Моите удоволствия на киноман
Режисьорите, които имат славата на киномани - като Вендерс, Трюфо, Годар, Алмодовар - са нещо като свещени личности в света на киното. Дори и да направят някой по-слаб филм, в него неминуемо се усеща духът на голямото кино. Мартин Скорсезе също е един от тези режисьори. В тази вълнуваща книга той разказва въодушевено за всички онези - някои познати и у нас, а някои напълно неизвестни за българските киномани - филми, вдъхновили го да се отдаде на правенето на кино. „За никого не е тайна, че днес много филми се произвеждат в дух на стерилен професионализъм и на цинична пресметливост“, казва Скорсезе в едно от най-добрите си есета, посветено на режисьорите от френската Нова вълна. „Ето защо е толкова важно младите да знаят и да разбират, че страстта е задвижвала всичко.“ Неутолимата страст към гледането на кино - нещо, достатъчно да осмисли цял един живот.
Мартин Скорсезе
Изработвайки собствен, разпознаваем стил чрез филмите си, Мартин Скорсезе (1942) си спечелва репутацията на един от най-добрите американски кинорежисьори от своята генерация. Отличим с реалистичното представяне на насилието в бедните нюйоркски квартали, новаторската работа с камерата, доброто познаване на класическия холивудски филм и жаркия си цинизъм, Скорсезе завинаги остава в челните редици на киноизкуството с филми като: „Коварни улици“ ("Mean Streets", 1973), „Шофьор на такси“ ("Taxi Driver", 1976), „Ню Йорк, Ню Йорк“ ("New York, New York", 1977), „Разяреният бик“ ("Raging Bull", 1980), „Кралят на комедията“ ("The King of Comedy", 1983), „Добри момчета“ ("Goodfellas", 1990), „Невинни години“ ("The Age of Innocence", 1993), „Бандите на Ню Йорк“ ("Gangs of New York", 2002) и други.
