Автор: Марин ГЕОРГИЕВ
Има отколешна вражда между преводачите, знаещи езика, от който се превежда и незнаещите го. Шандор Вьореш, превел почти цялата световна поезия, когато го поканили на една конференция за превод да сподели опита си, казал само това: аз не зная никакви езици, получавам сурови преводи и след това ги римувам”.
А Кадийски, доколкото знам, все пак поназнайва, поне „дор до” три езика: руски, полски, френски. Руския го поназнайва дотам, че пише сонети направо на него.
Но и да го не знае, той знае най-важното: какво иска, какво може и как да го направи. Сиреч - знае добре не само българския, но и езиковите натрупвания и похвати в българската поезия. Сигурно и затова е обичан с омраза!
Сонетът е математически разчетено съвършенство.
Съвършенството не е константна величина, а само нов опит за постигането му.
Всеки нов опит е нов вид провал, според Елиът.
Но и всеки провал е нов успех, според мен.
Затова и не спират да превеждат сонетите на Шекспир. Като изключих преводите на Свинтила и Валери Петров, приложих следния тест към два от по-скорошите: как са преведени първият и осмият стих на 66-и сонет:
Зова смъртта, от всичко уморен.
Зова смъртта. Живот непоносим.
И двата са със скучната правилност на зубрачите отличници, филологически верни вероятно, но поетически безпомощни.
Как Кадийски решава този стих:
Да бях умрял! До гуша ми дойде.
Да сравним и 8 стих:
и немощни и куци мощ и сила
И силата скована в мощ фалшива
Кадийски, с един замах напипва дамара и пръска камъка по сърцевината:
и много често болен здрав да носи
От този тест мигновено се вижда кой го може най-добре!
Ако мярата за поезия е талантливото изразяване на чувствата - то поетите са безчет, поет до поет. Ако мярата е мотивът, инвенцията, плюс талантливото изразяване, то разбираме, че малцина стигат до същността, до онова, което всички знаем, но не сме се сетили. И тогава поетите почват да се броят на пръсти и са по-малко от пръстите на двете ръце.
Преводът на 66 сонет от Кадийски ме кара да заключа, че такава гъстота на словото, такова улавяне на битийните закономерности има само у Ботев в нашата поезия.
Че кой може така да формулира:
Свестните у нас считат за луди.
Глупецът вредом всеки почита.
Богат е казва, па го не пита
колко е души изгорил живи
сироти колко той е ограбил
и пред олтара Бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
А ето и самия 66 сонет - в поетическата версия на Кадийски:
Да бях умрял! До гуша ми дойде
с достойнство да се перчи лицемерът,
богатият от бедни да краде,
нищожества с почтени да се мерят,
да е в бардак девическата чест
и ученият, унизен, да проси,
и ситият под маска на злочест,
и много често болен здрав да носи,
и доблестният – в хорските крака,
и правият да си криви душата,
и словото с намордник все така,
и правдата – слугиня на лъжата.
Изчезнал бих, но как така в калта
сама да изоставя любовта?
В нашата поезия, освен Ботев, до подобни прозрения и словесна нажеженост са стигали Яворов, Дебелянов, Геров. Твърде малко!
И затова си добавяме липсата чрез чуждите. Затова се превежда, затова в другите търсим, което нямаме.
Ето ти нуждата от Шекспир!
За мен засега Кадийски няма съперници в превода на сонетите. Предпочитането на неговите преводи пред толкова други, показва, че в „Колибри” си разбират от работата.
Но Кадийски, докато почива - прехвърля камъни, и като няма с кого да се мери - мери се със себе си. Прави нов вариант на сонет 66!
По-старото понятие за преводач е тълмач. Което ще рече: търкалям, навивам, натъпквам…
Да, Кадийски е толкова вещ, толкова сръчен, че може не само да натъпче, но и да прокара камила през иглено ухо. И колкото и да е обратно на очакваното, бъдете сигурни: по-големия зор ще види не тълмачът, а камилата.
Тежко й на камилата!
Оценка: +2
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
