Запиши се за нашия информационен бюлетин, бъди в крак с културните събития!
Ще получите съобщение за потвърждение!
Нещо се обърка, опитайте да презаредите страницата!
Пародирайки едно време, в което формата е по-важна от съдържанието, авторът на „Деликатност” не пропуска да ухапе обитателите на света на книгите, без да забравя колко са крехки двойките и колко е уязвима любовта. Заключението е ясно: „Има нещо още по-лошо от неиздаването: да останеш напълно анонимен!“
– Какъв е смисълът да трупаме книги, които никой не желае?
– Идеята е американска.
– И какво от това?
– В памет на Бротиган.
– Кой е този…?
– Бротиган. Не сте ли чели „Мечтата за Вавилон: Детективски роман“?
– Не. Както и да е, идеята е странна. И наистина ли искате да идват лично да оставят книгите си? Ще ни налазят всички психопати от района. Писателите са откачени, всеки го знае. А непубликуваните трябва да са още по-зле.
Началото на романа ви е изключително литературно…
Идеята ми дойде, докато четях „Абортът“ на Бротиган. В него героят работи в особена библиотека – библиотека за книги, които никой не иска да издаде. Нещо като убежище за сираците на издателската дейност. И в него има най-невероятни текстове. Такава библиотека впоследствие наистина бе създадена в САЩ. Тогава си помислих за френски вариант, в който ще бъде открит изключителен ръкопис…
Какво всъщност е отношението ви към Бротиган?
Харесвам Бротиган, но сред американските писатели особено ценя Филип Рот.
Роман за книгите и за издателската дейност ли е „Загадката Анри Пик“?
Издателските среди са фонът. Интересува ме повече човешката страна. Авторът на книгата я е писал в най-голяма тайна. Кой е бил той? Кога е написал книгата? Вдъхнови ме историята на Вивиан Майер, детегледачката, след смъртта на която са намерили изключителни снимки. И този начин да правиш нещо в най-дълбока тайна. Затова реших да напиша книгата като разследване за този човек, което в един момент сменя посоката си – той ли е наистина авторът?
В романа ви се срещат измислени герои и истински личности с истинските си имена. Какво е това – закачка с посветените или желание да разкриете кулисите на издателската дейност?
Не е закачка с посветените. Това не е роман по действителен случай, в който да са замесени истински хора. Може да се чете, без да се познават цитираните лица. Просто книгата не би изглеждала толкова убедителна, ако бях измислил издателството. И наистина има един неин аспект, свързан с кулисите на издателската дейност, главно с работата на търговските представители. След като романът ми е и историята на невероятния търговски успех на ръкопис, намерен в библиотеката на отхвърлените книги.
Какво мислите за факта, че често един „роман за романа“ е по-вълнуващ от самия роман? Това не отваря ли вратата за всякакви самозванци?
Времето ни е такова. Затова пожелах да говоря за това. За превъзходството на формата над съдържанието. Но това винаги е съществувало. Хората обичат да знаят какво стои зад творбата. В книгата си цитирам примери на романи, които са белязали литературната история и заради съдбата на своя автор, като „Сговор на глупци“ от Джон Кенеди Тул. Не е непременно въпрос на самозванство, става дума по-скоро за житейската обвивка на произведението.
Романът ви е конструиран донякъде като водевил…
Исках откритието на ръкописа да има последствия върху живота на много от героите. Вярно е, че пътищата им се пресичат по простата причина, че всички са свързани с намерената книга. Харесва ми идеята за живот, променен от съдбата на една творба. Залагах на игровото начало, исках да държа читателя в непрекъсната несигурност.
Главните герои са симпатични въпреки недостатъците си, човек има чувството, че ви е било трудно да се разделите с тях и да напишете думата „край“…
Привързах се към някои от тях, главно към Руш, журналиста, който разследва случая. Той е антипатичен и арогантен човек, който постепенно изгубва своята самонадеяност. И възобновява социалния си живот по доста колеблив начин. Винаги изглежда учуден, че изживява това, което изживява. Но това не изисква продължение, тъй като този роман е все пак нещо като разследване със свой окончателен завършек.