Иржи Кратохвил е едно от най-ярките и дискутирани имена в полето на най-новата чешка литература. Син на политически емигрант, репресиран, един от най-изявените дисиденти в неотдавнашната история на Чехия. Макар че започва да публикува прозаични текстове още от 1964 г., първата официално публикувана негова проза излиза чак след „кадифената революция“ в Чехия в 1989 г., но много скоро започват да оценяват творчеството му като едно от най-стойностните събития в литературния живот. При цялата проблематичност на въпроса за постмодернизма в чешката проза от последното десетилетие на ХХ и началото на ХХІ век Кратохвил може да бъде квалифициран като встрастен теоретик и практик на това направление, като негов най-ярък, „образцов“ представител. Романите му са невероятно смел повествователен експеримент, в който времето, пространството, причинно-следствените връзки, Бог, биологията, историята и идентичността са релативизирани отвъд възможния предел, лишени са от каквато и да било стабилност и неоспоримост.