Това е разказ за състраданието, предаността и приятелството. Очарователно забавен и проницателен, той ни повежда към отговора на един универсален въпрос: Защо сме тук?
Американският хуморист У. Брус Камерън поставя начало на цяла поредица с романа си „Кучешки живот”, който вече има българско издание благодарение на „Колибри”. Това е историята на кучето Тоби/Бейли/Ели/Мечо, което търси смисъла на живота си в рамките на четири прераждания и всеки път открива щастие в това да служи на хората. Да ги вижда усмихнати. Самият разказ тече от гледна точка на четириногото, а резултатът е затрогващ и проникновен роман за… човешките отношения.
„Кучешки живот” закова 52 седмици в класацията на бестселърите на „Ню Йорк Таймс”, изкачи върха на класацията на „USA Today”, зае 4-то място в категорията „Best Fiction” на goodreads.com и се превъплъти във филм с участието на Денис Куейд и Брадли Купър (като гласа на кучето). Не е случайно, че режисьор на екранизацията е Ласе Халстрьом. Той има опит със сантиментални филми и мелодрами – в най-хубавия смисъл на думата. Публиката го познава като режисьор на „Шоколад”, „Правилата на дома”, „На един черпак разстояние” и… „Моят живот като куче” от 1985 г., макар там кучето да е в периферията на цялата история. „Кучешки живот” е вторият му филм на „кучешка” тематика след „Хачико: историята на едно куче” с Ричард Гиър.
В началото кучето разказвач си няма име - то е малко бездомно кученце, което живее с майка си, сестра си и двамата си братя в дупка, издълбана в корените на едно дърво. Когато поотрастват, кутретата започват да проучват околностите на бърлогата, докато един ден непознати за тях същества (хора, разбира се) не ги завеждат в кучешки приют, управляван от мила възрастна жена, която кръщава разказвача на историята Тоби. След време властите затварят приюта заради лошите му санитарни условия и „приспиват” повечето кучета, включително Тоби. Той се преражда в тялото на голдън ретрийвър в друг приют, но какво чудо - помни всичко от предишния си живот и не може да свикне с новата обстановка, нито с новата си майка. Затова се измъква тайно и след множество перипетии най-после се отъждествява с новата си самоличност – тази на Бейли. Именно като Бейли кучето открива момчето Итън и за пръв път разбира, какво е да обича и да бъде обичано…
Всички превъплъщения на Тоби са свързани с интересни случки, но като че ли женската му „реинкарнация” е най-умилителна. Защото немската овчарка Ели помага на полицаите от един спасителен отряд и намира изгубени деца, при това без да си въобразява, че прави нещо велико – не е човек, все пак:-) За разлика от повечето кучета в други книги, героят на Камерън не умее да говори, затова невинаги разбира диалозите на стопаните си и не ги „анализира”, а просто ги предава на читателя. Езикът на романа е максимално разбираем, същевременно много увлекателен, което прави историята универсална, подходяща както за възрастни, така и за деца.
Особеност на характера на нашия кучешки герой – не храни топли чувства към котешките създания, ако и да са братя/сестри по съдба. Не проумява привързаността им и смята, че предназначението му може да е всякакво, не и да бъде „приемна майка на котешко създание”. Все пак не протестира много, когато котка реши да го оближе, стига да вижда, че това я прави щастлива… „Интересно, а дали и котките се прераждат? Нее, едва ли. Доколкото знаех от целия си досегашен опит с тях, котките нямат никакво предназначение.”
Хуморът в книгата е приятен и ненатрапчив, а ако има нишка, която пронизва всичките животи на Тоби като свидетелство, че съзнанието кучешко пребъдва, това е любовта към Итън, неговото момче. Кученцето олицетворява неизтощимия ни копнеж да пребъдваме, да ни има. Ако можехме безусловно да се грижим един за друг, щяхме да живеем в доста по-симпатичен свят. Само ако можехме да превърнем в цел на живота си радостта на човека до нас.
Запомнящ се момент в книгата е свързан с представата на героя за това що е то „училище”:
„Стигнахме до голяма сграда и тя ми каза, че това е училище. Това ме обърка – училището бе, когато Итън заминаваше. То не бе място, а състояние, време, в което бях без моето момче.”
Няма по-голямо училище от самотата. От съзнанието, че няма кой да те разбере и хареса такъв, какъвто си. Не знам доколко кучетата „разбират” хората, но нищо не може да оправдае човешката ни способност да бъдем безмилостни. Излиза, че кучетата ни разбират и обичат, а ние сме винаги готови да ги накажем за това. Ето защо тази иначе наивистична книга е ценна - сърцето трябва да се учи на милост. Скандалните кадри от заснемането на едноименния филм, които изтекоха непосредствено преди премиерата му, правят появата на „Кучешки живот” още по-смислена.
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
