„Сърце на вятъра“ – една човешка, толкова човешка книга

Един велик писател беше казал, че ако не са написани от руснак, най-добрите истории задължително са написани от ирландец.

Като прочетете романа „Сърце на вятъра“ на Донал Райън, ще разберете какво е имал предвид. Отвъд Великобритания изгрява нов изключителен талант, блестящ разказвач и истински писател. Ирландия ражда разказвачи, познаващи всички кътчета на душата, умеещи да увлекат всеки читател и да го направят съпричастен с живота и преживелиците на героите. Не знам дали зелените хълмове на острова изглеждат безкрайни като степите на Русия. Не знам дали сивотата на сливащото се с морето небе прави паралела между руската и ирландската литературна традиция уместен. Но когато говорим за Донал Райън, дори тези неща трябва да бъдат отбелязани.

Разказана ни е история от едно малко ирландско градче, прозаична и сама по себе си скучна, въпреки че в нея има и любов, и изневери, и отвличане, и убийство. Всяка глава ни дава гледната точка на някой от героите, замесени в повествованието, а те са повече от 10. Говорят с гласовете на мъже, на жени, на деца, дори на един мъртвец. Разказват за себе си, описват живота си, битието, съзнанието, тегобите, мъките, тъгата и радостите си. Разказват кого, какво и защо обичат и мразят. Честно и искрено ни отвеждат в своя свят, докосват собствените си житейски сфери една с друга, просмукват се в животите на другите, търсят промяна, понякога са зли и цинични, друг път неуравновесени, сластни, неразбрани, съпричастни или отхвърлящи.

Всяка гледна точка създава една реалност, която е различна от другите лични вселени на многобройните участници в този калейдоскоп от съдби и животи, от размисли и страсти, от непосилни и невъзможни избори и действия. Понякога те звучат свръхреално, понякога абсурдно, но винаги достоверно и истински. Абсолютната относителност на собствените ни светове и отношение към другите е изкристализирала в този билдунг роман.

Образите на Боби Махон, на Трина, на Франк, на Риълтийн, на Контето, на Милисънт, на всеки един замесен и увлечен в този водовъртеж от битийност и събитийност са чудесно развити, осмислени, експонирани, разкрити и разтворени пред читателя, за да има той пълната свобода да избере нечия, или да изгради своя собствена гледна точка върху случилото се в малкото ирландско градче. Аз почти живях там, пиех бирата си, бачках с момчетата по строежите, закачах момичетата по баровете, псувах с цяло гърло Полки, бродех из призрачния му квартал…

„Сърце на вятъра“ на Донал Райън е една съвременна приказка, оригинална и различна от всичко друго, но носи в себе си нещо от носталгичността на Банвил, мистиката на Рушди, човешкото от Франзен и Макюън и онова специфично „хъшлашко” отношение към живота на героите на Ървин Уелш.

Всеки глас в книгата е уникален и специфичен, всяка история и действие, чувство и емоция са характерни и разпознаваеми. Героите са плътни и реални, истински и честни, живи, дишащи, обичащи и мразещи, обикновени хора. Това е човешка, толкова човешка книга.