Програма Юг е създадена през 2009 година от Министерство на външните работи и вероизповеданията на Аржентина, с цел да разпространява аржентинската литература и култура, като осигурява субсидии за преводи на произведения от аржентински автори за публикуването им от чужди издателства.

Новите книги, които ще се представят са:

-          „Избрани есета“ от Хорхе Луис Борхес, преводач Анна Златкова, издателство Колибри;

-          „Вдовици в четвъртък“ от Клаудия Пинейро, преводач Мартин Галовски, издателство Колибри;

-          „Автонавтите на космострадата“ от Хулио Кортасар и Керъл Дънлоп, преводач Красимир Тасев, издателство Агата-А;

-          „Пари за изгаряне“ от Рикардо Пиля, преводач Мария Пачкова, издателство Рива;

-          „Седем разговора с Хорхе Луис Борхес“ от Фернандо Сорентино, преводач Боряна Милушева-Дукова, издателство Ентусиаст;

След представянето следва танго спектакъл и чаша аржентинско вино.

Педро Алмодовар е един от най-интересните съвременни режисьори. Неговите филми променят нормите наложени от традиционната патриархалната култура и настояват за предефиниране на разбиранията ни за сексуалността, идентитета и различието. Едни от ключовите теми в творчеството му са табутата, тяхното прекрачване и последствията от това. Сценарият на "Кожата, в която живея/La Piel que Habito" е дело на самия Алмодовар и неговия брат Агустин. Историята се основава на текста на романа "Tarantula (Кожата, в която живея)" на Тиери Жонке. Автор на костюмите, а в този филм те са едно от ключовите изразни средства - е Жан Пол Готие. 
Събитието включва дискусия веднага след прожекцията. Ще мислим заедно за това какви въпроси поставя пред нас последния филм на Алмодовар.

Модератори и дискутанти:

Камелия Ханчева, фамилен психотерапевт, СУ;

Светлозар Василев, психоаналитик, НБУ.

Със специалното участие на преводача на „Тарантула (кожата, в която живея)“ Георги Ангелов, който ще представи книгата и ще участва в дискусията.

Събитието се организира се в партньорство с Дом на киното и издателство „Колибри”. Участниците ще могат да закупят книгата на Тиери Жонке на преференциални цени.

Цената на билетите е 8, а за ученици и студенти 6 лв.

Обсъждането е част от ежемесечната програма на инициативата "психоанализа и кино".  Екипът на “Психоанализа и кино” прилага психоаналитичния метод към явления на културата - в случая за интерпретация на филми и тяхното въздействие върху зрителите. Същината на метода се състои в изучаване на емоционалното му въздействие и генериране на хипотези породени съвместно с публиката. 

Целта ни е да предложим обяснения за поведения и взаимоотношения, които изглеждат необясними от гледна точка на здравия разум: напр. нетрадиционни форми на любов и сексуалност, разрушителност, насилие и убийства. Обект на изследване са също и екзистенциални въпроси, като различни варианти на майчинство, нагласите ни към семейството, смъртта и др. За отправна точка се използва нашето собствено отношение към тези явления и слепите ни петна в процеса на осмислянето им. 

Инициативата е създадена през януари 2010 г. и организира регулярни публични прожекции последвани от дискусии със зрителите. Има съвместни инициативи с “Български институт за отношения между хората” (НБУ), фондация “Аполония“ и София Филм Фест. Групата поддържа активно сътрудничество със създателите на Мюнхенската филмова група д-р Вивиан Праматароф и проф. Андреас Хамбургер. 
Членове на екипа: 
Камелия Ханчева, семеен терапевт и преподавател в СУ;
Надя Кожухарова, психотерапевт към Асоциация "Анимус"; 
Ралица Драндарова, психолог и терапевт; 
Тома Томов, психоаналитик, проф. към НБУ;
Светлозар Василев, психоаналитик и преподавател, НБУ (координатор на групата). 

NB! ПУБЛИЧНИТЕ ОБСЪЖДАНИЯ СА ОТВОРЕНИ ЗА ВСИЧКИ ЛЮБОПИТНИ! ТЕ НЕ СА САМО ЗА СПЕЦИАЛИСТИ. 

За повече информация: https://www.facebook.com/groups/psychoanalysis.cinema/

Инициативата е назована НОЩ НА ЛИТЕРАТУРАТА и се осъществява под егидата на EUNIC България, с подкрепата на Европейската комисия и с участието на Полски, Унгарски, Френски институти, Чешки център и театър Алма Алтер. По света това е шестото издание на литературния хепънинг, в България събитието ще се проведе за първи път! Целта е то да стане традиция и да спечели повече съмишленици и почитатели.

