Информация
Рейтинг (1)
Мнения (0)
Публикувай мнение

Деца и мъст след края на света

16 август 2016 г.
Деца и мъст след края на света

На рождения си ден малкият Тоти случайно открива човешка кост, за ужас на всички присъстващи. След като поразравят пръстта около дома, става ясно, че на въпросното място, шест или седем десетилетия по-рано, е бил заровен труп. Само че струната на ужаса е опъната до краен предел: всички свидетелства сочат, че някой е бил погребан жив... 

Гробна тишина” е сред най-високо оценените книги от набралата скорост поредица с инспектор Ерлендур, когото тук, поне в началото, съвсем свободно асоциираме с антигероя на Першон – Еверт Бекстрьом, макар исландецът да е далеч по-порядъчен и ортодоксален в работата си. Всъщност ето защо – първо, запознаваме се с героя, докато дъвче някакво „тлъсто осолено месо месо с варени картофи, зелен грах и бяла ряпа, заляна с подсладен сос” (излиза, че е традиционно исландско ястие). Второ, много скоро научаваме, че бившата му съпруга, с която не поддържат контакт от 20 години, го презира, за капак дъщеря му е бременна наркоманка, синът му също не изгаря от желание да общува с него.

С асоциациите обаче спираме дотук. В момента, в който драмата на дъщеря му Ева Линд го тряска по главата, Ерлендур започва да изпитва тежки угризения; в същото време преданите му колеги – Елинборг и Сигурдур Оли, го издирват, за да го посветят в новите обстоятелства около случая с човешките кости. А той е далеч по-непроницаем, отколкото изглежда в началото, и поражда догадки в различни посоки. 

На кой етап паралелната сюжетна линия с тираничния съпруг, която до определен момент е известна само на читателя, се преплита с разследването? Имат ли нещо общо с убийството англичаните, дошли през войната, или американците, които са ги заместили? Ами ако смразяващото престъпление е извършено от местен човек, който е заровил трупа до вратата на къщата си, защото не е можел да го отнесе другаде? Какво всъщност се е случило с бременната годеница на собственика на парцела Бенямин Кнудсен, която изчезва безследно, оставяйки трайното подозрение, че се е удавила? 

„Това е типичното безследно изчезване по исландски, което можем да обясним и което разбираме, защото живеем в тази страна и знаем как времето се променя. Знаем, че историята на този човек се повтаря периодично, без някой да сложи въпросителен знак зад нея.” 

Когато версиите се множат, на помощ идват костите. И експертизата на археолозите. Без да подценяваме наблюдателността на инспектора, който веднага забелязва касиса в пустошта. Докато героите се доближават до истината пласт подир пласт, дешифрирайки показания, съвсем между другото става ясно, че в исландския език учтивата форма не се използва нито в разговорната, нито в официалната реч. Оттам идва усещането за безцеремонност в диалога на моменти, но пък то прави атмосферата на отношенията по-богата и автентична. 

Възможно ли е – сякаш отеква вътрешният вопъл на инспектор Ерлендур, - в покрайнините на Рейкявик едно човешко същество да лежи в необозначен гроб между 50 и 70 години и никой да не го потърси?

Този мрачен, на места стряскащо правдоподобен трилър, плъзга мислите в посока към симптомите на социалното отчаяние, засягайки широко разпространени явления като домашното насилие, безотговорността, дискриминативните практики спрямо жените, употребявали наркотици, грижата за уязвимите групи и децата... Жестокостта винаги е безсмислена, но понякога изглежда толкова сатанинска и абсурдна, че на човек му е трудно да повярва, че не е вродена. Отделен е въпросът, че като отговаряме на злото със зло, все едно се отъждествяваме с него. Ами ако ситуацията не предлага друг начин да опазим децата си? И още нещо - казват, че времето лекувало рани, уви, не е така. Времето помага само на хора с гнила съвест, питайте инспектор Ерлендур.

Ако вече сте чели Теорин, Манкел и Несбьо, гробната тишина на Арналдур Индридасон няма да ви изплаши до смърт. Но ще ви държи нащрек докрай. Майсторският почерк на исландския писател му е спечелил много награди, немалко от които са в актива на „Гробна тишина“  - наградата за черен скандинавски роман „Стъклен ключ“, британската награда „Златен кинжал“, Голямата награда на читателките на френското списание „Ел“. Освен това Ерлендур („ерлендур” на исландски значи „чужденец”) може да се окаже един от най-състрадателните детективи, които сте срещали напоследък. 

Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2023 © Всички права запазени