Запиши се за нашия информационен бюлетин, бъди в крак с културните събития!
Ще получите съобщение за потвърждение!
Нещо се обърка, опитайте да презаредите страницата!
„Желязната жена“ е, разбира се, биография. Нина Берберова разказва за живота на Мария Закревска, графиня Бенкендорф, баронеса Будберг, наречена Мура. Но „Желязната жена” е и разтърсващо свидетелство за цяла една епоха от световната история: за Първата световна война, Октомврийската революция и отношението на Европа към нея, за драматичната действителност в Съветска Русия.
Мария Закревска е женена два пъти. Първият й мъж е граф и е убит от собствените си селяни. Вторият е барон, мошеник и донжуан. Но и с двамата не я свързва истинска любов. Всъщност в живота й има трима мъже и те не са съпрузите й. Роберт Локхарт е британски дипломат, таен агент на английското разузнаване, обвинен в заговор срещу Ленин. Той е и журналист, и мемоарист, и отново дипломат през Втората световна война. Втората й любов е Максим Горки, с когото живее 13 години в Италия и който й посвещава прощалния си роман „Животът на Клим Самгин“. Третият й дългогодишен спътник е големият писател фантаст Хърбърт Уелс. С него тя живее почти до смъртта му, но през цялото време отказва да узакони връзката им.
Животът на Мура е истински приключенски роман, а периодът с Локхарт - и шпионски. Заради връзката си с британеца тя е няколко пъти арестувана по време на червения терор и всъщност сключва втория си брак, с барона мошеник, само за да избяга от Русия. След това живее в Италия, след това в Париж, в Лондон, много пътува, има две деца, с които през повечето време е разделена по една или друга причина, за себе си казва, че е „желязна“, намеквайки за умението си да оцелява. Според някои съвременни проучвания Мария Закревска е била двоен агент – на британското и на съветското разузнаване.
Това е единият роман в романа. Действието в него се развива на фона на другия роман – роман за страшни времена и забележителни хора. Първата световна война, Русия и западният свят са съюзници срещу Германия – и точно в този момент избухва Октомврийската революция. Европейската дипломация изпада в шок – трябва ли да продължат да воюват заедно с Русия, тоест вече на страната на новата болшевишка власт, какво отношение да вземат спрямо Ленин, Троцки, Чичерин, Петерс, които между другото също са герои на книгата. Западният свят – в лицето на Локхарт и другите дипломати, описани в романа, както и на техните правителства – се люшка между симпатиите си към една революция и ужаса си от възцарилия се в страната терор. По-късно идва не по-малко жестокото време на Сталин. Самата Нина Берберова живее в емиграция, пребивава известно време в Италия, където се среща с Мура, после живее във Франция, където отново има контакти с графинята баронеса.
Има и един трети роман – романът за тримата любовници на Мария Закревска. Локхарт е типичен британец, но без традиционната консервативна нагласа на сънародниците си. Отношението му към Русия и Съветска Русия еволюира, но той остава завинаги свързан с тази страна. Максим Горки е представен като абсолютно харизматичен визионер през първата половина на живота си, когато е готов да защити всеки преследван, осиновява сина на свой другар, планира – и се опитва да осъществи! - издаването на адаптираните произведения на най-великите световни автори с цел ограмотяването на масите… В Съветска Русия е по-скоро нежелан някъде докъм края на двайсетте години, когато у него настъпва доста рязка промяна и той започва да венцехвали Сталин. В края на живота си претърпява още една промяна – в обратна посока, като си възвръща критичното чувство. Във всички случаи личността на бащата на социалистическия реализъм е описана по изумителен начин.
Третият спътник на Мура, Хърбърт Уелс, пък е бащата на научната фантастика. Той е и приятел на Горки поне в една част от живота си. С Горки го свързват и дълбоките му симпатии към двете руски революции и към нова Русия. И двамата смятат, че само просвещението ще спаси света и планират издаването на енциклопедия, в която „всичко да бъде обяснено“. И Уелс като Горки е в плен на една свръхценна идея – бъдещето на света, което той вижда в най-черни краски. Постепенно вижданията му за света стават съвсем маниакални и Уелс престава да пише романи, отдава се изключително на есеистична дейност. Някои от статиите му съдържат пророчества, които се сбъдват, други остават в сферата на фантастиката. Уелс е убеден, че светът върви към провал, защото не се вслушва в идеите му. Които са толкова крайни, че накрая всички се отдръпват от него. Освен Мура…
Последните години от живота си Мария Закревска прекарва ту в Италия при Горки, ту в Лондон, където живее синът й. Умира от рак във Флоренция през 1974 г. на 83-годишна възраст.