Каним всички вас, приятели на белетристиката, да споделите вълшебството на този литературен празник!

На 15 май от 18 до 21 ч., на всеки половин час, известни българи ще четат откъси от издадени на български чуждестранни автори. Това ще се случва в т. нар „гнезда” – Полски, Френски, Унгарски институти, Чешки център, Алма Алтер, като карта и информация за местоположението можете да намерите в специално издадени за събитието брошури, разположени в изредените места. Всеки слушател ще има възможност да събере печати от всички читателски гнезда, а в 21.30 ч. в Чешкия културен център чрез томбола ще бъдат изтеглени победителите, които ще получат за награда една от четените книги.

Акценти в програмата:

- В Чешкия център на ул. „Раковски” 100 ще бъде представен романът
ЖИВОТЪТ Е ДРУГАДЕ на  Милан Кундера
превод: Анжелина Пенчева /откъс от книгата ще чете актьорът Ицко Финци/
„Животът е другаде” е една от най-дискутираните и акламирани творби на писателя, макар и създадена преди той да емигрира във Франция, а може би тъкмо заради това. Виртуозно композиран разказ, безмилостна сатира на революционния устрем, непредставим финал.

- Във Френския институт на ул. „Дякон Игнатий” 2 ще ни забавлява
МАЛКИЯТ НИКОЛА на Рьоне Госини и Жан-Жак Семпе
превод: Венелин Пройков /откъси от книгата ще чете журналистът Георги Ангелов/
С „Малкият Никола” стартира знаменитата поредица на артистите Госини и Семпе. Хитроумният  ученик и неговите приятели превзеха сърцата на легиони деца (и родители) по цял свят, продължават да печелят поклонници и в България.

ОЧАКВАМЕ ВИ!

https://www.facebook.com/events/422283644462885/

Празничната цена е валидна само за продажбите през интернет страницата на издателство „Колибри“: www.colibri.bg

На 24 май всички читатели, възползвали се от промоцията, ще участват в томбола, а трима ще спечелят по една книга от поредицата (по техен избор), която ще им бъде доставена безплатно от куриер.

Напомняме ви, че библиотека „Амаркорд“ съществува вече 10 години и е носител на наградата „Бронзов лъв“ (2004) на Асоциацията на българските книгоиздатели за най-добър издателски проект. През 2002 г. излезе „Логиката на образите“ – книгата основоположник на серията, един завладяващ сборник с есета и разговори на непостижимия поет в киното Вим Вендерс. А преди броени дни, на 2 април, се появи внушителната „Автобиография“ на Франко Дзефирели – 30-а книга от поредицата!

На 6 април във Вашингтон беше оповестено, че носител на отличието за 2012 г. е трилогията за Самуил Петрович с автор Саймън Мордън. Тя беше публикувана за пръв път миналата година в САЩ.

Саймън Мордън е ракетен инженер, специализирал геология и планетарна геофизика. За съжаление, респектиращото образование не кореспондира със занятията, които му се налага да упражнява по-късно в живота си. Спасява го писането. Първите му литературни творби са разкази – откровен меланж от фентъзи, научна фантастика и ужаси. Следват романи като „Още една война“ и „Изгубеното изкуство“, с които постига невероятен успех. И се започва – агенти, договори, крайни срокове, безчет почитатели. И голяма отговорност. 

Българската публика ще има удоволствието да се запознае с първата книга от трилогията на Мордън съвсем скоро. Тя носи философското заглавие „Уравнения на живота“, а централният персонаж, както вече стана ясно, е колоритният антигерой Самуил Петрович. Според коментар от Lec Book Reviews, „ако нахалният цинизъм на Петрович не ви заплени, то тогава сюжетът на този екшън трилър, изчистеният научнофантастичен фон и духовитите поддържащи герои определено ще го сторят... “.

http://www.simonmorden.com/

„Изпитвам гордост и съм щастлив, че Оденсе ще посрещне още един забележителен, световноизвестен автор“, заяви Стийн Мулър от Градския съвет на датското селище. „Аз съм роден в този град и за мен е вълнуващо да приветствам творец, чиято вълшебна вселена от образи носи толкова много от магията на Андерсеновата вселена“, подчерта той.

През юни миналата година беше оповестено решението наградата да се присъди на Исабел Алиенде – автор на трилогията „Къщата на духовете“ , „Дъщеря на съдбата“ и „Портрет в сепия“, както и на бестселъри като „Ева Луна“, „За любовта и сянката“ и много други.  

В края на септември 2012 г. ще се състои церемонията в чест на 69-годишната писателка, чиито книги са преведени на 35 езика; тя ще получи своята награда в присъствието на датската принцеса Мери. По време на събитието ще бъде изпълнена песен, създадена специално за Исабел Алиенде.

