„Трите тела“ – приказка за човешкия прогрес

Съвременната научна фантастика е рядкост на българския книжен пазар и излизането на всеки по-мащабен труд в този жанр е истинско събитие. То е двойно по-голямо, ако говорим за най-нашумелия в момента китайски фантаст Лиу Цъсин. Романът му „Трите тела“, книга първа от трилогията „Земното минало“, вече е в книжарниците с логото на издателство „Колибри“ в превод от китайски език на Стефан Русинов. Именно тази книга превръща Лиу Цъсин в първия азиатски писател, удостоен с авторитетната награда „Хюго“ (2015) за научнофантастична литература.

Сред известните почитатели на трилогията са Барак Обама, Марк Зукърбърг и, изненадващо, или може би не чак толкова, половината висши китайски партийни функционери. Самият Цъсин споделя в някои от интервютата си, че се е притеснявал от евентуална цензура на романа, защото той включва крайно чувствителната тема за Културната революция, проведена под егидата на Мао Дзъдун. Опасенията му обаче се оказват безпочвени. „Земното минало“ печели и най-престижната китайска награда в областта на научната фантастика – отличието „Галактика“, както и видно място в библиотеките на милиони китайци. Днес трилогията е преведена на над двадесет езика, а продажбите й надхвърлят осем милиона копия в световен мащаб.

Поредицата е посветена на една от култовите за научната фантастика по цял свят теми – първи контакт с извънземна цивилизация. Обещаващото начало на това приключение, поставено в „Трите тела“, включва преобръщането нагоре с краката на разнообразни физични закони, разнообразни късчета китайска история, която е вмъкната безкрайно плавно в наратива, световна история (на страниците на книгата се срещаме с имена като Айнщайн, Нютон, Лайбниц, поставени в крайно необичайните условия на симулирана реалност), онлайн компютърна игра, на чиято технология могат да завидят и най-известните имена от Силициевата долина, както и чудесни тактически военни маневри, необходими на земляните за справянето с бъдещото нашествие на враждебните същества от Трителната система. Няма как да не бъдат казани и няколко думи за нея, защото тя дава наименованието на целия роман. Заглавието идва от аналитичния проблем в орбиталната механика, който касае прецизното изчисляване на движението на три тела, разположени така, че гравитацията на всяко едно от тях влияе и на трите едновременно. Прочитайки научна статия, посветена на този проблем, Лиу Цъсин си задава въпросите: „Ами ако тези три тела всъщност представляват три слънца? Как ще се развие интелигентен живот на планета, която е част от подобна слънчева система?“.

Оттук нататък структурата на романа започва малко по-малко да придобива форма. За добро или лошо героите в него съществуват по-скоро за да поддържат тази научна рамка и историята като цяло и не са особено ярко открояващи се. Имаме обаче едно изключение и то е образът на недодялания, но гениален в оперативната работа полицай Да Шъ. Той е абсолютната противоположност на множеството учени, които населяват страниците на романа. Докато те денонощно си блъскат главите над странните явления, които почти обезсмислят всички познати на човечеството физични закони, Да Шъ ведро гази из делничността и прагматично разрешава трудност след трудност, без нито за миг да се замисли над действията си.

„ – Да Шъ, ти... разсъждавал ли си над разни основни философски въпроси. Примерно откъде идва човечеството, накъде отива, откъде е дошла Вселената, накъде е тръгнала и разни такива.

– Не.

– Никога ли?

– Никога.

– Все ти се е случвало да погледнеш към звездите. [..]

– Нощем никога не гледам към небето.

– Как е възможно? Нали редовно карате нощна смяна?

– Братче, ако се зазяпам в небето по време на разследване, нали обектът може да се измъкне незабелязан?“

Противопоставянето наука – прагматика е изключително благодатно както откъм нелепи ситуации, раждащи чудесни реплики за чиста наслада на читателя, така и за поддържането на ненатрапчива нишка хумор, която е нужна на иначе безкрайно сериозната и апокалиптична тематика на „Трите тела“. Лиу Цъсин работи дълго време като компютърен инженер в електроцентрала и любовта му към науката личи навсякъде в текста. За западния читател като цяло едно от многото удоволствия от прочита на Лиу Цъсин се състои в това, че неговите истории черпят вдъхновение от култура и светоглед, които са крайно различни от характерните за популярната научна фантастика. Но не културните различия правят писането на Лиу Цъсин толкова оригинално, а умението му да обедини в елегантна сплав наука, история и литература, разказвайки по нов начин вечната приказка за човешкия прогрес.

Автор: ЛЮБОВ ПЕТРОВА

Публикувано в „Литературен вестник“, бр. 18, 2020 г.

• Лиу Цъсин