Миниапокалипсис
Тийнейджърката Валантин внезапно изчезва. Издирването ѝ е възложено на частната детективка Люси. Люси решава да прибегне до услугите на Хиената – вулканична лесбийка с радикални методи на действие. Двете тръгват от Париж за Барселона, за да се видят с хората, които биха могли да знаят нещо за изчезналата и на всеки от които е посветена по една глава – Франсоа, бащата; Клер, мащехата; Ясин, братовчедът; Ванеса, майката; Елизабет, монахинята. Освен това разговарят с музикантите от бандата със звучното име „Паника в гъза“, участват в описана с всички живописни подробности хомо-хетеро оргия и, общо взето, се забавляват чак до експлозивния край.
Откровена до вулгарност книга, пълна със секс, дрога и отчаяние, не се препоръчва на чувствителните души (нито на целомъдрените), типичен черен роман, road book, „траш“ литература – това са само някои от квалификациите на критиците за „Миниапокалипсис“-а на Депант, роман, удостоен през 2010-а с цели три награди: „Рьонодо“, „Гонкур на гимназистите“ и „Тро Вилиро“ – провокативното съответствие на „Фемина“, присъдено на Депант за „най-мощния прилив на литературен тестостерон за годината“.
Виржини Депант
Виржини Депант (родена 1969 г.) завършва гимназия като частна ученичка, след което напуска родителите си и работи като чистачка, компаньонка, масажистка, продавачка в книжарница, пише рецензии за рок и порно списания, преди да издаде, през 1994 г., първата си книга „Чукай ме“ (след отказ от няколко издателства). Романът „Красиви неща“ (1998) получава наградите „Флор“ и „Сен Валантен“ и е включен в списъка със стоте любими книги на скандалния Фредерик Бегбеде („Написах го за 3-4 дни, докато бях на кокаин“, споделя авторката). Следват „Teen Spirit“ и „Byе byе Blondie“. През 2000 г. режисира първия си филм, „Чукай ме“, а „Красиви неща“ е екранизиран през 2001 г. и е отличен с наградата „Мишел д’Орнано“. През 2006 г. излиза автобиографичното ѝ есе „Теорията Кинг Конг“.
