Стихотворения
2023 г. е знаменателна дата - навършват се 160 години от рождението и 90 от смъртта на най-големия според мнозина новогръцки поет Константинос П. Кавафис.
Изданието се посвещава на този двоен юбилей. За пръв път читателят ще може да се докосне до пълния корпус от 154 стихотворения, така наречения "канон", оформен от литератора Г. П. Савидис. Това е и първият нецензуриран превод на „скандалната“ интимна лирика на поета, предизвикала немалко полемики. За пръв път читателят ще може да се наслади в пълна мяра на метриката в оригинала и на богатия структурен и римен строеж на творбите. Гаранция за това е плодотворното сътрудничество между класическия филолог и утвърден преводач от новогръцки и старогръцки Иван Б. Генов и Кирил Кадийски - големия наш майстор на поетическия превод, сам известен и оценен като поет не само у нас, но и в чужбина. Изданието е снабдено с послеслов и богат критически апарат от Иван Б. Генов, както и с предговор от проф. Клео Протохристова, онасловен „Кавафис – поетът на Александрия, световният поет“, който обосновава статута му като „най-значимия гръцки поет на двайсетия век“.
С този нов, пълен превод на поетическото наследство на Кавафис издателство "Колибри" продължава своята практика да представя за първи път адекватни на оригинала текстове и поднася на читателите пълното поетическо творчество на Константинос Кавафис, одобрено и от самия поет.
Константинос П. Кавафис
Константинос П. Кавафис е роден на 17 (29) април 1863 г. в Александрия, Египет, и починал на същата дата през 1933 г. В края на XIX и първата половина на XX век гръцката колония била многобройна и богата. Всъщност, до 1913 г., вероятно в чужбина са живеели повече гърци, отколкото в младата гръцка държава на Балканите.
Ранната смърт на бащата през 1870 г. принудила семейството да се премести при неговия брат в Ливърпул, а после в Лондон. По време на петгодишния престой на семейството в Англия малкият Константинос тръгнал на училище и така английският станал негов втори роден език.
След кратък престой в Александрия, веднага след английските бомбардировки на града и превръщането на Египет в британска колония (1882), семейството е принудено да се премести в османската столица Константинопол, където била родната къща на майката.
Това пътуване дало повод на малкия Константинос да опита за първи път перото си - под формата на дневник на английски език със заглавие "Constantinopoliad - an epic". В края на 1885 г. британските власти разрешили на чужденците да се завърнат и така Кавафис отново се озовал в родния си град.
През 1892 г. британските власти го назначили на постоянна работа в Службата по напояването, където работил трийсет години. От 1908 г. до смъртта си живял сам в апартамента си на прочутата александрийска улица "Лепсиус" 10, днес "Кавафис".
Кавафис не обичал да пътешества: през 1897 г. осъществил заедно с брат си Джон двумесечно пътуване до Париж и Лондон, а през лятото на 1901 г. за първи път се озовал в Атина.
Апартаментът на Кавафис на втория етаж на улица "Лепсиус" с времето се превърнал в място за срещи на интелектуалците от Александрия. Необичайната му издателска тактика, странностите на неговия характер и нетрадиционната му сексуална ориентация, сериозните му конфликти с известни поети и писатели му създали особено, невинаги добро име.
Критиката приела нееднозначно и невинаги добронамерено поезията на Кавафис - особеният му поетичен стил, тежкият му характер и усамотеният му начин на живот в апартамент без електричество и телефон, откритите му връзки с младежи силно го отличавали от общоприетите норми и нрави. Въпреки това, поезията му постепенно ставала все по-известна в Египет и Гърция.
До края на живота си той помествал стихотворенията и прозаичните си творби почти изключително във вестници и списания и никога не били събрани в книга. Тази необичайна "издателска" практика на Кавафис и новаторската му поезия направила творбите му редки и търсени.
Кавафис е непосредствен и драстичен, далеч от опростяването на новогръцкия "димотикѝ", създавайки единствения по рода си кавафисов език, включващ в себе си много старогръцки форми от елинистическия период. Стихосложението е най-разнообразно: Кавафис рядко римува, често използва петнайсетосричен ямб и дори пише стихотворенията си в две колони.
Използването на историческия фон от епохата на постепенния политически и културен упадък на класическа Елада след смъртта на Александър Велики през цялата елинистическа и римска епоха, а по-рядко и на Византия, е средството на Кавафис да създаде неповторима поезия, изпълнена с ирония, скептицизъм и носталгия, плътно наситена с паралели със съвремието и пропита с нескрит нетрадиционен еротизъм.
Творбите му са се превърнали в класика, те са винаги актуални с вечните теми за любовта и смъртта, насилието и опиянението от властта, политическия опортюнизъм и сервилността, за опроверганите идеали. С това той е признат от целия свят за един от великите поети на ХХ век.
