Аз обичам самата любов
В тази книга поезията на Елисавета Багряна достига до българския читател по необичаен начин. Целта на съставителството е да я открием за себе си, (пре)прочитайки я. Съдържанието обхваща всички значими текстове на поетесата, въведени като чиста поезия: линеарен текст без начало и без край.
Въпреки че хронологията на възникването на творбите е запазена, те не са подредени според вътрешните социокултурни и екзистенциални етапи и контексти, в които са публикувани. Премахнати са всички прагове на рецепцията, които биха могли да я обременят идеологически: граници (рамки), дати и пояснителни бележки – и произведенията са поднесени в пределно отворен и неограничен режим на четене (което може да тече и в обратна последователност – отзад напред). Важно е художественото съзнание на Багряна, породило тази хармонична, тревожна, на места минорна и силно рефлективна лирика, да култивира у читателя взискателен вкус и българският език да бъде усетен през неговите сакрални звукови вибрации.
Елисавета Багряна
Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) е българска поетеса, авторка на детски книги и преводачка, родена през 1893 г. в София. Сътрудничила е на различни медии: „Вестник на жената“, вестниците „Лик“ и „Литературен форум“, списанията „Съвременник“, „Златорог“, „Изкуство“ и други. Утвърждава се като поет с издаването на първата си книга „Вечната и святата“ (1927). Дългият творчески път на Багряна преминава през различни идейно-художествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Стилът й е съчетание между традиция и модерност.
Стиховете на Елисавета Багряна са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др.
