Информация
Рейтинг (0)
Мнения (3)
Публикувай мнение

6,6 - САМО 6! ИЛИ ЗА СОНЕТ 66

26 април 2016 г.
6,6 - САМО 6!  ИЛИ ЗА СОНЕТ 66

Автор: Марин ГЕОРГИЕВ

Има отколешна вражда между преводачите, знаещи езика, от който се превежда и незнаещите го. Шандор Вьореш, превел почти цялата световна поезия, когато го поканили на една конференция за превод да сподели опита си, казал само това: аз не зная никакви езици, получавам сурови преводи и след това ги римувам”. 

А Кадийски, доколкото знам,  все пак поназнайва, поне „дор до” три езика: руски, полски, френски. Руския го поназнайва дотам, че пише сонети направо на него.

Но и да го не знае, той знае най-важното: какво иска, какво може и как да го направи. Сиреч - знае добре не само българския, но и езиковите натрупвания и похвати в българската поезия. Сигурно и затова е обичан с омраза!

Сонетът е математически разчетено съвършенство.

Съвършенството не е константна величина, а само нов опит за постигането му. 

Всеки нов опит е нов вид провал, според Елиът. 

Но и всеки провал е нов успех, според мен.

Затова и не спират да превеждат сонетите на Шекспир. Като изключих преводите на Свинтила и Валери Петров, приложих следния тест към два от по-скорошите: как са преведени първият и осмият стих на 66-и сонет: 

Зова смъртта, от всичко уморен. 

Зова смъртта. Живот непоносим

И двата са със скучната  правилност на зубрачите отличници, филологически верни вероятно, но поетически безпомощни. 

Как Кадийски решава този стих:

Да бях умрял! До гуша ми дойде. 

Да сравним и 8 стих:

и немощни и куци мощ и сила

И силата скована в мощ фалшива 

Кадийски, с един замах напипва дамара и пръска камъка по сърцевината: 

и много често болен здрав да носи 

От този тест мигновено се вижда  кой го може най-добре!

Ако мярата за поезия е талантливото изразяване на чувствата - то поетите са безчет, поет до поет. Ако мярата е мотивът, инвенцията, плюс  талантливото изразяване, то разбираме, че малцина стигат до същността, до онова, което всички знаем, но не сме се сетили. И тогава поетите почват да се броят на пръсти и са по-малко от пръстите на двете ръце. 

Преводът на 66 сонет от Кадийски ме кара да заключа, че такава гъстота на словото, такова улавяне на битийните закономерности има само у Ботев в нашата поезия.

Че кой може така да формулира: 

Свестните у нас считат за луди.
Глупецът вредом всеки почита.
Богат е казва, па го не пита
колко е души изгорил живи
сироти колко той е ограбил
и пред олтара Бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.

А ето и самия 66 сонет - в поетическата версия на Кадийски: 

Да бях умрял! До гуша ми дойде
с достойнство да се перчи лицемерът,
богатият от бедни да краде,
нищожества с почтени да се мерят,
да е в бардак девическата чест
и ученият, унизен, да проси,
и ситият под маска на злочест,
и много често болен здрав да носи,
и доблестният – в хорските крака,
и правият да си криви душата,
и словото с намордник все така,
и правдата – слугиня на лъжата. 

Изчезнал бих, но как така в калта
сама да изоставя любовта? 

В нашата поезия, освен Ботев, до подобни прозрения и словесна нажеженост са стигали Яворов, Дебелянов, Геров. Твърде малко!

И затова си добавяме липсата чрез чуждите. Затова се превежда, затова в другите търсим, което нямаме.

Ето ти нуждата от Шекспир!

За мен засега Кадийски няма съперници в превода на сонетите. Предпочитането на неговите преводи пред толкова други, показва, че в „Колибри” си разбират от работата.

Но Кадийски, докато почива - прехвърля камъни, и като няма с кого да се мери - мери се със себе си. Прави нов вариант на сонет 66!

По-старото понятие за преводач е тълмач. Което ще рече: търкалям, навивам, натъпквам…

Да, Кадийски е толкова вещ, толкова сръчен, че може не само да натъпче, но и да прокара камила през иглено ухо. И колкото и да е обратно на очакваното, бъдете сигурни: по-големия зор ще види не тълмачът, а камилата.

Тежко й на камилата!

Публикувай коментар за статията
Коментари към статията
Не съм поет. От 10 години се занимавам с преводи с английски и макар да правя средно по 450 страници месечно не се смятам за преводач. Според мен преводът на Свинтила е блестящ - смислово почти едно към едно и в същото време поетично оформен. Валери Петров си е правил собствено съчинение на тема Шекспир и няма почти нищо общо с оригинала. Дали е поезия не знам. Не ми допада този наивен сълзлив старец (знам, че е починал). Извинявам се за това, което ще кажа за Кадийски - по български просташки превод. Като онези немощни преводачи, които се опитват да вкарат превода в епохата или социалния статус като използват архаизми или умишлено неграмотна реч. Аланкоолу, не можеш да изобразяваш английски граф от Шекспирово време като говориш на езика на Добри Чинтулов, нито английски селянин, като говориш на шопски диалект. Де ме прощават светилата - мен, неукия, но аз така мисля.
Въздъхнах облекчено, вече идея, поради що Шекспир е превеждан на немски, френски, спаньолски и пр., има!
Преводът е хубав, наистина, но според мен съвсем спокойно можеше да си спести тези натрапчиви "и"-та.
Издателство "Колибри"
1990-2022 © Всички права запазени