Това признание е съпроводено от парична сума в размер на 500 хил. крони (около 90 хил. щатски долара) – факт, който превръща наградата в едно от най-големите литературни отличия на Дания. Първият писател, получил приза на името на Андерсен през 2010 г., е Джоан Роулинг, автор на фентъзи серията „Хари Потър“.

Очевидно в скандинавската държава се зачева традиция да се отбелязват постиженията на творци със световна литературна слава – писатели, чиито чародейни истории се съревновават благородно с таланта на прочутия датски автор на приказки и поеми.

Ханс Кристиан Андерсен (1805–1875) е роден в Оденсе, Дания. Дарбата му на разказвач вдъхва живот на удивителни детски приказки като „Грозното патенце“, „Новите дрехи на царя“, „Малката кибритопродавачка“, „Дивите лебеди“.

Роден в Пиза през 1943 г., той започва литературната си кариера през 1975 г. с книгата „Площад Италия“, но същинският му международен успех се дължи на романа „Твърди Перейра“, издаден и в България през 2007 г.    

Прозата на италианския писател се отличава с изтънченост и плавност, с непрестанна игра на метафори и отражения и главозамайващи преходи между света на символите и реалността. Произведенията му са преведени на четирийсет езика –  във всички европейски страни, САЩ и Латинска Америка, както и на по-екзотични езици като японски, китайски (Тайван и Китай), иврит, арабски (Ливан и Сирия) и други. Романите му често са определяни като благодатни от кинематографична гледна точка – някои от тях са филмови събития, други живеят втори живот на театралната сцена.

Табуки е известен и като най-големия познавач, критик и преводач на Фернандо Песоа. Носител е на множество престижни награди за литература: „Виареджо-Репачи“ и „Кампиело“ в Италия, „Медиси Етранже“ и Европейската награда за литература „Жан Моне“ във Франция, „Аристейон“ в Гърция, „Носак“ на Академия Лайбниц в Германия, Европейската държавна награда в Австрия...

Заради страстта към политиката и личната му борба срещу авторитарните режими и ограничената свобода на словото го наричат хроникьор на режима на Салазар. Табуки никога не пропуска да порицае корупцията, различните форми на насилие и несправедливост в „цивилизована“ Европа; незабравими ще останат гневните му тиради срещу произвола на Берлускони в родната му страна.

Последната творба на писателя се появи на книжния пазар през миналата година под заглавие „Истории с числа“.  Друга негова книга, излязла наскоро, ни припомня, че времето старее бързо... http://www.youtube.com/watch?v=jkMCBxnR5do&feature=related

Президентът на Италия Джорджо Наполитано изрази съчувствието си към семейството на Антонио Табуки и изтъкна, че италианската култура се разделя с творец с впечатляваща гражданска смелост: „Той беше не само политически ангажиран писател, чувствителен към историята и традициите на родината си, чрез творчеството си той улавяше духа на Европа“.

уютна студийна атмосфера,

много гости,

весело настроение,

танцувална музика

и Вие...

в една неразказана радио пиеса!

Liberty Soundz и FURIOSO представят в Sofia Live Club на 7 април 2012 г. – Share ON AIR. Събитие с отворено послание. Чрез различни мелодии, ритъм и цвят искаме да покажем как импровизацията в различни стилове музика ражда енергията, определяща настроението на хората.

И всичко това с любопитни визуални щрихи!

В духа на домашния уют и с много хъс на сцената ще излязат: Surmata Harry, Skill & The Bold Dreamers, TNT Project – OTO / Вили Стоянов – BRAZZ VILLIDJ / Денис Попстоев, Furioso feat. Ruth Koleva, подкрепени с визия от Phormatik. Публиката не само ще бъде зрител на пищен спектакъл, тя ще е жив участник в събитието.

Разбира се, с наближаването на Великденските празници и в навечерието на Цветница, няма да бъде пропуснат и свеж дрескод – ярки цветове и флорални мотиви. Така столичният клуб ще бъде превърнат в едно малко, уютно, но и много пъстро студио с аромат на пролет!

ИК „Колибри“ съдейства за разпространението на това събитие, защото онова, което не може да бъде разказано с думи, се разказва с музика, цвят и мечти!

Sofia Live Club

07 април 2012 г.

Начало 22 ч.

Вход 7 лв.

За „Да се научим да живеем“ от Люк Фери

Пред мен, като учител по философия, винаги е стоял проблемът как да обясня основните философски въпроси така, че те да бъдат разбрани, да докоснат съзнанието и да пленят чувствата на учениците. Как да представя нещо толкова абстрактно по достъпен, осезаем начин, без да го профанизирам. Да се философства се изисква богата обща култура и развито критично мислене, които 16-17-годишните ученици все още не притежават.

