Блог
Истинското име на света е Промяна
Най-вероятно е истина твърдението, че големите писатели пишат само една книга. Не в смисъл, че имат само един успешен роман или едно открояващо се произведение, а в смисъл, че всеки текст на тези автори е подчинен на една визия, която с годините и страниците се разраства във всички посоки, набира сили, започва да живее сама. Това са истинските създатели сред писателите, онези, които оставят след себе си философия и знание, школа. Те сякаш пренасят себе си в книгите си, натрупват се постепенно на едно друго място, докато времето им тук, на земята, изтича, свършва.
Такава писателка е Октавия Е. Бътлър.
Бътлър е притежателка на един от най-зрелите гласове в американската и световната фантастика от последните трийсет години. Нейните думи не крещят от многозъбите усти на странни чудовища от още по-странни планети, не идват, съпроводени от звук на космически битки или смях на зли императори. Но думите на Бътлър не са и сухи като лекции и поучения, те са топли и близки като идващи от нещо преживяно и споделено. Октавия Бътлър е от онези писатели, които вкарват човешкото във фантастиката. Жанрът има дълга история на търсене на човешкото, на убедително човешкото и творчеството на Бътлър стои в края на тази история, където образите са живи, очарователно или ужасяващо истински. В това отношение Бътлър може да бъде поставена редом до автори като Теодор Стърджън, Рей Бредбъри, Самюъл Дилейни и Урсула Ле Гуин. Също като тях Бътлър успява да остане актуална в един предимно комерсиален жанр, без да жертва сложността на идеите си и силата на образите, с които работи.
Затова и романът, който следва - „Зора”, е пример за произведение от късните години на фантастиката, когато жанрът е натрупал достатъчно идеи и опит и когато опитът е достатъчно голям, за да може идеите да се използват не като клишета, които само да задвижват машината на произведението, а като символи и метафори, които да произвеждат ефект, минаващ отвъд обикновеното забавление.
Книгите на Октавия Бътлър се занимават с човешкото състояние във всички негови аспекти, но най-вече с човешкото състояние в условия на криза. Героите на Бътлър идват при читателя от светове, докарани до ръба от един или друг апокалипсис. Понякога, както е в случая със „Зора”, този апокалипсис първо се проявява под формата на причинено от хората бедствие, а после се разкрива като травмираща среща с непонятно чуждото в лицето на извънземните оанкали. Лилит Аяпо и останалите герои на романа тръгват по пътя на промяната, тласнати от обстоятелствата, и стигат в джунглите на внезапно променената Земя до сърцето на мрака. Всяка стъпка е преосмисляне на човешкото и чуждото, всяка стъпка прескача границите между двете.
За Октавия Бътлър са важни връзките, които ни изграждат, всички онези нишки между предци и наследници, между познати и чужденци, всички линии от кръв и плът, които ни събират или разделят. В това набраздено и начертано поле на човешките отношения Бътлър изследва и показва, по нейния си тих и деликатен, а често и шокиращ начин, какво значи отговорност, колко тежки са последствията и колко свързано е всичко. Защото в рамките на тези линии и от всички страни на тези граници всеки наш жест е нещо много повече от просто движение. Ако си в история на Бътлър, след всяко движение си променен. Приключението се превръща в политика и точно в това е силата на Бътлър (и на всеки добър писател): да работи с нюансите, да слага тежестите там, където няма да е прекалено, да олекотява, без да елементаризира. Лилит от „Зора” е точно такъв едновременно „граничен” и детайлно изграден образ. Тя е между хората от нашия свят, хората от утрешния свят и чужденците от другия свят. Днес, утре и другаде – това са „посоките” в световете на Октавия Бътлър и следвайки ги, читателите си доизграждат картата на едно многообразно, пълно с противоречия, но и потенциал човечество, каквото само истинските визионери сред фантастите могат да нарисуват.
Другият централен образ в романа и в цялата трилогия „Ксеногенезис” е този на извънземните оанкали. Тези космически номади, колекционери на генетичен материал, учени с творчески стремления към живия свят (на която и да е от планетите, през които минават) изграждат може би и най-открояващата се фигура в литературния свят на Октавия Бътлър. И ако след „човешко” трябва да се избере само още една дума, която да го опише, то тя ще е „промяна”. Странните оанкали, които обменят генетичен материал с други биологични видове, смесват се, дават от себе си, вземат от другите, после продължават по пътя си, вече различни, са символ на промяната. За тях вечното променяне е неизменно, те всъщност живеят философията, за която говори Лорън Оламина, героинята на Бътлър от една друга великолепна нейна книга, „Притча за сеяча”:
Всичко, което докоснеш,
променяш.
Всичко, което променяш,
променя теб.
Фантастиката често, а може би и задължително, работи с идеята за промяна. Добрата фантастика не просто показва промяната, сравнявайки я или с баналното и познато ни ежедневие, или с някакво измислено статукво, ами разкрива механизмите й, самото случване на тази промяна. Това разкриване понякога има апокалиптичен ефект, но не идва ли точно от апокалипсиса най-силното гориво за тези механизми? Такова е усещането от прочитането на книга на Октавия Бътлър: ние, телата ни, световете ни са винаги на ръба, на сантиметри от стената, на крачка от завесата, а отвъд е ужасно и прекрасно и има място за всички ни.
Владимир Полеганов