Мишел Лая е сред малцината съвременни швейцарски писатели, за които се говори и пише в Париж. Макар че принадлежи на романдската, тоест на френскоезичната швейцарска литература, самият той се причислява към френския език и френската литературна история. Роден през 1963 г. в Монте (близо до Фрибур). Работи като учител по френски език. В едно свое интервю за вестник „Кооперасион“ от 9 юни 2004 г. той заявява, че „поддържа любовна връзка с езика“. Живее между Лозана и Париж и е смятан за един от най-видните романисти на своето поколение. Автор е на „Парче земя“ (1993), „Кафенето на професора“ (1995), „Тук почиват“ (1998), „Наследниците“ (2001), „Радостната жалба на идиота“ (2004). С романа „Сълзите на мама“ (2002) Лая утвърждава писането като акт на самопознание, чрез който могат да бъдат разкрити различните аспекти на нашето „аз“. Вдъхновители на Лая са писатели като Блез Сандрар, Песоа, Клод Симон.
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
