Николай Дончев (Николай Дончев Джаров), български писател и преводач, е роден на 29.10.1898 г. в София.
Завършва гимназия в София и славянска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски” (1927). Учител в село Долна Студена и Две могили (дн. град), Русенско. Завежда литературната страница на излизащия на френски в София всекидневник „La Bulgarie” (1924-1935), редактор в седмичниците „La parole Bulgare” и „Vita Bulgara” (1936-1944). От 1961 г. до 1967 г. работи в отдел „Връзки с чужбина” при СБП. Член на СБП. Сътрудничи на литературния печат в България, Франция и Италия.
Автор на стихосбирките „Горящи степи” (1919), „Жътвар” (1927), на книгите „Чужди влияния в българската литература” (на френски език, 1934), „Скица за една картина на новата българска литература” (1935), „Български студии” (1938), „Кратък очерк по западноевропейска литература” 1946), „Едуар Ерио. Живот, идеи, творчество” (1947), „Андре Стил - пламенен борец за мир” (1954), „Литературни и мемоарни етюди” (1978), „Литературно-критически страници” (1988), „Светилник на духа. Литературна критика и есеистика 1919-1987″ (1999).
Превежда белетристика от френски, италиански и руски автори. Получава престижни награди от френското правителство и Френската академия.
Умира през 1988 г.
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
