Танатонавтите
ТАНАТОНАВТ – същ. м. р. (от гръцки: Танатос – бог на смъртта, и навт – мореплавател, пътешественик, изследовател) – изследовател на смъртта
НЯКОЛКО ВАЖНИ ДАТИ
1492: първи стъпки на американския континент
1969: първи стъпки на Луната
2062: първи стъпки на континента на мъртвите
2068: първи реклами за прераждането
Така започва най-изумителната одисея, която човек може да си представи и чиято цел е да разкрие тайните на смъртта. Доктор Микаел Пенсон, биологът Раул Разорбак и приятелите им предприемат рисковано пътешествие в Отвъдния континент. Докъде ще ги доведе то? Ще успеят ли да преминат седемте зони, които ги делят – от кое? От Рая? От Бог? И какво вярно има в схващанията за смъртта на християни, евреи, индуси, ацтеки, китайци и индианци?
Никой не е стигал толкова далеч, колкото танатонавтите. Никой преди тях не е успявал да се отдели от тялото си и наистина да се докосне до „седмото небе“, да проникне във вечността и да опознае „живота след живота“, осъществявайки една от мечтите на човечеството. Дали си е заслужавало? И как знанието за отвъдното би се отразило на човечеството?
На тези въпроси Бернар Вербер дава многозначни отговори в този завладяващ роман, чийто жанр самият той определя като „философска фантастика“.
Бернар Вербер
Бернар Вербер (1961) следва криминология, след което завършва журналистика и става редовен сътрудник на сп. „Нувел Обсерватьор“. През 1991 г. издава романа „Мравките“, с който придобива световна известност. Следват „Денят на мравките“ и „Революцията на мравките“. Вербер е автор и на трилогията „Танатонавтите“, „Империята на ангелите“ и „Ние, боговете“, както и на т.нар. експериментални книги, сред които изключително популярната „Енциклопедия на относителното и абсолютното знание“.
Според най-авторитетната френска класация Бернар Вербер е най-четеният писател във Франция. Книгите му са преведени на 30 езика и са издадени в 15 милиона екземпляра. А в Русия той е най-издаваният и популярен френски писател.
Още книги от автора
БЕРНАР ВЕРБЕР
ТАНАТОНАВТИТЕ
1. УЧЕБНИК ПО ИСТОРИЯ
Някога всички хора са се страхували от смъртта. Тя е била като постоянно присъстващ фонов шум. Всеки е знаел, че каквото и да прави, накрая ще умре. И този страх е развалял всички удоволствия.
Уди Алън, американски философ от края на ХХ век, има една мисъл, която описва състоянието на духовете от онова време: “Докато е смъртен, човекът няма да намери истинско спокойствие.”
Учебник за II клас на началното училище
2. ДНЕВНИК НА МИКАЕЛ ПЕНСОН
Дали имам право да разкажа всичко?
Дори и сега, като погледна назад, ми е трудно да повярвам, че всичко се е случило наистина. Трудно ми е да повярвам, че съм участвал в тази невероятна епопея. И ми е трудно да повярвам, че я преживях, за да мога да я разкажа.
Естествено, никой не можеше да си представи, че всичко ще се развие толкова бързо и ще стигне толкова далеч. Никой.
Кое ни тласна към тази лудост? Не знам. Може би онова най-обикновено нещо, което се нарича любопитство. Същото любопитство, което ни кара да се надвесваме над пропастта, за да си представим колко ужасно ще е падането ни, ако направим още една крачка.
Може би потребността от приключения в нашия все по-скучен и бездуховен свят.
Някои ще кажат: “Така е било писано. Трябвало е да се случи.” Аз не вярвам в предопределениeтo. Вярвам, че хората избират съдбата си и поемат отговорността за този избор. Той е в основата на човешката участ и може би на цялата вселена.
Спомням си всичко, всеки епизод, всяка дума, всеки израз от това голямо приключение.
Ези: разказвам. Тура: запазвам тайната.
Ези.
За да открия корените на онази дълга поредица от събития, ще трябва да се върна назад, далеч назад в собственото си минало.
БЕРНАР ВЕРБЕР
ТАНАТОНАВТИТЕ
1. УЧЕБНИК ПО ИСТОРИЯ
Някога всички хора са се страхували от смъртта. Тя е била като постоянно присъстващ фонов шум. Всеки е знаел, че каквото и да прави, накрая ще умре. И този страх е развалял всички удоволствия.
Уди Алън, американски философ от края на ХХ век, има една мисъл, която описва състоянието на духовете от онова време: “Докато е смъртен, човекът няма да намери истинско спокойствие.”
Учебник за II клас на началното училище
2. ДНЕВНИК НА МИКАЕЛ ПЕНСОН
Дали имам право да разкажа всичко?
Дори и сега, като погледна назад, ми е трудно да повярвам, че всичко се е случило наистина. Трудно ми е да повярвам, че съм участвал в тази невероятна епопея. И ми е трудно да повярвам, че я преживях, за да мога да я разкажа.
Естествено, никой не можеше да си представи, че всичко ще се развие толкова бързо и ще стигне толкова далеч. Никой.
Кое ни тласна към тази лудост? Не знам. Може би онова най-обикновено нещо, което се нарича любопитство. Същото любопитство, което ни кара да се надвесваме над пропастта, за да си представим колко ужасно ще е падането ни, ако направим още една крачка.
Може би потребността от приключения в нашия все по-скучен и бездуховен свят.
Някои ще кажат: “Така е било писано. Трябвало е да се случи.” Аз не вярвам в предопределениeтo. Вярвам, че хората избират съдбата си и поемат отговорността за този избор. Той е в основата на човешката участ и може би на цялата вселена.
Спомням си всичко, всеки епизод, всяка дума, всеки израз от това голямо приключение.
Ези: разказвам. Тура: запазвам тайната.
Ези.
За да открия корените на онази дълга поредица от събития, ще трябва да се върна назад, далеч назад в собственото си минало.
