Херман Кох не изневерява на социалната острота на романите си - те са като криво огледало на обществото, в което живеем.
След „Вечерята” очаквам всяка следваща книга на Херман Кох с особено вълнение и страх, дали няма да ме разочарова. Въпреки че не бива да се правят класации на книгите на един автор, и въпреки че всички харесват именно „Вечерята”, смятам, че хитрият холандец винаги има с какво да ме изненада. В изследването на природата на злото, основна тема в творчеството му, „Одеса Стар” отива доста далеч, забивайки стрелата в десетката на мишената, а именно във въпроса как доброто се превръща в зло. И нима не е относителен всеки опит за категоризация на моралните и мотивационни подбуди на нашите действия?!
За пореден път сюжетът ни сблъсква с опитите на един мъж в кризата на своята средна възраст да докаже на себе си и на сина си, а после на обществото, а може и всичко в обратен ред, че още го бива, че има за какво да му се възхищават, че може да бъде интересен. Неизбежно такъв разказ върви в релсите на цинизъм и хиперреализъм, отскачайки на моменти в хипербола.
Както обикновено, Херман Кох не изневерява на социалната острота на романите си - те са като криво огледало на обществото, в което живеем, и въпреки географските разлики, не е трудно да се разпознаем в него. Същата скука, апатия, липса на ценности, тотална липса на съчувствие, толерантност и любов към ближния.
Когато хората се разтоварват, като гледат падащи самолети по телевизията и четат криминални хроники във вестниците, можем да очакваме, че в гардеробите им живеят скелети, нали?
Историята в „Одеса стар” е точно такава и е опасно близка.
Холандският писател гостува у нас през 2014 г.
Животът на Фред Морман е сив и скучен като костюмите, които носи. Конфекция. Жена му, подрастващият му син, а и самият той са престанали да виждат в него герой. Приемат го като даденост. Домът му, работата му, целият му живот са обикновени и посредствени. И смърдят. Животът изтича в празни мечти и спомени. И докато мечтае за черен джип чероки и малко повече ентъртейнмънт, Фред среща някогашния си съученик Макс Х. Макс има всичко, което Фред няма, а именно АДРЕНАЛИН под формата на лъскав автомобил, красиви жени, бодигард и опасен бизнес. И, както се досещате, тази среща е драматическата колизия, която преобръща живота на Фред.
Отворена веднъж, вратата на злото трудно може да бъде затворена. Не и без да се плати цената. Много солена цена.
И тогава скелетите в гардероба обличат кирливите ризи на подсъзнанието и започват да танцуват онзи страшен танц на ръба между реално и въображаемо, между живота и смъртта.
Когато всички бариери паднат и всички нелицеприятни неща, които си помислим, бъдат преведени в режим на материализация, няма начин да не се оцапаме с кръв.
Романът на Кох е истински трилър, който през погнуса и остроумие ни занимава и с важни социални теми като ниското ниво на толерантност, емпатия и съчувствие към бедните, различните, болните, възрастните, жонглира с клишета и иронизира устойчиви твърдения като тези: белгийците са грозни; жените искат само едно; хората от третия свят са бедни и тъпи, и крадат; и още, и още.
Затова спокойно можем да го подредим на рафта с важни книги и да го препоръчаме на хора с гражданска съвест. Ако са останали такива.
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
