Вашите писма са нашата Коледа

Аз съм Калоян, на 7 години и съм първокласник.

Искам да Ви разкажа за срещата ми с Дядо Коледа миналата година. С мама написахме заедно писмото до Дядо Коледа, защото тогава аз още не можех да пиша сам. В края на писмото написах едно мое желание до Дядо Коледа- когато дойде при мен на Коледа да ми поговори на японски. Аз много харесвам Япония и мечтая да отида някой ден там. И така....Коледа дойде. Бяхме на моето село при баба и дядо. Навън беше много студено, а ние се бяхме събрали вътре на топло. Изведнъж някой почука на вратата. Беше Дядо Коледа с пълен чувал. Той беше много радостен, както винаги и поседна да си почине след дългия път. Аз му казах стихчето на Джани Рудари "Продавач на надежда" и той много го хареса. После раздаде подаръци на всички. Тогава Дядо Коледа се обърна към мен и ми каза, че е прочел писмото ми и с удоволствие ще ми поговори на японски.

Първо ме научи как е на японски "Как се казваш?". И до днес го помня. А след това ме научи как да си казвам името на японски.

Беше много хубаво и вълнуващо.

Калоян, 7 г.

***


Дядо Коледа и елфчето

В началото на 1995 година се родило едно малко русо елфче. Очите му били ясносини и лъскави като сапфир. Нарекли го Треперушко. Но имало нещо, което не го правело идеално. Елфчето било много пакостливо. Винаги вършело доста бели. Понякога, когато правели сладки, то слагало сол в тестото, късало рисунките на другите и не помагало на елфчетата за опаковането на подаръците.

Веднъж Дядо Коледа го повикал в своя кабинет. Там имало много коледни сладки с формата на еленчета и елхички. Имало и три чаши за мляко, които били празни, защото Дядо Коледа сладко го изпил. Добрият старец казал на Треперушко нещо много важно:
- Миличък Треперушко, трябва да оправиш нещата! За начало искам да изчистиш цялата ми стая и да нахраниш елена Рудолф.
Елфчето отишло в ъгъла на стаята и взело метлата и кофата, пълна догоре с вода. Намерило и шоколадови бисквити за Рудолф. Започнало да чисти. Докато чистело, чуло един глас:
- Треперушко!
Огледало се и отново се чул същият глас:
- Треперушко!
Елфчето казало:
- Стига вече! Какво става? Кой е там? Да знаеш, че ще се разправям с теб!
Треперушко отишъл до мястото, където най-ясно се чувал гласът. И какво да види! Чудо! Видял момиче за чудо и приказ!
Той казал:
- Коя си ти?
Красивата девойка отвърнала:
- Снежанка! Аз помагам на Дядо Коледа при разнасянето на подаръците. Освен това съм му дъщеря. Аз ще ти помогна да станеш по-добро елфче! Съгласен ли си с това?
- Да, разбира се, не искам повече да ме отбягват! – отговорило елфчето.
Снежанка се засмяла и му казала:
- За да вземеш, трябва да дадеш! Трябва да си добър с другите елфчета, за да бъдат и те добри към теб. И последно: да приключиш с пакостите!
Двамата се заели с всичката бъркотия. Свършили чудесна работа. Треперушко се извинил на другите елфчета, а те му простили. Дядо Коледа приключил с оплакванията от елфчето. След това всички заживели щастливо.


Радина, 12 години

***

Здравейте!

Аз съм Станислав, на 9 години. Още щом дядо Коледа ми донесе подаръците , започвам да очаквам следващото му посещение! Много му се радвам! С голям трепет пиша писмата си и прибавям към тях рисунки. Преди две години Дядо Коледа ми донесе много играчки и дори ми остави чувала си. Аз му казах стихотворения .  Всяка година му пишех в писмото,че искам бебе братче! Накрая желанието ми се сбъдна! Мама каза, че не мога да избирам пола на бебето. Роди ми се сестричка. Много я обичам! Миналата година беше първата ми Коледа с моето бебче Вики. Пожелах си дядо Коледа да остави изненадващо подаръците под елхата. До късно вечерта чаках да го видя...но съм заспал. Дочух звънчета и видях нещо червено на терасата. Унесъл съм се и го изпуснах! На сутринта  извиках мама и тате и се втурнах към елхата. Мама носеше бебка, защото не можеше още да ходи. И заедно започнахме да разопаковаме подаръците! Благодаря ти, дядо Коледа, че донесе подарък и на Вики. Двамата бяхме много щастливи! Сега моето бебче знае да ходи и заедно ще очакваме дядо Коледа. А аз сядам да напиша писмото си. В него ще пиша и за подаръци за сестричката си.

Станислав, 9 години

***

Здравей, мили Дядо Коледа!

