„Сътворих ви съвършена, и като разум, и като лице. Не съм се съмнявал, че ще изскочите напълно жива от моите мечти, че ще четете написаното от мен, че ще ми отговаряте, че ще ми кажете всичко онова, за което бленува един автор.“
„Писма до Непознатата“ на френския писател Андре Мороа идват за пръв път на български, за да погалят по рамото всяка Непозната. Да смъкнат презрамката й и нежно да я накарат да мечтае за любовите, които днес не съществуват.
С всяко свое писмо до Непознатата великият френски писател отваря тежките врати на задимения нощен бар, застава тихо зад гърба на красивата жена, вдишва аромата от парфюма й, отмята нежно косите й от гърба и започва бавно да изписва с пръст по кожата й деликатни обещания, идващи от едни отминали черно-бели времена.
Андре Мороа е непознатият любовник, за който тайно се оглежда всяка непозната. Малката Лолита, прелъстителната femme fatale, Мадоната и всички останали жени са си въобразявали сладкодумния любовник, който днес не крачи из улицитe. Точно както Мороа успява да си въобрази до съвършенство Непознатата, тя устремява фантазията си към идеята за един изкусен любовник, който не само знае как да докосва, но и умее да говори, да гледа в очите, да обича и боготвори...
Сътворих ви съвършена, и като разум, и като лице. Не съм се съмнявал, че ще изскочите напълно жива от моите мечти, че ще четете написаното от мен, че ще ми отговаряте, че ще ми кажете всичко онова, за което бленува един автор.
С всяко следващо писмо Мороа и Непознатата се влюбват така страстно, сякаш нищо друго в този свят не съществува. Той знае, тя обича да кокетничи. Харесва нейната наивност и способността й бавно и възбуждащо да заплита кичур коса около пръста си. Знае, че сърцето на Непознатата не може да понесе цялата нежност на земята, затова веднъж е страстен любовник, друг път - поетичен разказвач. Дразни я и провокира скандали, защото тя се нуждае от своите сцени. Шумно изпива чашата си вино и говори на висок тон. Мороа обича недостатъците и несъвършенствата така, както обича и червените й устни, и заразителния смях...
Забелязали ли сте, о, Непозната на моята душа, че можем да се харесваме и с недостатъците си почти както с качествата си? При това — понякога по-лесно? Това е, защото качествата ни издигат и принизяват другия, докато недостатъците ни му дават повод да се подсмихва, мислейки за нас, издигат го в собствените му очи. Прощаваме на една жена, когато бръщолеви какво ли не; не ѝ прощаваме, ако е права.
Епистоларната творба „Писма до Непознатата“ е важна днес, защото размечтава по един забравен начин. Мороа е непознатият любовник, когото търсим аз, ти и тя. Мороа е свободен полет на любовта над всичко останало. Мороа е бялата яка на ризата, която търси устните на непознатата.
Ах, Мороа, непознати любовнико...
Автор на публикацията: Александра Александрова
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
