„Религия” идва от religere, което означава свързвам

Лоран Гунел за романа „И ще откриеш съкровището в теб" - интервю за сп. „Актюалите литерер”

Лоран Гунел е един от най-четените по света френски романисти. Книгите му изразяват страстта му към философията, психологията и личностното развитие. Хуманитарист, получил образованието си във Франция и САЩ, днес Гунел преподава в университета в Клермон-Феран и пише. В продължение на много години той е обикалял света, за да се срещне с мъже и жени, които всеки по своя начин хвърлят светлина върху най-фундаменталния въпрос – как да придадем смисъл на живота си.

Петият роман на Лоран Гунел е едно великолепно предизвикателство. Да вземеш един съвременен типаж, млада капиталистическа „бизнесменка”, крайна атеистка, и да я накараш да се впусне в противоестествено „проучване на пазара” – Алис ще се опита да напълни с вярващи църквата в Клюни, чийто млад свещеник, неин приятел от детството, се оплаква от малкия брой черкуващи се... Първата част е много смешна – религиозната практика е „сканирана” по неортодоксален и наивно обективен начин пред ужасения поглед на младия свещеник. Но във втората част настъпва обрат. Принудена да се задълбочи в „досието”, Алис открива Евангелията и не може да повярва на очите си – всичко е много красиво, много силно и без връзка с това, което си е мислила за тази религия. Тя дори става истинска активистка и се опитва да убеди приятеля си да революционизира практиката си, подтиквайки енориашите си наистина да се обичат едни други. После открива също, че първите християни са приемали жените свещеници. След много съпротива младият свещеник ще се остави да го убедят. Ще последва огромен скандал, висшият клир ще бъде бесен. Но революцията си е струвала труда – депресията е заместена от великолепен порив за живот. 

П. ван Ерсел: Да поискате от убедена атеистка, експерт по маркетинг, да защитава християнството, за да напълни църквите – откъде ви дойде тази екстравагантна идея? 

Лоран Гунел: От двайсет години съм обсебен от въпроса, който стои в основата на философията: какво е добрият живот, успешният живот? Когато достатъчно сме работили над себе си и сме разрешили най-тежките си проблеми, собствената ни личност ни интересува по-малко и минаваме на нещо друго. Когато започнах да пиша, аз лично най-напред споделих това, което съм получил от живота. После се заинтересувах от онова, което стои по-високо от всекидневното битие. В началото духовността не ми говореше нищо. Днес тя е единствената, която ме занимава. Колкото до маркентиговата стратегия на моята героиня Алис, отначало тя ме забавляваше. В своите църкви християните, ще ме извините, се държат като пълни леваци! Отказали са се от някои величествени практики, като грегориянското песнопение например, което ви докарва до транс и ви пренася отвъд вас самия. Но и с пръст не са пипнали големите си табута – сексуалността, мястото на жената и пр. Накратко, в маркентинга за нищо не стават.

П. в. Е.: Но Алис постепенно открива словото на Исус и е покорена от него. И вие ли?

Л. Г.: Абсолютно. Баща ми беше протестант, майка ми – католичка, но не се черкуваха. Не ми дадоха религиозно възпитание. Така че открих Исус с необременено око. Той е фантастичен преподавател по личностно развитие и по духовност. Не знам дали е бил „Бог, станал човек”, или Месия, и идеята, че е умрял, за да ни избави от греховете ни, ми е чужда. Но той е изумителен персонаж, който във времена, когато са вярвали само в грубата сила, изведнъж заявява: „Обичайте се едни други.” Може да ни изглежда банално, но тогава е било забележително, безумно, революционно. Исус е най-големият революционер!

П. в. Е.: Значи сте станали християнин…

Л. Г.: Не се чувствам член на „християнския клуб”. Непоносима ми е идеята, че една религия трябва да надделее над друга. Веднъж един мой приятел католик ми каза: „Има само една истина, трябва да избереш!”. Така казват и фанатиците! Докато думата „религия” идва от латинското religere, което означава свързвам. За мен посланието на Исус не е несъвместимо с това на Буда, на големите индуски мъдреци или на еврейските пророци. Това, което много ценя в азиатските духовни школи, е, че те ви подтикват да експериментирате, за да се убедите сами, а не да вярвате на другите без физическа и психологическа практика. От будиста или индуиста се иска да се убеди чрез личен опит. Християнството би спечелило, ако проповядваше същото.

Рецензия на критика  Жером Кайла

Лоран Гунел ни предлага роман, който много прилича на есе! И наистина, новата му книга подтиква читателя към размисъл повече, отколкото да му доставя само естетическо удоволствие. Алис, убедена атеистка, решава да помогне на един свещеник, неин приятел от детството, да привлече в църквата вярващите, който все повече намаляват. Но за да постигне положителен резултат, Алис трябва да разбере божественото послание на християнството. Четенето на Библията отначало я кара да се смее, после, отвъд впечатленията, придобити на първо четене, тя вижда скрити истини, които засягат всички ни. Методите, които Жереми възприема по неин съвет, смущават прекалено набожните, но резултатът не закъснява – все нови и нови вярващи идват в църквата!

Междувременно Алис, която се е потопила в света на религията, проявява интерес и към другите религии. Проучванията й я водят по различни пътища към съвсем различни духовни учения, но в които има много сходни неща. Постепенно Алис разбира по-добре божественото послание.

Лоран Гунел подтиква читателя към размисъл за мястото, което всеки заема в живота си. Между този, който си мислим, че сме, и този, който сме наистина, често има голяма разлика. Разделя ги граница, която не можем да преминем, без да се вгледаме в себе си и да се поставим под въпрос. Библейските притчи могат да се възприемат на различни нива в зависимост от способността за разбиране на всеки. Добрата новина (каквото е значението на думата Евангелие) ни води към основното послание: трябва да умрем, за да възкръснем за себе си. Тази загадъчна, макар и пълна със здрав разум фраза, която малко хора проумяват и която свещениците провъзгласяват без сериозно обяснение, в този роман придобива съвсем конкретно значение.

Авторът не се опитва да ни накара да ходим на църква, а използва в романа си божественото, за да ни покаже, че нашето его повече ни вреди, отколкото да ни помага. Да бъдем такива, каквито сме, да си възвърнем себеуважението, без да се крием зад измислени образи, такъв е несъмнено ключът към щастието. Да живеем в съгласие със себе си не означава да живеем както си мислим, че другите искат да ни виждат – което често се опитваме да направим без задоволителен резултат.

Добър роман, който ни кара да се замислим за истинската и мнимата истина, лесен за четене и разбираем за всички, вярващи или не…  Във време, когато всеки търси признание и иска да стане лидер, когато личното издигане е поставено над всичко и когато властва култът към красотата и младостта, тази книга поставя стрелките на верния час, поне донякъде…