САЛОМЕ
Поднася Саломе на златно блюдо
главата на свети Йоан Кръстител
на елинския млад софист, ни страст изпитал,
ни да се сети сам, че в него влюбена е лудо.
– Ах, Саломе, това, уви, не стига,
да можеше на теб да ти отрежат
красивата глава – шегува се младежът...
И ето, преданият роб на сутринта пристига
и носи му на златния поднос главата
на Саломе – изящна, къдраво-златиста.
Но смаяният поглед на софиста
говори, че забравил е шегата.
С погнуса гледа той кръвта и робът е отпратен
веднага с викове: – Махни, махни я,
изчезвай с тая кървава пихтия...
И пак потъва в „Диалозите на Платон“.
[1896]
СТАРЕЦ
Сам в дъното на шумното гъмжащо кафене
седи един старик с черти болнави
и само вестникът компания му прави.
Проклета старост, всичко му отне;
как малко вкусил е от твойто изобилие,
живот – когато хубав, речовит и силен бил е.
Да, остарял е, сам го вижда вече!
И все пак времето, когато беше млад,
изглежда вчера... Как изтече, как изтече...
Подлецът Разум! Гледай как добре ме
измами – старецът си мисли с яд, –
как лъжеше ме: – Утре. Утре. Имаш време!
Възторзи, пориви, тъй бързо обуздани,
и радости... Ах, всичко е лъжа!
И как животът се глуми със старостта ни!
...Главата му от мисли натежа,
замая се от спомени... И ето –
той спи на масата, забравен в кафенето.
[1897]
СПОМНИ СИ, МОЕ ТЯЛО
Спомни си, мое тяло, не само колко са те любили,
не само разните легла, в които си вилняло,
но си спомни и страстните желания, с които
прострелваха те нечии очи,
или пък трепваха в гласа, възпрени
от нещо най-случайно.
Сега, когато всичко е отдавна минало,
и те са като твойте сбъднати желания – спомни си
как бляскаха пронизващо в очите
и как в гласа трептяха зарад теб. Спомни си, мое тяло.
[1918]
АННА ДАЛАСЍНА
Издаде златен хрисовул Алексий Комнин,
да бъде образът на майка му запомнен –
премъдрата царица Анна Даласина;
възхвали я – да видят и потомците с какво е
достойната владетелка блестяла,
но чуйте само тая прелестна възхвала:
„...и ни веднъж – в дела и нрави благочинна –
тя не изрече думите бездушни мое или твое“.
[1927]
САЛОМЕ
Поднася Саломе на златно блюдо
главата на свети Йоан Кръстител
на елинския млад софист, ни страст изпитал,
ни да се сети сам, че в него влюбена е лудо.
– Ах, Саломе, това, уви, не стига,
да можеше на теб да ти отрежат
красивата глава – шегува се младежът...
И ето, преданият роб на сутринта пристига
и носи му на златния поднос главата
на Саломе – изящна, къдраво-златиста.
Но смаяният поглед на софиста
говори, че забравил е шегата.
С погнуса гледа той кръвта и робът е отпратен
веднага с викове: – Махни, махни я,
изчезвай с тая кървава пихтия...
И пак потъва в „Диалозите на Платон“.
[1896]
СТАРЕЦ
Сам в дъното на шумното гъмжащо кафене
седи един старик с черти болнави
и само вестникът компания му прави.
Проклета старост, всичко му отне;
как малко вкусил е от твойто изобилие,
живот – когато хубав, речовит и силен бил е.
Да, остарял е, сам го вижда вече!
И все пак времето, когато беше млад,
изглежда вчера... Как изтече, как изтече...
Подлецът Разум! Гледай как добре ме
измами – старецът си мисли с яд, –
как лъжеше ме: – Утре. Утре. Имаш време!
Възторзи, пориви, тъй бързо обуздани,
и радости... Ах, всичко е лъжа!
И как животът се глуми със старостта ни!
...Главата му от мисли натежа,
замая се от спомени... И ето –
той спи на масата, забравен в кафенето.
[1897]
СПОМНИ СИ, МОЕ ТЯЛО
Спомни си, мое тяло, не само колко са те любили,
не само разните легла, в които си вилняло,
но си спомни и страстните желания, с които
прострелваха те нечии очи,
или пък трепваха в гласа, възпрени
от нещо най-случайно.
Сега, когато всичко е отдавна минало,
и те са като твойте сбъднати желания – спомни си
как бляскаха пронизващо в очите
и как в гласа трептяха зарад теб. Спомни си, мое тяло.
[1918]
АННА ДАЛАСЍНА
Издаде златен хрисовул Алексий Комнин,
да бъде образът на майка му запомнен –
премъдрата царица Анна Даласина;
възхвали я – да видят и потомците с какво е
достойната владетелка блестяла,
но чуйте само тая прелестна възхвала:
„...и ни веднъж – в дела и нрави благочинна –
тя не изрече думите бездушни мое или твое“.
[1927]
