Раймонд Вагенщайн Петър Попзлатев
Аз, Графинята
Сибила М., градска легенда, известна още с прякора Сиси Графинята, изживя живота си с неимоверна лекота, въпреки че върху нея се стовариха всички неприятности, които системата можеше да измисли. Към нея тя се отнасяше с ирония и самоирония. Беше предпочитана компания заради откровените си и смели коментари, заради живописните, ярки и трагикомични преживявания, които я съпътстваха, заради самородния талант, на който се опитахме да станем съпричастни.
Тя постигна поне една от мечтите си – направихме филм, свободно инспириран от нейните преживявания в един свят, изграден от граници, ограничения, доносници, абсурдни норми и цензура.
Раймонд Вагенщайн
Раймонд Вагенщайн е работил 15 години като кинокритик, журналист и киносценарист. Автор е на няколкостотин статии и рецензии. От 1990 г. е управител на издателство „Колибри“. Директор е на Международния панаир на книгата в София.
Петър Попзлатев
Петър Попзлатев е български режисьор. Учи в Сорбоната и института „Луи Люмиер“ (завършва го през 1978 г.). Пробива в киното с документалния „Труден избор“. Първият му игрален филм е „Аз, Графинята“, който печели награда за най-добър пълнометражен филм в Торино (1989); голяма награда на журито в Анже (1990); „Сребърен делфин“ за режисура и „Сребърен делфин“ за операторско майсторство (1990) на Фестроя в Сетубал, Португалия; награда на ФИПРЕСИ (1989) и награда за женска роля на Червенокръсткия фестивал във Варна (1989).
Режисира и продуцира и българо-френските копродукции „Нещо във въздуха“ (награда на европейските филморазпространители в Кан 1993) и „И Господ слезе да ни види“ (награда за режисура, награда на филмовата критика и награда за най-добра адаптация на литературно произведение на фестивала на българското игрално кино „Златна Роза“ 2004).