Какво не знаем за Александер Сьодерберг

Той вля ударна доза адреналин в кръвта на шведския трилър. Персонажите му са от плът и кръв, разказът – лапидарен, а обръчът от наркотици и оръжие се затяга така неусетно, че ще ви се иска да препрочитате страници, за да си обясните всеки ход и всяка реакция. „Андалуският приятел” беше последван от „Другият син”, а на пазара вече е и „Добрият вълк”, книга 3 от поредицата на Александер Сьодерберг. Един суров и  безнадежден свят, населен с лоши ченгета и добри гангстери, който изправя медицинската сестра и самотна майка Софи Бринкман лице в лице с последствията от решението й да се присъедини към престъпната империя на Хектор Гусман… Историята е динамична като сюжет, епична като обхват, с ловко напластени тъмни краски, които заслужават внимание сами по себе си, отвъд всякакви аналогии с други северни майстори на трилъра. Но кой всъщност е авторът на идеята за трилогията?

Александер Сьодерберг е роден и израснал в Стокхолм, преди да се премести в Южна Швеция през 1998 г., където и досега живее с жена си, трите си дъщери, един лабрадор, един кон и две понита. Прави впечатление на скромен, здравомислещ човек, който не копнее за нищо друго, освен за компанията на семейството и приятелите си, както и за свободата да се отдаде на единствената си истинска страст: „Винаги съм писал. За мен писането е най-естественото нещо“.

Сьодерберг твърди, че ключът към писането е рутината. В 7,45 той закарва децата на училище, разхожда кучето си, после сяда да работи до 2 следобед. Твърди, че историята в трилогията с медицинската сестра Софи Бринкман е „изцяло измислена“ и разкрива, че макар и да е посещавал някои от описаните места, интернет е основен източник на проучванията му: „Мрежата може да ви предостави малко или повече всичко, което пожелаете.“

В опит да научи малко повече за подхода му към писането, Джоу Маккубри му задава няколко въпроса.

Въпрос: Как пишете? Всичко ли планирате предварително, или „се носите по течението“?

Отговор: И двете. Зависи от деня. Обмислям подробностите, когато стигна до следващата по-голяма част от сюжета.

В.: Къде пишете?

О.: Имам кабинет вкъщи. Но обикновено там цари страховит хаос, нe знам защо. Не мога дори да вляза вътре. И чистачката не може. (Тя ненавижда кабинета ми и отказва да го чисти.) Затова си намирам други места за писане. В момента любимото ми пространство за писане е стая с панорамен прозорец, който гледа на юг. Изгледът е невероятен. По-хубаво е от телевизия.

В.: Кои са любимите ви автори? С какво ви привличат?

О.: Нямам любими автори. Чета импулсивно. Привличат ме по-скоро определени жанрове, отколкото писатели. Въпрос на настроение. Мисля, че моментът е подходящ за писане на криминални романи. Благодарение на автори като Денис Лихейн и Джилиан Флин качеството на този жанр стигна до големи висоти. Мисля си дори, че изживява своя Златен век.

В.: Какво е мнението ви за електронните книги?

О.: Още не съм чел електронна книга, смятам скоро да го направя. Очевидно е, че тези книги се харесват на много хора. При това читателите им не изглежда да са отвикнали от четенето. И все пак, хартиените книги си остават най-истински. Едно от онези неодушевени неща, които имат душа. И лавиците с книги винаги ще бъдат най-прекрасната мебел.

В.: Как оценявате успеха си? Може ли да се каже, че за вас писането е работа на пълен работен ден?

О.: Да, такова е. За мен точно в това се състои успехът ми.

В.: Какво други интереси имате извън писането?

О.: Обичам да яздя. Тази страст ме споходи късно, едва преди година си купих кон, чистокръвна порода. Имаме странни отношения – аз го обичам, а той като че ли ме мрази. Но е чудесно. Направо съм пристрастен!