Животът на Мура - приключенски или шпионски роман?

Мария Закревска е женена два пъти. Първият й мъж е граф и е убит от собствените си селяни. Вторият е барон, мошеник и донжуан. Но и с двамата не я свързва истинска любов. Всъщност в живота й има трима мъже и те не са съпрузите й. Роберт Локхарт е британски дипломат, таен агент на английското разузнаване, обвинен в заговор срещу Ленин. Той е и журналист, и мемоарист, и отново дипломат през Втората световна война. Втората й любов е Максим Горки, с когото живее 13 години в Италия и който й посвещава прощалния си роман „Животът на Клим Самгин“. Третият й дългогодишен спътник е големият писател фантаст Хърбърт Уелс. С него тя живее почти до смъртта му, но през цялото време отказва да узакони връзката им.

Животът на Мура е истински приключенски роман, а периодът с Локхарт - и шпионски. Заради връзката си с британеца тя е няколко пъти арестувана по време на червения терор и всъщност сключва втория си брак, с барона мошеник, само за да избяга от Русия. След това живее в Италия, след това в Париж, в Лондон, много пътува, има две деца, с които през повечето време е разделена по една или друга причина, за себе си казва, че е „желязна“, намеквайки за умението си да оцелява. Според някои съвременни проучвания Мария Закревска е била двоен агент – на британското и на съветското разузнаване.

Това е единият роман в романа. Действието в него се развива на фона на другия роман – роман за страшни времена и забележителни хора. Първата световна война, Русия и западният свят са съюзници срещу Германия – и точно в този момент избухва Октомврийската революция. Европейската дипломация изпада в шок – трябва ли да продължат да воюват заедно с Русия, тоест вече на страната на новата болшевишка власт, какво отношение да вземат спрямо Ленин, Троцки, Чичерин, Петерс, които между другото също са герои на книгата. Западният свят – в лицето на Локхарт и другите дипломати, описани в романа, както и на техните правителства – се люшка между симпатиите си към една революция и ужаса си от възцарилия се в страната терор. По-късно идва не по-малко жестокото време на Сталин. Самата Нина Берберова живее в емиграция, пребивава известно време в Италия, където се среща с Мура, после живее във Франция, където отново има контакти с графинята баронеса.

Има и един трети роман – романът за тримата любовници на Мария Закревска. Локхарт е типичен британец, но без традиционната консервативна нагласа на сънародниците си. Отношението му към Русия и Съветска Русия еволюира, но той остава завинаги свързан с тази страна. Максим Горки е представен като абсолютно харизматичен визионер през първата половина на живота си, когато е готов да защити всеки преследван, осиновява сина на свой другар, планира – и се опитва да осъществи! - издаването на адаптираните произведения на най-великите световни автори с цел ограмотяването на масите… В Съветска Русия е по-скоро нежелан някъде докъм края на двайсетте години, когато у него настъпва доста рязка промяна и той започва да венцехвали Сталин. В края на живота си претърпява още една промяна – в обратна посока, като си възвръща критичното чувство. Във всички случаи личността на бащата на социалистическия реализъм е описана по изумителен начин.

Третият спътник на Мура, Хърбърт Уелс, пък е бащата на научната фантастика. Той е и приятел на Горки поне в една част от живота си. С Горки го свързват и дълбоките му симпатии към двете руски революции и към нова Русия. И двамата смятат, че само просвещението ще спаси света и планират издаването на енциклопедия, в която „всичко да бъде обяснено“. И Уелс като Горки е в плен на една свръхценна идея – бъдещето на света, което той вижда в най-черни краски. Постепенно вижданията му за света стават съвсем маниакални и Уелс престава да пише романи, отдава се изключително на есеистична дейност. Някои от статиите му съдържат пророчества, които се сбъдват, други остават в сферата на фантастиката. Уелс е убеден, че светът върви към провал, защото не се вслушва в идеите му. Които са толкова крайни, че накрая всички се отдръпват от него. Освен Мура… 

Последните години от живота си Мария Закревска прекарва ту в Италия при Горки, ту в Лондон, където живее синът й. Умира от рак във Флоренция през 1974 г. на 83-годишна възраст.