Още тайни на щастливите деца
Cветовноизвестният австралийски психолог с над 20 години опит в детската психология, известен вече у нас с нашумелите си бестселъри „Как се възпитават момчета“ и „Тайната на щастливите деца“, ни поднася продължението на най-успешната си книга с многомилионни тиражи в цял свят, превърнала се в библия за родителите, чието съкровено желание е децата им да израснат щастливи. Използвайки за основа предпоставката, че щастието на децата е в ръцете на техните родители и на всички възрастни, заети с тяхното отглеждане, авторът дава ценни напътствия как да взаимодействаме позитивно с децата от най-ранното им детство до юношеска възраст. Достъпният език, множеството анекдоти, рисунки и диаграми са впрегнати в помощ на научни разработки, свързани с общуването дете-родител. Бидълф вдъхва на родителите увереност, като ги насърчава да бъдат по-любящи, по-силни, по-спокойни, да вярват в себе си.
Стив Бидълф
Стив Бидълф е световноизвестен семеен терапевт и неоспорим авторитет в областта на отглеждането на деца и изкуството да бъдем родители. Книгите му „Как се възпитават момчета“, „Тайната на щастливите деца“, „Още тайни на щастливите деца“ и „Възмъжаване“ са настолни книги на близо четири милиона семейства от цял свят.
Още книги от автора
Как да възпитаваме момичета
Как да възпитаваме момчета
СТИВ БИДЪЛФ
ОЩЕ ТАЙНИ НА ЩАСТЛИВИТЕ ДЕЦА
Представете си следната картина: седите на предната веранда. Пред погледа ви се простират градинки и застлана с опадали листа улица. Нищо не нарушава тишината, освен песента на птиците. Вече сте остарели, но все още с тен и в прилична форма. Облекли сте меки и топли дрехи.
Пред очите ви се плъзва лъскава и почти безшумна кола. Вратите й се отварят и навън излизат неколцина млади хора. Това са порасналите ви деца!
Прегръщат ви горещо. Пълни са с енергия и радост от срещата с вас. Сядат и започват да разказват последните си приключения, нови постижения и семейни новини. Вие изкарвате храна и напитки, говорите си за какво ли не. Най-накрая става време да си ходят.
Влизате и се обличате дебело.
Дълго време оставате край прозореца, потънали в спомени за времето, когато са били деца. Изпълва ви гордост от това, в което са се превърнали, което сте дали на този свят.
Децата като дар свише
Ако вземете да вярвате на медиите, неминуемо ще стигнете до заключението, че децата не са нищо повече от един голям проблем – поведенчески, екзистенциален, здравословен.
Това е ужасна заблуда, тъй като истината е съвършено различна – децата са прекрасен дар. Дълбоко в себе си това ни е напълно ясно, само че понякога го забравяме. Едно от всеки пет семейства среща проблеми при зачеване и най-добре знае какво означават децата като дар Божи. Същото може да се каже и за онези родители, чиито деца се сражават срещу тежко заболяване или недъг. Когато детето ни изпадне в опасност, мигом се сещаме каква скъпоценност е то и колко незначително е всичко останало.
Много са въпросителните, свързани с отглеждането на децата. Тази книга ще се занимае само с някои от тях. Но трябва да се започне с това: непрестанно да си повтаряте какво фантастично нещо ви се е случило в този живот – имате възможност да оформяте характера на ново човешко в света на възрастните. Ще давате и ще получавате. Животът ви ще бъде неизказано обогатен от любовта и обожанието, получени от вашите деца, които подхождат към всяко нещо с любопитство, енергия и доверие.
Днес ние отглеждаме децата на двайсет и първия век, и се справяме всъщност не зле – създаваме млад човек, който е на светлинни години от младежите отпреди три десетилетия. (Спомнете си какво сте представлявали на петнайсетгодишна възраст и направете сравнение с днешните петнайсетгодишни!)
