Информация
Рейтинг (2)
Мнения (0)
Публикувай мнение

Да понасяш всекидневието като индианец

14 ноември 2018 г.
Да понасяш всекидневието като индианец

„Как се пътува със сьомга“ принадлежи към онази многостенна библиотека, посветена на безкрайната слабост на човека да греши, при това уверено и категорично. Умберто Еко изобличава безумията, които го заобикалят, с остро перо, въображение и ерудиция!

В първия от текстовете, поместени в излезлия съвсем наскоро сборник „Как се пътува със сьомга“, Умберто Еко дава насоки за всеки уважаващ себе си индианец как да се държи в уестърн филм. Препоръките покриват широк диапазон от действия – от предварително известяване с димни сигнали и надаване на викове, до оставяне на следи и бавно прицелване. Съветите, разбира се, са иронични, така че ако някой тръгне да ги следва, непременно ще бъде убит. Такъв е и духът на всички текстове, поместени в книгата – да ви подготвят за абсурдния финал на трагикомичното всекидневие.

Текстовете в „Как се пътува със сьомга“ са били част от рубриката „Бустина ди Минерва“, която Еко списва всяка седмица във вестник „Еспресо“ (март 1985–януари 2016), и се явяват нещо като продължение на пародийния сборник Diario Minimo от 1963 г. В тези художествени размишления върху банални и делнични преживелици италианският мислител се заиграва с границата есе/разказ, за да даде израз на някои тревоги и раздразнения, които са му направили впечатление. Жанрът е толкова специфичен, че мнозина специалисти откриват трудност да го характеризират. Текстовете са есеистични по форма, но на места измислицата прозира и създава една свръхреалност на иронията, в която героят се сблъсква с какви ли не абсурдни случки и в повечето случаи става част от тях.

Да понасяш всекидневието като индианец

Такъв е примерът със сьомгата. Както е озаглавен и самият сборник – текстът дава насоки за всички, които биха се изправили пред Херкулесовия подвиг да сменят няколко хотела със завита в хартия сьомга. На тези смелчаци ще им се наложи да извадят съдържанието на хладилниците, за да поберат рибата, а когато освобождават стаята, да върнат всичко обратно. На друго място Еко е далеч по-директен в разсъжденията си. В текста „Как да говорим за животните“ се дава пример с действителния случай, в който малко дете бива изядено от мечка в нюйоркски зоопарк. Според Еко това е нещастен случай, последица от гузната ни съвест. За да компенсира вековете на убийства, човечеството днес създава детски филми, в които мечетата са сладки и добродушни и си играят с анимационните герои. Колко по-добре би било, пише Еко, да им покажат какви са хората и какви са животните в реалния свят; създателите на тези предавания прожектират фантазия, която в посочения по-горе случай се превръща във фатална.

Текстовете са многоцветна мозайка, в която се коментират още наболели въпроси, като бюрокрацията, консуматорството, обществото на зрелището и карнавала, новите технологии, пороците на медиите, глобалните конспирации, тегобите на пътешественика и неволите на пишещия и четящия човек. Повечето есета са публикувани в края на 80-те години, малко преди да излезе вторият роман на Еко,„Махалото на Фуко“, в който се осмиват именно обществените нрави и увлечението на човечеството по езотерика и конспиративни теории. Книгата е плод на дългогодишно проучване и бележи върха в интереса на Еко към човешката слабост и глупост. По-късно темите ще се завърнат в „Пражкото гробище“, а в „Това не е краят на книгите“ Умберто Еко и Жан-Клод Кариер ще посветят цяла глава на глупостта, в която Еко синтезира твърдението: „Глупостта е начин да се изявяваш с тъпотията си надменно и с постоянство“.

Затова и „Как се пътува със сьомга“ става част от същата многостенна библиотека, посветена на безкрайната слабост на човека да греши, при това уверено и категорично. Еко е ироничен и на места болезнено саркастичен в изобличаването на безумията, които го заобикалят. С остро перо, въображение и ерудиция! Никой не може да се измъкне от ясната мисъл на философа. Забавно е как текстовете в сборника ни връщат към някои остарели техники, като факс машината например. Еко описва по забавен начин как, когато една технология стане масова, тя става безполезна и отново се връща на мода предишната разновидност. За това дава пример с писмата, които заливат пощенската му кутия с всевъзможни рекламни оферти, както и факсовете от фирми и симпозиуми, с които го канят да вземе участие в дейността им. Какво е решението, пита той. Много просто – ще включва факса си за десет минути сутрин, и който пратил-пратил.

От смъртта на Умберто Еко минаха вече две години, но присъствието му на интелектуален ум, който ни връща към по-бавното и истинско живеене, продължава да се усеща. Авторът на „Името на розата“ и „Махалото на Фуко“ е познат у нас с множество есеистични сборници: „Средновековното мислене“, „Шест разходки в горите на измислицата“, „За литературата“, „Изповедите на младия романист“, „Как се пише дипломна работа“, „Това не е краят на книгите“, „История на легендарните земи и места“, „Да сътворим врага“, „Връща ли се часовникът назад“, „Кант и птицечовката“ и „Пет морални есета“, но в „Как се пътува със сьомга“ е най-свободен, мисълта му се излива разговорно, историите са споделени като между приятели. Или по-скоро би трябвало да кажем като между двама приятели индианци – по-мъдрият дава съвети на другия как по-добре да падне умрял. Защото понякога да вдигнеш ръце е най-удачният план на действие. 

Автор: Мартин Касабов, публикувано в Портал КУЛТУРА на 13 ноември 2018 г.
Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2018 © Всички права запазени