Преди години бащата на ЕС Жан Моне написа в мемоарите си: „Европа ще бъде изкована в кризи и ще бъде сума от решенията за тези кризи“. Сегашната ситуация е достатъчно лоша, за да стимулира основни реформи за насърчаване на растежа, категорични са авторите на „Накъде върви Европа".
Всеки, който проявява минимален интерес към българския политически живот, знае кой е Симеон Дянков. Освен че беше вицепремиер и финансов министър на България (2009-2013), той е заемал поста директор на Групата за финансови пазари към Лондонското училище по икономика и политически науки, има опит и като старши изследовател в Института за международна икономика „Питърсън” във Вашингтон. Накъде върви Европа. Предизвикателства пред растежа е вторият му съвместен труд с шведския икономист Андерс Аслунд, също известен като експерт по икономиките в преход. Двамата видни икономисти (и космополити, посетили всички страни в ЕС) не само анализират предизвикателствата и заплахите пред европейската икономика, но предлагат 6 групи реформи за ускоряване на растежа: намаляване на фискалната и регулаторна тежест върху икономиката, създаване на общ дигитален пазар и общ пазар на енергия и услуги, облекчаване на тежестите върху труда, по-добро образование, насърчаване на иновациите и технологично развитие, пенсионна реформа.
Една от предпоставките за анализ в книгата е фактът, че различията между европейските страни в повечето случаи са големи, но лишени от дълбоки основания. Държавите са се развивали по един или друг начин в зависимост от обстоятелствата, т.е. по-скоро стихийно, а не като резултат от ясно заявена и целеустремена политика. През 2007 г. Жан-Клод Юнкер, тогава премиер на Люксембург и председател на Еврогрупата, е цитиран да казва: „Всички знаем какво да правим, но не знаем как да бъдем преизбрани, след като го направим“. Тук е разковничето към плахостта на много правителства да осъществят навреме така наложителните политически реформи, ако и да са ги лансирали като причина да им бъде делегирана власт. Обратно на предположенията, мнозинството цени отговорните политици, които имат куража да решават проблеми по време на криза.
Бедата е, че европейският съюз и институциите му изгубиха доверието на хората. Същото се отнася и за националните правителства. За да изведат формула за икономически растеж на Стария континент, авторите правят преглед на постиженията и проблемите. Като предупреждават, че наводняването на Европа с фискални и парични стимули не може да продължи. Важен акцент в анализа са качеството на човешкия капитал и неговото разпределение, както и необходимото върховенство на закона за повишаване на икономическата активност. Според Дянков и Аслунд имиграцията е едновременно предизвикателство и възможност, но е важно миграционният процес да се контролира с квоти и критерии. Именно липсата на такъв контрол предизвика шокиращия резултат от референдума в Обединеното кралство през юни 2016 г., а това навярно е най-големият (психологически) трус за ЕС от създаването на Европейската икономическа общност през 1957 година: „Каквото и да се случи до и след 29 март 2019 г., 23,00 часа по Гринуич, Брекзит ще има пряко и дълготрайно въздействие върху ЕС. Сред очакваните ефекти е Европа да тръгне в по-малко либерална посока. Все по-вероятно е установяването на по-рестриктивна имиграционна политика за ЕС като цяло. Видим е застоят в създаването на единен капиталов пазар и дерегулирането на бизнес средата. И все пак има светлина в тунела. Брекзит може да се окаже онази тежка криза, която да рестартира ЕС.”
Авторите стигат до извода, че Европа е твърде толерантна към държавните енергийни мастодонти: „Те може да бъдат приватизирани както във Великобритания, която се откроява като най-отворения и диверсифициран енергиен пазар.” Що се отнася до пенсионната реформа (наболяла тема и у нас), като пример за следване се откроява холандската пенсионна система: „Холандия разполага с най-големите частни пенсионни фондове в Европа, със средства, надхвърлящи годишния БВП на страната. Държавната пенсия от първия стълб и частната от втория осигуряват на холандския пенсионер доход в размер на 70 процента от заплатата, която е получавал.” Авторите обръщат специално внимание и на факта, че данъците върху доходите и осигуровките в западноевропейските страни са твърде високи и възпрепятстват иновациите: „Прогресивното подоходно облагане води до значително намаляване на чистия доход и е по-високо от корпоративните данъци. Пазарите на труда в повечето страни членки, особено в Южна Европа, остават свръхрегулирани. Ако процедурите за назначаване и освобождаване са по-опростени, работодателите ще наемат повече нови работници.” По данни от 2015 г. заетостта в Европа е с 4,3 процента по-ниска от тази в САЩ, което е обезпокоително. Ако безработицата е сред най-големите социални проблеми на Европа, то най-големият потенциал за растеж е в пазара на услуги: „Той представлява 70 процента от съвременните икономики, но остава фрагментиран и учудващо пренебрегван.” Една от конкретните мерки, които книгата предлага, е ограничаване на публичните разходи до 42 % от БВП с аргумента, че високите публични разходи изкривяват стимулите и задържат растежа.
Накъде върви Европа излезе в САЩ през декември 2016 г., а от февруари 2017 г. е в книжарниците на Великобритания. Издател е Oxford University Press, като сред първите рецензенти на книгата са бившият премиер на Швеция Карл Билд и вицепрезидентът на ЕК Валдис Домбровскис. Симеон Дянков и Андерс Аслунд имат още едно съвместно издание – книгата След стената. Преходът в Източна Европа, сборник с анализи и коментари на водещи политици, реформатори и визионери за икономическите трансформации след края на комунизма. Накъде върви Европа заслужава вниманието на всеки уважаващ себе си икономист, независимо в кой сектор се реализира, а и на всеки буден читател с широк кръг интереси и желание да бъде информиран за актуалното състояние и перспективите на развитие на европейската икономика. Още един стимул да прочетете тази книга: тя намери място сред 5-те заглавия финалисти за наградата „Хайек”, най-престижното отличие за икономическа литература в света.
Но да се върнем на онова хубаво намигване на 31-ва страница: „Европа е дом на най-богатата страна в света (Люксембург), на сегашните световни шампиони по футбол (Германия), на най-известния художник (Пикасо), най-известната музикална група („Бийтълс“) и на най-добре продавания жив артист (Адел). Тези постижения са различни проявления на един общопризнат факт: Европа е добро място за работа и живеене.”
От нейните активни граждани зависи дали ще остане такова.
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