Отглеждането на деца е древен занаят. За да го правите успешно, трябва да изровите дълбоко залегнали у вас умения, както и да разчитате на мощна външна подкрепа. Ще се научите на тактическия похват „разузнаване чрез бой“ – ще допускате охотно грешки и ще се учите от тях, без да се корите чак пък толкова много. Може би именно този стремеж да се учите ви е подтикнал и към тази книга.
Обичате децата си, изпълнени сте от желание да направите за тях най-доброто, което е по силите ви, и имате желание да се учите. Следователно разполагате с всички предпоставки да станете добри родители!
Два вида любов
Ние обичаме децата си. Но любовта е нещо повече от едно топло чувство – тя предполага и някои умения. Семейните терапевти знаят, че всеки родител трябва да владее две основни качества. Аз ги определям като нежна любов и сурова любов. И двете трябва да се намират на разположение в достатъчно количество, за да ги получава детето в правилно съотношение за свое собствено добро. Те и двете са заложени у вас, но може да се окаже, че ви е необходима известна помощ, за да ги събудите.
Що е нежна любов?
Това е способността да бъдете непринудени, топли и любвеобилни. Това е качеството да контролирате мисълта си, та да не се щура бясно насам-натам, да се доверявате на инстинктите си и да се изолирате от многоликия външен натиск, за да сте тук, да присъствате пълноценно при детето си. Когато сте непринудени, истински, обичта ви към това същество ще се надигне от само себе си.
Няма никаква нужда да насилвате нежната любов, но трябва да й осигурите поле за изява. Не всеки я е изпитал на гърба си като дете, така че понякога се оказва трудно да я активираме. Ако собствените ви родители са били резервирани или хладни, може вие самите да се окажете напрегнати и стеснителни, вместо непринудени и любящи в присъствие на бебета и невръстни деца. Когато мъже и жени преоткриват нежната любов, един куп неща се променят за добро. От втора глава ще разберете как именно става това.
Какво е сурова любов?
Това е умението да бъдете мили, но непреклонни с децата – да установявате ясни правила и да ги отстоявате, без да се дразните, но и без да проявявате слабост и да се огъвате. Това качество имат предвид хората, когато казват „той е волеви човек“.
Мнозина се объркват по този въпрос, тъй като приемат любовта единствено в нейната топла, сантиментална форма. Например баща дава на дъщеря си – тийнейджърка, солидна сума назаем, а тя „забравя“ да я върне. Това не е никаква любов, а чиста „мърлящина“. Суровата любов предполага следната постановка: „Разбира се, че те обичам, само че ми дължиш сто долара, така че други пари няма да видиш, преди да си ми ги върнала!“
Суровата любов означава твърдост с най-добри намерения и няма нищо общо с хладната непреклонност. Добрите родители проявяват често пъти твърдост спрямо малките деца, именно защото ги обичат. Нерядко тя е свързана със съображения за безопасност: „Обичам те и поради това не мога да те оставя да търчиш нагоре-надолу по тази оживена улица.“ Или с уважение към околните: „В тази къща хората не се блъскат едни други.“
Добрите родители проявяват твърда непреклонност към децата си, защото искат те да бъдат щастливи.
Как да стигнем до правилното съотношение
Никой не може да го уцелва всеки път. Съотношението между едната и другата любов е винаги въпрос на лична преценка с оглед на конкретните обстоятелства – намирате баланса в движение. Един мил и строг родител казва например така: „Не, няма да те пусна в тоя студ и дъжд. Защо не си намериш някакво интересно занимание в кухнята?“ Такъв родител е наясно с нуждата на детето да проявява активност: „Разбирам, че ти е досадно – искаш ли заедно да помислим какво да правиш?“ Но основното решение трябва да остане непоклатимо и неподлежащо на пазарлъци: „Никакво излизане, когато е дъждовно.“
Проблемите са указание за намиране на баланса
Така наречените проблеми, които неизбежно възникват при всяко семейство, са начинът, по който детето ви съобщава, че балансът се нуждае от корекция. Например
малката щерка получава болки в коремчето, понеже мама и татко отделят прекалено много внимание на новото бебе. Момченцето нарочно се забърква в училищни неприятности, за да получи повече внимание от таткото.