Пише ти едно 11 годишно момче. Казвам се Кристин и съм от град София, България. В момента съм пети клас. Много обичам да ходя на училище и на таекуондо. Коледа е любимият ми празник в годината. Традициите, радостите, смехът, когато цялото семейство сме събрани заедно. Много обичам да украсяваме коледното дърво, което е символ на празника. Толкова е красиво, когато заблещука в тъмнината, закичено с разноцветни гирлянди и играчки. Нежното ухание на дъхави канелени сладки и на зелената елха излъчват много топлина. Коледа е най-светлият празник в годината, Рождението на Исус Христос. На този празник се очаква ние хората да станем по-добри един към друг. Да пренесем добрината и светлината на празника, като пречистим душите и сърцата си от всяка лоша мисъл. Да помислим как да зарадваме човека до нас, да направим колкото може повече добрини. Да дарим усмивки и радост на цялото семейство, тъй като те са много по-ценен дар и от най-скъпите подаръци. Аз бих ти подарил много усмивки, обич и прегръдки. Много нежност и, разбира се, надежда – така нужна нам, за да оцелеем. Надежда за новия ден, за ново начало. Надежда да станем по-добри, по-милосърдни, по-чувствителни един към друг на този така светъл празни. И бих те помолил да дадеш здраве, мир и любов на всеки дом по целия свят. И, моля те, дай здраве и на моето семейство. И нека няма болни дечица, нека всяко дете на този празник е у дома в прегръдките на родителите си. Всяка нощ срещу Коледа сънувам, че ти си до мен и заедно до коледната елха пием топло мляко и ядем канелени сладки. Надявам се някой ден този мой сън да стане реалност. Бих те помолил с твоята огромна шейна да прелетиш в нощта и над по-бедните дечица. Моля те, мили Дядо Коледа, зарадвай ги! Те толкова ще бъдат щастливи, че сълзите им ще блестят като бисерчета от радост. А за да помогна на твоите неуморни джуджета бих дал част от моите играчки, за да могат да греят повече детски усмивки. И в края на моето дълго писмо бих искал да ти благодаря за това, че съм жив и здрав и имам прекрасни родители и чудесна и мила прабаба Надя, които толкова се грижат за мен.

С много, много обич: Кристин

P.S. Ще ти нарисувам коледна картичка

Кристин, 11 г.

***

Искам да ви разкажа историите на три коледни елхи.

Първата история започва преди малко повече от 30 години. Декември месец е, навън вали сняг. В една борова гора, високо в планината, в малка къщурка е запалена камина. В стаята възрастна жена подрежда трапезата за Бъдни вечер. Това е моята баба. Докато тя се суети около масата, дядо поставя в огъня Бъдника. Пънчето пропуква сякаш събудило се от топлите ръце на огъня, а пламъците галят стените на малката стая. Събрало се е цялото семейство. Хората са весели и се смеят. Дядо разкъсва питката и раздава на всички. Аз търпеливо чакам да дойде и моя ред по старшинство, но нямам право да се оплаквам, защото първа от децата ще получа парче. След мен има още трима гладника. В единия от ъглите е поставена и коледната елха. Дядо е отсякъл дръвчето преди няколко дни, а ние децата с помощта на баба вече сме го украсили. Всеки се е постарал, за да е красиво то. На него сме окачили орехчета, завити в опаковки от шоколад, шишарки, разноцветни гирлянди ( от онези, които се правят от гланцирани хартиени лентички), коледните курабийки на баба и памук, който трябва да изпълнява ролята на сняг. До елхата баба е поставила и сурвачката, която е направила сама. Дреново клонче, около което е увита вълна. Има и низа от ошав и пуканки. Под елхата са поставени терлици за всички. И тази зима няма да има измръзнали детски крачета.

Другата елха, за която искам да ви разкажа се намира в дома на моите родители. Мама всяка, година купуваше по една нова играчка за късмет и здраве. Това дръвче е значително „по-наконтено“. Има лампички и какви ли не украшения. Спомням си кога и как сме купили всичките. Различни по големина и цвят топки, часовник, на който стрелките отмерват дванайсет часа, гъбка с червена шапка на бели точки, джудже с брада, сребърни снежинки. На върха винаги поставяхме и коледната звезда. Под елхата имаше и две кукли- Дядо Мраз и Снежанка. Точно в дванайсет часа на Бъдни вечер на вратата се звънеше. Аз и сестра ми тичахме да отворим и за наша изненада на входа винаги ни очакваха подаръци. Как успяваше добрият старец да се скрие така бързо, че да не го видим нито веднъж за толкова много години и до ден днешен не знам.

Минали се толкова много години от тогава. Какво ли правят нашите елхи сега. Да погледнем през прозореца и да видим.

В къщата на баба камината все още е запалена. Трапезата е сложена, в очакване на гостите. Елхата също си е там и сурвачката и терлиците са на мястото си, но баба е сама. Седи си кротко пред камината и плете. Децата ги няма, внуците ги няма. Дядо също вече го няма.

Елхата в дома на родителите ми също не се е променила. На нея има вече трийсет и пет играчки. На масата, освен всички вкусни гозби има и лаптоп. Скоро ще направим връзка по скайп, за да си честитим празника.

Не съм забравила, че обещах да ви разкажа ТРИ истории.

Историята на третата елха е все още в началото си. Написали сме само първата глава, така да се каже. Елха номер три се намира на 2000 километра от бащиния дом. Тя е малка, на нея има само три играчки. Все още няма джудженца, които да я украсят и на които Дядо Мраз да донесе подаръци. Но елхата е щастлива, защото знае, че хората в този дом много се обичат.

Мисля си, че коледни елхи са като безмълвни наблюдатели- хроникьори. Проследили са живота на много поколения. Видели са щастие, любов, сълзи. Пазят като скъпи тайни надеждите и мечтите на хората и вярата им, че най-хубавото предстои. Затова не забравяйте, да украсите коледно дръвче тази година, а и всички следващи години, защото спомените, които то носи в себе си са безценни!

• Л. Франк Баум