В царството на коледните чудеса

ВИВИАН ФРЕНЧ
В ЦАРСТВОТО НА КОЛЕДНИТЕ ЧУДЕСА

Както вече казах, зимата е ТОЛКОВА невероятна… а зимният срок, който изкарахме в Сребърните кули, бе НАИСТИНА удивителен! Чудесният мраз продължи цяла вечност, но нямаше и помен от угнетяващия и противен студ, който те кара да се чувстваш потиснат. Ни най-малко! Времето бе слънчево и мразовито, а небето беше яркосиньо. Езерото пред Академията за принцеси замръзна и ние прекарвахме НЕЗАБРАВИМИ часове на пързалката. Дори ужасните близначки Дайамонд и Груела се научиха да се пързалят с кънки, макар непрекъснато да повтаряха, че пързалянето не приляга на истинските принцеси.
После времето ненадейно се промени.
При първия сутрешен звънец ние отворихме очи в очакване да видим Сребърната розова спалня, както винаги обляна в слънце, но уви. Тя беше сива и мрачна.
Дейзи скочи от леглото си и се стрелна към прозореца.
– Навън е облачно – съобщи тя – и вали КАТО ИЗ ВЕДРО!
Кейти се мушна още по-дълбоко под завивките.
– Нали днес следобед щяхме да имаме състезания по танци върху леда? – напомни ни Емили. – Ами сега?
Спогледахме се объркано.
– Предполагам, че дотогава дъждът ще спре – обади се София.
– Няма такива изгледи – отвърна Дейзи, докато гледаше през прозореца. – Струва ми се, че ще вали с дни.
– Ама че БЕЛЯ!
Замерих Кейти с възглавницата си, но тя не помръдна.
– Сигурно ще ни накарат да присъстваме на някой скучен урок.
София се протегна.
– Ако не побързаме да станем от леглата си, ще закъснеем за закуска и ще си навлечем неприятности.
Алис се бе запътила към банята.
– Хайде, момичета! Която слезе последна, ще седне на една маса със старите надути близначки Дайамонд и Груела! – заплаши ни тя.
Думите ѝ ни накараха да се размърдаме, дори Кейти се раздвижи, и ние влязохме в трапезарията по едно и също време.