Понякога се налага да генерирате в себе си допълнително любов от всеки вид – повече, отколкото сами сте получили като дете, – за да помогнете на собственото. Точно заради това битността на родител се определя като „период на разтегляне“ – тя ви принуждава непрекъснато да надскачате лимитите, които сте разглеждали като вродени и крайни. Това е само по себе си добро, но ще са ви нужни помощ и подкрепа. Следващите глави ще ви осигурят такива в голяма степен с помощта и на редица примери от реалния живот.
СТИВ БИДЪЛФ
ОЩЕ ТАЙНИ НА ЩАСТЛИВИТЕ ДЕЦА
Представете си следната картина: седите на предната веранда. Пред погледа ви се простират градинки и застлана с опадали листа улица. Нищо не нарушава тишината, освен песента на птиците. Вече сте остарели, но все още с тен и в прилична форма. Облекли сте меки и топли дрехи.
Пред очите ви се плъзва лъскава и почти безшумна кола. Вратите й се отварят и навън излизат неколцина млади хора. Това са порасналите ви деца!
Прегръщат ви горещо. Пълни са с енергия и радост от срещата с вас. Сядат и започват да разказват последните си приключения, нови постижения и семейни новини. Вие изкарвате храна и напитки, говорите си за какво ли не. Най-накрая става време да си ходят.
Влизате и се обличате дебело.
Дълго време оставате край прозореца, потънали в спомени за времето, когато са били деца. Изпълва ви гордост от това, в което са се превърнали, което сте дали на този свят.
Децата като дар свише
Ако вземете да вярвате на медиите, неминуемо ще стигнете до заключението, че децата не са нищо повече от един голям проблем – поведенчески, екзистенциален, здравословен.
Това е ужасна заблуда, тъй като истината е съвършено различна – децата са прекрасен дар. Дълбоко в себе си това ни е напълно ясно, само че понякога го забравяме. Едно от всеки пет семейства среща проблеми при зачеване и най-добре знае какво означават децата като дар Божи. Същото може да се каже и за онези родители, чиито деца се сражават срещу тежко заболяване или недъг. Когато детето ни изпадне в опасност, мигом се сещаме каква скъпоценност е то и колко незначително е всичко останало.
Много са въпросителните, свързани с отглеждането на децата. Тази книга ще се занимае само с някои от тях. Но трябва да се започне с това: непрестанно да си повтаряте какво фантастично нещо ви се е случило в този живот – имате възможност да оформяте характера на ново човешко в света на възрастните. Ще давате и ще получавате. Животът ви ще бъде неизказано обогатен от любовта и обожанието, получени от вашите деца, които подхождат към всяко нещо с любопитство, енергия и доверие.
Днес ние отглеждаме децата на двайсет и първия век, и се справяме всъщност не зле – създаваме млад човек, който е на светлинни години от младежите отпреди три десетилетия. (Спомнете си какво сте представлявали на петнайсетгодишна възраст и направете сравнение с днешните петнайсетгодишни!)
Отглеждането на деца е древен занаят. За да го правите успешно, трябва да изровите дълбоко залегнали у вас умения, както и да разчитате на мощна външна подкрепа. Ще се научите на тактическия похват „разузнаване чрез бой“ – ще допускате охотно грешки и ще се учите от тях, без да се корите чак пък толкова много. Може би именно този стремеж да се учите ви е подтикнал и към тази книга.
Обичате децата си, изпълнени сте от желание да направите за тях най-доброто, което е по силите ви, и имате желание да се учите. Следователно разполагате с всички предпоставки да станете добри родители!
