Банкери по неволя
„Нещата никога не стават така, както човек ги очаква. На следващата сутрин Майк отиде в банката, подготвен за още един ден като вчерашния. Беше изумен, когато откри касиера не само неначумерен, но и бълбукащ от веселост. Оказа се, че Едуард вчера следобед бил живнал и когато баща му се върнал у дома, бил вече вън от опасност. Справял се отлично и дори сащисал Ейда, която се грижила за него, с въпрос за Трийсетгодишната война минути преди баща му да тръгне да гони влака. Касиерът преливаше от щастие и добри намерения спрямо всичките представители на вида му. Поздравяваше клиентите с кратки забележки за времето и категорични мнения за водещите събития на деня - първите, изпълнени с оптимизъм, вторите - лъхащи на блага търпимост. Отношението му към последните действия на правителството на Нейното величество беше на човек, който знае, че в края на краищата дори и у най-злите хора съществува по нещичко добро, стига да си направиш труда да го търсиш.“
П. Г. Удхаус
Сър Пелъм Гренвил Удхаус (1881-1975) тъче своето писателско платно на фона на идилична предвоенна Англия (става дума за Първата световна война) във висшето британско общество. Днес той е известен преди всичко с романите и разказите си за Джийвс, клуб „Търтеите”, мистър Мълинър и замъка Бландингс. Но Удхаус се е изявявал също така активно и плодотворно като драматург (15 пиеси) и сценарист на музикални комедии (250 песни за 30 мюзикъла). Работил е с музиканти от ранга на Коул Портър и Гършуин.
И все пак той си остава в съзнанието ни като любим хуморист, обожаван от писатели като Ивлин Уо, Ръдиард Киплинг, Дъглас Адамс, Салман Рушди и Тери Пратчет. Книгите на Удхаус се препоръчват от психиатри като терапевтично средство за изваждане от депресия, но няма нужда да сме психически зле, за да им се радваме.