Запиши се за нашия информационен бюлетин, бъди в крак с културните събития!
Ще получите съобщение за потвърждение!
Нещо се обърка, опитайте да презаредите страницата!
Сапковски създава уникален свят и вдъхва нов живот на героичното фентъзи в стил „меч и магия”. В него не липсват смях и романтика, но има и мрак. А мракът крие зъби и нокти.
„Сезонът на бурите” на Анджей Сапковски разказва нова, непубликувана досега история за вещера Гералт, който отдавна се е превърнал във фентъзи икона.
Ако сте чели предходните книги от поредицата (или сте играли популярните видеоигри по тях), знаете какво да очаквате – много екшън и приключения, епични битки, интриги и предателства, секс и романтика, опасни жени, коварни магьосници, смъртоносни магии, зловещи чудовища и всевъзможни митологични създания.
А ако не сте чели поредицата? Тогава „Сезонът на бурите” е отличен начин да се запознаете с уникалния свят на Гералт, защото този роман не е нейно продължение, а допълнителна, напълно самостоятелна история.
Сигурно се питате защо светът на вещера е уникален? Понеже няма аналог във фентъзито, макар и да е отчасти вдъхновен от по-стари, класически произведения в жанра („Властелинът на пръстените” на Толкин, историите за Конан на Хауърд, разказите за Фафърд и Сивия Мишелов на Лейбър, сагата за Елрик на Муркок и пр.) И въпреки че заемките от тях са очевидни (наличието на елфи, джуджета и троли; сходството между образите на Гералт и Елрик и т.н.), Сапковски успява да се пребори с доста жанрови клишета и да ги поднесе по нов, различен начин, или дори да ги осмее и пародира. (Колко фентъзита сте чели, в които има зли магьосници с обратна резба?) Нещо повече - като смесва типчни за жанра мотиви с елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, той създава един ярък, вълшебен и наистина оригинален средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова. Свят, който е не само изумително пълнокръвен и правдоподобен, но и който вдъхва нов живот на героичното фентъзи в стил „меч и магия”.
Този вълнуващ свят, комбиниран със завладяващия стил на автора, превръщат с лекота Сапковски в един от най-известните писатели в жанра. Поредицата за Гералт му спечелва множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел” и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос”. Книгите от нея, които Фентъзи Бук Ривю нарича „свеж полъх във вече поизчерпан жанр”, са преведени на 19 езика, стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс” и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри.
Но да се върнем към „Сезонът на бурите”. Както споменахме по-горе, този роман не е продължение на прочутата поредица, нито нейна предистория, а напълно самостоятелна книга. Това допълнение към сагата (действието се развива между събития, описани в „Последното желание”) излиза на полски цели 13 години след последния роман за вещера и е не само своеобразен подарък за милионите фенове на Гералт, но и носталгично прощаване на автора с един герой, който явно му е липсвал (също като на нас).
Да, „Сезонът на бурите” е нещо като сбогуване с вещера и неговия свят - други „допълнения” едва ли ще видим, - но сбогуване, което със сигурност ще помним. Защото Сапковски се е постарал раздялата ни с Гералт да е наистина епична. С повече битки и с изобилие от магии и чудовища. Да не говорим за интригите и неочакваните обрати (този път сюжетът е отчасти криминален и - в традицията на добрите детективски романи - авторът е запазил за финала не една и две изненади).
Точно така - Сапковски е вкарал в настоящата история по много от всичко, заради което го харесваме. И е подправил разказа с щедри дози кръв, цинизми и черен хумор. (Абъркромби, внимавай!)
Да, светът на Гералт е сурово място – място, в което границата между доброто и злото е тънка. В него не липсват смях и романтика, но има и мрак. А мракът крие зъби и нокти.
Коварни жени прелъстяват мъжете и ги използват за собствени цели. Крале и магьосници плетат политически интриги. Кралства воюват за територии. По пътищата дебнат разбойници и други, по-лоши неща.
А сред целия този хаос броди един вещер. Който не е изцяло положителен герой, но често пъти застава на страната на доброто.
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер – два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост...
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други – призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.