Тиха танцова стъпка към смъртта

Много  съвременни романи за любовта усмихват и стоплят. След известно време изветряват и в ума не остава дори и бледа следа от тях. „В очакване на Боджангълс“ е своеобразен танц, който с подвеждаща лекота съпровожда читателя през едновременно обърканите, но и подредени малки лични вселени на всеки от персонажите. Авторовите слова майсторски разкриват пред нас света на едно семейство, в който всичко е танци, отдаденост и луда обич.

Мама, татко и аз е трио, което добива изцяло ново значение. Мама, татко и аз в тази книга е модерна любовна приказка за огромната важност на безусловната, дълбока любов. Разказът на детето се редува с фрагменти от дневника на бащата. Реалности, спомени и химери, живеещи в синхрон.

Докато чете „В очакване на Боджангълс“, навярно всяка жена изпитва копнеж да е на мястото на майката, поне за малко. Тази съвършена и почти нереално нежна фигура, която с тихи стъпки танцува винаги. Със своя любим, с живота, със сянката си.

Така в рамките на един коктейл и на един танц една луда жена с шапка с крила ме накара да се влюбя до полуда в нея, приканвайки ме да споделя безумието й.

Нейният образ е заклещен между твърде обикновената реалност с нейните критично настроени хора и вълшебния свят на въображамото и цветното. Къде е границата между сладката нестандартност и клиничната лудост? Тъжно е, че сме склонни да облечем всяка непривична проява в бяла риза. Всичко отвъд делничното е някак нередно. Всичко различно е чиста лудост. Пеперудите във вселената на цветния ум са осъдени да живеят някак самотни. В шарената си кристална клетка. Затова е красиво поне да подхранваме илюзията, че всяко едно пеперудено момиче ще изпита радостта да срещне своя крилат рицар, който да напълни дневника му с любов.

Автор на публикацията: Александра Александрова