Два вида любов
Ние обичаме децата си. Но любовта е нещо повече от едно топло чувство – тя предполага и някои умения. Семейните терапевти знаят, че всеки родител трябва да владее две основни качества. Аз ги определям като нежна любов и сурова любов. И двете трябва да се намират на разположение в достатъчно количество, за да ги получава детето в правилно съотношение за свое собствено добро. Те и двете са заложени у вас, но може да се окаже, че ви е необходима известна помощ, за да ги събудите.
Що е нежна любов?
Това е способността да бъдете непринудени, топли и любвеобилни. Това е качеството да контролирате мисълта си, та да не се щура бясно насам-натам, да се доверявате на инстинктите си и да се изолирате от многоликия външен натиск, за да сте тук, да присъствате пълноценно при детето си. Когато сте непринудени, истински, обичта ви към това същество ще се надигне от само себе си.
Няма никаква нужда да насилвате нежната любов, но трябва да й осигурите поле за изява. Не всеки я е изпитал на гърба си като дете, така че понякога се оказва трудно да я активираме. Ако собствените ви родители са били резервирани или хладни, може вие самите да се окажете напрегнати и стеснителни, вместо непринудени и любящи в присъствие на бебета и невръстни деца. Когато мъже и жени преоткриват нежната любов, един куп неща се променят за добро. От втора глава ще разберете как именно става това.
Какво е сурова любов?
Това е умението да бъдете мили, но непреклонни с децата – да установявате ясни правила и да ги отстоявате, без да се дразните, но и без да проявявате слабост и да се огъвате. Това качество имат предвид хората, когато казват „той е волеви човек“.
Мнозина се объркват по този въпрос, тъй като приемат любовта единствено в нейната топла, сантиментална форма. Например баща дава на дъщеря си – тийнейджърка, солидна сума назаем, а тя „забравя“ да я върне. Това не е никаква любов, а чиста „мърлящина“. Суровата любов предполага следната постановка: „Разбира се, че те обичам, само че ми дължиш сто долара, така че други пари няма да видиш, преди да си ми ги върнала!“
Суровата любов означава твърдост с най-добри намерения и няма нищо общо с хладната непреклонност. Добрите родители проявяват често пъти твърдост спрямо малките деца, именно защото ги обичат. Нерядко тя е свързана със съображения за безопасност: „Обичам те и поради това не мога да те оставя да търчиш нагоре-надолу по тази оживена улица.“ Или с уважение към околните: „В тази къща хората не се блъскат едни други.“
Добрите родители проявяват твърда непреклонност към децата си, защото искат те да бъдат щастливи.
Как да стигнем до правилното съотношение
Никой не може да го уцелва всеки път. Съотношението между едната и другата любов е винаги въпрос на лична преценка с оглед на конкретните обстоятелства – намирате баланса в движение. Един мил и строг родител казва например така: „Не, няма да те пусна в тоя студ и дъжд. Защо не си намериш някакво интересно занимание в кухнята?“ Такъв родител е наясно с нуждата на детето да проявява активност: „Разбирам, че ти е досадно – искаш ли заедно да помислим какво да правиш?“ Но основното решение трябва да остане непоклатимо и неподлежащо на пазарлъци: „Никакво излизане, когато е дъждовно.“
Проблемите са указание за намиране на баланса
Така наречените проблеми, които неизбежно възникват при всяко семейство, са начинът, по който детето ви съобщава, че балансът се нуждае от корекция. Например
малката щерка получава болки в коремчето, понеже мама и татко отделят прекалено много внимание на новото бебе. Момченцето нарочно се забърква в училищни неприятности, за да получи повече внимание от таткото.
Понякога се налага да генерирате в себе си допълнително любов от всеки вид – повече, отколкото сами сте получили като дете, – за да помогнете на собственото. Точно заради това битността на родител се определя като „период на разтегляне“ – тя ви принуждава непрекъснато да надскачате лимитите, които сте разглеждали като вродени и крайни. Това е само по себе си добро, но ще са ви нужни помощ и подкрепа. Следващите глави ще ви осигурят такива в голяма степен с помощта и на редица примери от реалния живот.
