Космогонията на Калвино

„Мотивите от най-старите приказки – изоставеното дете в гората или юнакът, тръгнал да превъзмогне трудности, да се срещне със зверове и чародейци, са основната тема на голямата литература. Винаги има една добродетелна личност, която се движи сред безпощадната природа или хищническото общество. Самотата, страхът и жестокостта, които приемат образите на чудовища от гората, винаги се срещат с някой, тръгнал да ги срази. Това е срещата между доброто и злото“. Така Калвино обобщава връзката фантазия-действителност в творчеството си.

Необяснимо е как се захранва такава неизтощима, всеобемаща фантазия. Той е не просто един надарен чудак, благородник и ерудит. Той е блестящ стилист, писател космополит с изключителен експериментаторски дух. Неслучайно авторът на предговора към „Космически комедии” и техен преводач – Божан Христов, пише, че Калвино не бива да се тълкува, а просто да се чете, защото всеки опит за дешифриране на една или друга негова инвенция е обречен: „Итало Калвино е италианският белетрист, който най-много изискваше от своята дарба.” И тя му се отплаща щедро, макар смъртта да го застига през 1985 г., когато е едва 62-годишен, непосредствено преди да е написал шестата лекция от сборника „Американски лекции”. Налага се съпругата му, Естер, да даде за издаване петте „предложения за следващото хилядолетие“ – „Лекота“, „Бързина“, „Точност“, „Нагледност“ и „Множественост“. Лекциите са обединени в том, който и до днес остава една от най-впечатляващите и емоционални апологии на художествената литература.

Известен с бравурните си алегории и парадоксалната любов към приказния сюжет, Калвино възприема себе си повече като фантаст, отколкото като създател на фикции или постмодернист, както го определят. До края на дните си остава верен на наблюдението, че всеки живот е една малка голяма енциклопедия, една случайна библиотека или комбинация от преживявания, прочити и фантазии, съвкупност от вещи и мостри на стилове, където всичко може да бъде постоянно разбърквано и преподреждано… Майстор на благодушната ирония, Калвино обича да предизвиква и да се самопредизвиква. Макар да е човек с будна съвест и обществена позиция, той бързо осъзнава, че журналистическото амплоа и политиката противостоят на същността му и се отдава на белетристиката. Не друг, а самият Чезаре Павезе прочита първия му разказ и го препоръчва за издаване. В сборника с новели „Нашите предци” трима благородници, представители на XVII век, се стремят да постигнат онова, което им се полага - цялост, индивидуалност, реално съществуване. Освен че имат уникален хумористичен и пародиен заряд, алегоричните творби „Баронът по дърветата“, „Разполовеният виконт“ и „Несъществуващият рицар” бичуват безкритичната вяра, фанатизма и жаждата за власт.

Сборникът „Космически комедии“ датира от 1965 година, а през 1967-а излиза и продължението - „Нулево време“. Българското издание обединява тези произведения и дава още един ключ към творческия гений на Калвино. Урсула Ле Гуин например определя космическите комедии като повратна точка в жанра. Слабо е да се каже, че тези истории не следват сляпо законите на научна фантастика. „Космически комедии” е колекция от литературни фойерверки, които примиряват научното знание и мита. Името на главния герой е палиндром – Qfwfq, същото важи и за останалите „персонажи”. Условно казано, това е протоформа на живот, едно съзнание, чийто глас озвучава и описва всички събития и преображения във Всемира от сътворението насам…

„Това, което родителите ми казаха, че съм бил в началото, това си и останах, ни повече, ни по-малко. А заръките на родителите съдържат заръките на родителите на родителите, предадени на свой ред на родител от родител в безкрайна верига на подчинение. Следователно историята, която исках да разкажа, ми е невъзможно не само да разкажа, но и да изживея, защото цялата е вече там, съдържаща се в едно минало, което не може да се разкаже, затова че на свой ред се съдържа в собственото си минало, в много индивидуални минали времена… Това, което наистина всеки от нас представлява и има, е миналото; всичко, което сме и имаме, е каталогът на непровалилите се възможности, на опитите, годни да се повторят.”

Само в космическите комедии на Калвино любовта трае петстотин милиона години, Vhd Vhd е име на капитан, издатъците на Луната се протягат към Земята като лепкави пипала, а понятието за лична собственост и притежание е размито - почти в буквалния смисъл на думата. Всяка глава започва с действителен или псевдонаучен постулат като повод нашият герой да разгърне някоя още по-абсурдна и забавна „теза”. Но не си мислете, че всички тези формули и умозаключения са само трик, защото там някъде между шеговитите редове, праисторическите закачки и динозаврите е утаена непосилната мъдрост на вековете:

Бяхме в епохата, когато светът изпробваше формите, които по-късно щеше да възприеме, изпробваше ги с материалите, които имаше на разположение, макар да не бяха най-подходящите, но вече се разбра, че няма нищо вечно.

Комичното може да е израз на екзистенциална безизходност или болка от невъзможността да проникнем в тайните на мирозданието. Комичното може да съдържа опити за преработка на ужаса от самотата (нищожността) на индивида. Настрана от всички спекулации комедиите на Калвино са посвоему романтични - украсени с вяра в стихията на случая, в продуктивността на риска, в енергията на невероятното. Всъщност… Калвино не може да бъде тълкуван. Четете Калвино.