Информация
Рейтинг (1)
Мнения (0)
Публикувай мнение

Европа не може да си позволи повече безвремие

11 юни 2018 г.
Европа не може да си позволи повече безвремие

Преди години бащата на ЕС Жан Моне написа в мемоарите си: „Европа ще бъде изкована в кризи и ще бъде сума от решенията за тези кризи“. Сегашната ситуация е достатъчно лоша, за да стимулира основни реформи за насърчаване на растежа, категорични са авторите на „Накъде върви Европа".

Всеки, който проявява минимален интерес към българския политически живот, знае кой е Симеон Дянков. Освен че беше вицепремиер и финансов министър на България (2009-2013), той е заемал поста директор на Групата за финансови пазари към Лондонското училище по икономика и политически науки, има опит и като старши изследовател в Института за международна икономика „Питърсън” във Вашингтон. Накъде върви Европа. Предизвикателства пред растежа е вторият му съвместен труд с шведския икономист Андерс Аслунд, също известен като експерт по икономиките в преход. Двамата видни икономисти (и космополити, посетили всички страни в ЕС) не само анализират предизвикателствата и заплахите пред европейската икономика, но предлагат 6 групи реформи за ускоряване на растежа: намаляване на фискалната и регулаторна тежест върху икономиката, създаване на общ дигитален пазар и общ пазар на енергия и услуги, облекчаване на тежестите върху труда, по-добро образование, насърчаване на иновациите и технологично развитие, пенсионна реформа.

Една от предпоставките за анализ в книгата е фактът, че различията между европейските страни в повечето случаи са големи, но лишени от дълбоки основания. Държавите са се развивали по един или друг начин в зависимост от обстоятелствата, т.е. по-скоро стихийно, а не като резултат от ясно заявена и целеустремена политика. През 2007 г. Жан-Клод Юнкер, тогава премиер на Люксембург и председател на Еврогрупата, е цитиран да казва: „Всички знаем какво да правим, но не знаем как да бъдем преизбрани, след като го направим“. Тук е разковничето към плахостта на много правителства да осъществят навреме така наложителните политически реформи, ако и да са ги лансирали като причина да им бъде делегирана власт. Обратно на предположенията, мнозинството цени отговорните политици, които имат куража да решават проблеми по време на криза.

Бедата е, че европейският съюз и институциите му изгубиха доверието на хората. Същото се отнася и за националните правителства. За да изведат формула за икономически растеж на Стария континент, авторите правят преглед на постиженията и проблемите. Като предупреждават, че наводняването на Европа с фискални и парични стимули не може да продължи. Важен акцент в анализа са качеството на човешкия капитал и неговото разпределение, както и необходимото върховенство на закона за повишаване на икономическата активност. Според Дянков и Аслунд имиграцията е едновременно предизвикателство и възможност, но е важно миграционният процес да се контролира с квоти и критерии. Именно липсата на такъв контрол предизвика шокиращия резултат от референдума в Обединеното кралство през юни 2016 г., а това навярно е най-големият (психологически) трус за ЕС от създаването на Европейската икономическа общност през 1957 година: „Каквото и да се случи до и след 29 март 2019 г., 23,00 часа по Гринуич, Брекзит ще има пряко и дълготрайно въздействие върху ЕС. Сред очакваните ефекти е Европа да тръгне в по-малко либерална посока. Все по-вероятно е установяването на по-рестриктивна имиграционна политика за ЕС като цяло. Видим е застоят в създаването на единен капиталов пазар и дерегулирането на бизнес средата. И все пак има светлина в тунела. Брекзит може да се окаже онази тежка криза, която да рестартира ЕС.” 

Авторите стигат до извода, че Европа е твърде толерантна към държавните енергийни мастодонти: „Те може да бъдат приватизирани както във Великобритания, която се откроява като най-отворения и диверсифициран енергиен пазар.” Що се отнася до пенсионната реформа (наболяла тема и у нас), като пример за следване се откроява холандската пенсионна система: „Холандия разполага с най-големите частни пенсионни фондове в Европа, със средства, надхвърлящи годишния БВП на страната. Държавната пенсия от първия стълб и частната от втория осигуряват на холандския пенсионер доход в размер на 70 процента от заплатата, която е получавал.” Авторите обръщат специално внимание и на факта, че данъците върху доходите и осигуровките в западноевропейските страни са твърде високи и възпрепятстват иновациите: „Прогресивното подоходно облагане води до значително намаляване на чистия доход и е по-високо от корпоративните данъци. Пазарите на труда в повечето страни членки, особено в Южна Европа, остават свръхрегулирани. Ако процедурите за назначаване и освобождаване са по-опростени, работодателите ще наемат повече нови работници.” По данни от 2015 г. заетостта в Европа е с 4,3 процента по-ниска от тази в САЩ, което е обезпокоително. Ако безработицата е сред най-големите социални проблеми на Европа, то най-големият потенциал за растеж е в пазара на услуги: „Той представлява 70 процента от съвременните икономики, но остава фрагментиран и учудващо пренебрегван.” Една от конкретните мерки, които книгата предлага, е ограничаване на публичните разходи до 42 % от БВП с аргумента, че високите публични разходи изкривяват стимулите и задържат растежа.

Накъде върви Европа излезе в САЩ през декември 2016 г., а от февруари 2017 г. е в книжарниците на Великобритания. Издател е Oxford University Press, като сред първите рецензенти на книгата са бившият премиер на Швеция Карл Билд и вицепрезидентът на ЕК Валдис Домбровскис. Симеон Дянков и Андерс Аслунд имат още едно съвместно издание – книгата След стената. Преходът в Източна Европа, сборник с анализи и коментари на водещи политици, реформатори и визионери за икономическите трансформации след края на комунизма. Накъде върви Европа заслужава вниманието на всеки уважаващ себе си икономист, независимо в кой сектор се реализира, а и на всеки буден читател с широк кръг интереси и желание да бъде информиран за актуалното състояние и перспективите на развитие на европейската икономика. Още един стимул да прочетете тази книга: тя намери място сред 5-те заглавия финалисти за наградата „Хайек”, най-престижното отличие за икономическа литература в света. 

Но да се върнем на онова хубаво намигване на 31-ва страница: „Европа е дом на най-богатата страна в света (Люксембург), на сегашните световни шампиони по футбол (Германия), на най-известния художник (Пикасо), най-известната музикална група („Бийтълс“) и на най-добре продавания жив артист (Адел). Тези постижения са различни проявления на един общопризнат факт: Европа е добро място за работа и живеене.” 

От нейните активни граждани зависи дали ще остане такова.

Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2023 © Всички права запазени