Джими, един троен агент по неволя

Историята на Дино Динев, по прякор Джими, не е за вярване. Той затова решава да я разкаже в книга, защото трудно се побира в ума.

Едва навършил пълнолетие, Динев става шампион по бокс, след военната служба започва работа в Студия за игрални филми  „Бояна“. По време на снимки се запознава с един френски кинооператор и по негова покана заминава за Париж, без да подозира, че там ще прекара 40 години от живота си.

В „Нетаен агент” той спокойно декларира комунистическите си убеждения, определя се като натурализиран французин от български произход. Като корепондент на БНТ (по времето на Леда Милева) започва да прави репортажи от чужбина. Две години по-късно той вече следва кинорежисура и работи във Френската телевизия. Сменя всевъзможни занаяти, включително рецепционист в хотел за проститутки и медицински секретар. Основната му дейност десетилетия наред е дистрибуция на европейско и американско кино в бившите соцстрани.

Динев пише увлекателно за контактите си с представители на артистичните среди у нас и по света. Разказва за приятелството си с Въло Радев, за истинските и фалшивите идеалисти, за измамите от съдружници и неочакваните благодетели, за саморазрушителните навици на таланти като Висоцки, за куриозни фигури като Владимир Волфович Жириновски. За феноменалните си срещи с легенди като Марк Шагал, Омар Шариф, Силви Вартан, Милош Форман, Жак Шарие... Звучи невероятно, но тъкмо той открива за киното лошото момче Жерар Депардийо. Той организира и първата публична прожекция на шедьовъра „Полет над кукувичето гнездо”  във Филмотеката на площад „Трокадеро“ в Париж. Благодарение на него у нас и в Русия се излъчват митични сапунки като мексиканския сериал „Богатите също плачат”. Един незначителен, но любопитен факт - баща му Кирил имал виенска сладкарница, където за първи път започват да правят прочутата торта Гараш, навсякъде по света известна просто като шоколадова торта.

Джими твърди, че ненавижда политиката, защото „който нищо друго не може да прави в живота, се занимава с политика”, но един ден се събужда като троен агент, поддържащ връзки с резиденти на три разузнавателни централи. Осъждат го заради контактите с българската ДС и КГБ. Обвиняват го, че е сътрудничил и на френските служби за сигурност. Името му е замесено в мистерията около смъртта на Георги Марков, както и в нападението срещу журналиста Владимир Костов. На практика Динев се превръща в изкупителна жертва, така излиза според тези мемоари. Неговата истина за прословутия български чадър се разминава драстично с официалната версия: „наши невежи политици потвърдиха един организиран блъф”.

В началото на края на Студената война моралът поне на хартия остава, но комунизмът в социалистическите страни полека-лека изчезва. Народни протести изпълват улиците и площадите на Варшава и Прага, после и в София. Америка и Западна Европа участват непряко в този период на екзалтация в Източна Европа. Самият народ не знае какво иска занапред, но и не желае повече да го управлява „оялата се номенклатура.”

Дали 15 години след началото на третото хилядолетие българският народ е по-наясно със себе си? Кой знае. Докато не си дадем сметка, че всеки от нас се явява персонификация на държавата, в която живее, че от профила на ежедневните ни действия зависи голямата картина на случващото се в страната, а оттам и изобщо в света, едва ли ще прокопсаме. 

Един голям ум го е формулирал блестящо преди двеста години - постъпвай така, сякаш постъпката ти е мерило за всички. От нас зависи какви теории ще си скроим и дали ще им позволим да раждат чудовища. И най-хуманната обществено-политическа система може да започне да бълва насилие - под формата на абсурдни забрани, например. Защото... всеки разбира справедливостта различно. Лесно манипулируеми и опасни са невежите, от тях трябва да се боим. Всъщност ето пример за това накъде може да поведе мислите ти тази безхитростно написана книга, преливаща от случки. Накъде ли не.

Като прехвърля реални житейски ситуации в контекста на различни режими, взаимно дебнене и трагикомични, но усърдни опити да се оправдават бюджети за шпионаж, „Нетаен агент” показва, че „хамелеоните в цял свят са еднакви”. И в крайна сметка навежда на мисълта, че държавното и общественото устройство, политическата конюнктура и смяната на икономическите системи не биха имали кой знае какво значение, ако личната етика, съзнанието за съпричастност и отговорност постигнат висотата, за която са бленували философите...

Мнозина от нас се заблуждават, че нова политика се прави с остарели средства, че индивиди с компрометиран морал могат да проповядват морал. Но също така упорито се заблуждаваме, че хората са много различни един от друг. Ами не, не са, сякаш идва да ни каже Джими. Отвъд идеологиите, които им налагат модели на поведение и им вменяват едни или други чувства, хората дяволски много си приличат. И тук няма никакво значение кой как се заявява в обществото – като ляв или десен, като дисидент или конформист. Както няма значение произходът или цветът на очите. От значение са действията всеки ден, те са показателни за избора, който сме направили. За съжаление твърде много хора по света се кълнат в Евангелието, а живеят според морала на Стария завет.

Представянето на „Нетаен агент” е на 20 април в клуб „Перото”. Трудно ни е да предвидим каква палитра от въпроси ще породи книгата или личността на автора й. Като естество и градус могат да бъдат толкова разнообразни, колкото обилно полято с емоции (и водка) е самото четиво. След като вече е ясно, че Дино Динев е бил в досег с не една и две знаменитости в своя турбулентен 76-годишен живот, остава да разберем какво го свързва с Тома Томов и Калин Сърменов, които също ще бъдат негови гости в сряда.