Часът на демоните
Промяната е най-сигурното нещо в живота, казва писателят. Васил Кинов все така се надява, че ангелското ще надделее над дяволското. Може би защото е роден близо до Троянския манастир. Така открива Божия свят, когато е само на 5. Майка му го води в Светата обител и той за първи път чува песента на монасите и на камбаната. И досега твърди, че се е почувствал така, сякаш невидима ръка го въздигнала нагоре. Оттогава е и респекта му към необяснимото. Затова никога по-късно не се чуди, когато, обикаляйки манастирите, се озовава пред съвсем конкретни икони. Нито пък защо „част от Бога“ винаги присъства в сборниците му с разкази и 17-те му романа. 8 от тях са преведени в Полша, Чехия, Македония, Швеция, Сърбия, Англия, Франция, Гърция, Канада.
Световноизвестният кинорежисьор Кщищоф Зануси обръща внимание на близостта във философията на Кинов и Милан Кундера. Неслучайно българинът посвещава последната си книга „Часът на демоните" („Колибри“) на приятеля си от Варшава. „Имал ли си усещането, че ако протегнеш ръка, ще докоснеш Нещото... в тъмнината?“, всява смут авторът и очертава темите на живота си.
Васил Кинов
Васил Кинов е завършил „Славянска филология“ в СУ „Климент Охридски“. Работил е в БНТ, Българска кинематография, в. „Земеделско знаме“. От 1992 до 1996 е културно и прес аташе в посолството ни в Полша. Осем от книгите му са преведени в чужбина - Полша, Чехия, Македония, Швеция, Сърбия, Англия, Франция, Гърция и Канада. За преводи на полски писатели е награден с отличието „Заслужил деятел на полската култура“. Автор е на седемнайсет романа.
Още книги от автора
Писма до мен
