Каин, разбунтуваният

След „Евангелието по Исуса Христа”, в самия заник на дните си, Жозе Сарамаго отново се обръща към Библията - с романа „Каин”. Тълкуванията му са иронични, хапливи и „непочтителни” и предизвикват ново брожение в католическите среди. Библейският бог е „злобно и отмъстително същество”, затова думата, която го означава, започва с малка буква. А диагнозата на писателя е безмилостна: „Има само едно място, където богът и дяволът съществуват – в главата на човека. Извън нея те са нищо. И понеже човек е създал бог по свой образ и подобие, бог е суров, също като човека”.

Сарамаго се саморазправя с не една библейска притча, а находчивостта му извиква усмивка. Приказката за Каин и Авел например поставя под съмнение еднозначната вина на братоубиеца Каин – ами ако Авел му се е подиграл, задето бог го е пренебрегнал, и това е отприщило гнева му? На прицел са и разказът за изпитанието на вярата на Авраам, легендата за Содом и Гомор, историята за Ноевия ковчег, драмата на Йов… Сарамаго проблематизира и представата за Лилит, първата жена на Адам, възприета като събирателен образ и символ на проклятието, тегнещо над мъжкия пол. Та нали жената е причина човечеството да изкупва първородния грях до второ или което и да е там пришествие? Според легендата Лилит била омесена от същото тесто като Адам, била равноправна нему, затова Бог създал покорната Ева. Колко удобно!

Героят на „Каин” е разбунтувалият се човек като архетип, предтеча на героя на Камю. Престъпена ли е границата между морал и морализъм, остава само една крачка до аморалността, написа някога Камю. Една крачка до терора, независимо от формата му. След като е познал доброто и злото, човекът е станал богоподобен. Всичко, което му остава, е обреченият копнеж по безсмъртие. И тъкмо там, в непроменимата човешка участ, се смесват низост и величие. Абсурд и хармония. Каин на Сарамаго въстава срещу лицемерния морал, срещу всички уродливи метаморфози на благородните намерения. Срещу насилието спрямо невинни, предрешено като принципна справедливост. Не на последно място и срещу мизогинията. Каин не отрича пороците си, но оспорва правото на тираничния „бог” да бъде ексклузивен арбитър, първа и последна инстанция, и да го съди.

„Тогава, уморен от приказките за неведомите пътища господни, каин отговорил, Бог би следвало да е чист и прозрачен като кристал, вместо да всява този непрекъснат ужас, този непрекъснат страх, накратко, бог не ни обича, Той ти е дал живот, Живот са ми дали баща ми и майка ми, слели са плът с плът и аз съм се родил, не е известно бог да е присъствал на място, Бог е навсякъде, Най-вече когато заповядва да се убива, само едно от децата, загинали, овъглени, в содом, е достатъчно за осъждането му без право на помилване, но за бог справедливостта е празна дума, сега ще накара йов да страда заради някакъв облог и никой няма да му потърси сметка…”

Творчеството на Жозе Сарамаго е развенчаване на най-големия и най-зловреден универсален мит - този за вездесъщия, всесилен и справедлив бог, без значение какво е името му. Във време, в което би следвало да сме се отърсили от всякакви ретроградни ритуали и предразсъдъци, хора от всички географски ширини и социални групи спрягат Бог, във всичките му „ипостаси” и превъплъщения, като нещо отчуждено от самите тях, сякаш става дума за природен феномен, а не за разказ, произведен от човешкия ум. Отслужват молебени и литургии, изповядват се, флиртуват с „него”. Християните причиняват кръщенета на децата си (невръстните няма как да изберат да не бъдат кръстени). Още много размисли навява „Каин”, лебедовата песен на Жозе Сарамаго, който беше удостоен с Нобелова награда за литература през 1998 г. От „Възпоминание за манастира” през „Слепота” до „Пътуването на слона” -  книгите на несломимия португалец са поразителни алегории, изтъкани от фантазия, състрадание и горчив хумор, а „Каин” и „Евангелието по Исуса Христа” са сред експерименталните му шедьоври. Добре че е Сарамаго, за да ни напомня, че достойнството на човека е подложено на изпитание всеки ден. През 2009 г., когато „Каин” е публикуван за пръв път, в Португалия само за десет дни са продадени над 70 хиляди екземпляра. И в последния си роман писателят остава верен на своя разбунтуван синтаксис – изреченията са безкрайно дълги и експресивни, диалозите са организирани чрез запетаи и големи букви... А диагнозата за състоянието на обществото се повтаря. Диагнозата е слепота.

Автор на публикацията: Юлия Петкова