ към постигане на равенство и социално включване. Умението да четем търпи развитие, независимо какви книги обичаме. Така че…, четете! И насърчавайте другите да четат.

Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2019 © Всички права запазени