С огромно удоволствие прочетох книгата на Люк Фери „Да се научим да живеем“ и открих, че гледната точка на автора, смисловият център, през който рефлектира върху философските идеи, е достъпен и разбираем за учениците. Стилът е ясен, логичен, недвусмислен, тезите са явно и някак „ежедневно“ изказани. Разбирането не изисква от учениците непосилни усилия или „тълковен речник“, още по-малко – свръхнапрежение на волята да заучаваш нещо, което не разбираш. Т.е. всичко това, което затруднява учениците при изучаването на философия в средното училище, което със сигурност ги демотивира в учебния процес, липсва у Фери.

Затова пък погледът му върху история на философията през нещо толкова близко до всеки, дори неизкушен от философска спекулация, човек – страхът от смъртта, спасението, смисълът на живота, отношението към света и другите, запознаването с идеите на модерната философия по начин, вплитащ древността на вечните философски въпроси в съвременната модерност на светоусещането, дава онзи старт на съзряващия ученик, който ще го изведе до знанието, поведението и мъдростта на отговорната и затова свободна личност. Философията, представена от Фери като теория, етика и мъдрост, предопределя практическата полезност на неговата „история на философията за новите поколения“. Тя е едно интересно, интригуващо и достъпно четиво, възбуждащо интереса към философията и философстването. А интересното и достъпното е най-мотивиращото за ученика в усвояването и осмислянето на проблематиката на дадена учебна дисциплина.

Съотнесеността на съдържанието на книгата на Фери към Държавните образователни изисквания за учебно съдържание по философия е очевидна. Философската тематика, както и някои проблеми на етиката, удовлетворяват основните изисквания за знания, умения и компетентности по всички ядра на ДОИ по философия и частично – по Етика и право. Нещо повече – кореспондират с проекта на новите Стандарти за учебно съдържание по Философия и частично с тези по Етика и право.

Моето мнение е, че „Да се научим да живеем“ на Люк Фери може да бъде чудесно учебно помагало в часовете по философия. Използването на „историята на философията за младите поколения“ със сигурност ще повиши успеваемостта по предмета, а следователно и интереса към тази толкова абстрактна и трудна за разбиране дисциплина, но толкова развиваща мисленето и същностното светоусещане на младия човек.

Като член на Асоциацията на преподавателите по философия горещо ще препоръчам на колегията да апробират това полезно, според мен, четиво в работата си с учениците. Убедена съм, че това занимание ще донесе удоволствие и удовлетворение и за учениците, и за учителите.

Розелина Найденова,

учител по философия и член на АПФ

Творчеството на Волпи е на почит сред по-взискателните читателски кръгове. Критиката адмирира умението му да съчетава криминален разказ със смайващи екзистенциални проникновения. Неслучайно самият Маркес отбелязва изключителното му литературно присъствие с думите: „Искам да поздравя единствения писател, който е по-добър от мен“.

На българската публика е известен с романа си „В търсене на Клингсор“ – зашеметяващ политически трилър, който „Колибри“ издаде през 2007 г.

Отличието ПЛАНЕТА-КАСА ДЕ АМЕРИКА се присъжда на непубликувани до момента текстове на испански език, каузата е популяризиране на добрата испаноезична литература във всички латиноамерикански страни. През 2011 г. наградата отиде при чилийския писател Антонио Скармета.

Филмът „Момичето с татуирания дракон“ е екранизация на първия роман от трилогията на знаменития Стиг Ларшон („Мъжете, които мразеха жените“) и ще бъде излъчен на две части в поредни вечери тази седмица: 

27 януари, 22.00 ч., 1 част - БНТ 1
28 януари, 21.45 ч., 2 част - БНТ 1

Непокорната хакерка Лисбет и журналистът Микаел тръгват по следите на жена, тайнствено изчезнала преди 40 години...

Забележителна роля на Нооми Рапас в един интелигентен трилър – „филм за партньори, които имат по-важна мисия от това да бъдат екшън герои“.

Това е шведската киноверсия на историята, излязла преди холивудската интерпретация и обрала куп престижни отличия: БАФТА, 12 награди и още 22 номинации...

Не пропускайте!

През следващите две седмици БНТ ще покаже екранизациите и на останалите книги от трилогията.

Стиг Ларшон (1954–2004) е популярен шведски журналист и писател, чиито разследвания изобличават антидемократичните, дясноекстремистките и расистките практики в обществото и медиите.

http://www.colibri.bg/resultsa.php?author=259

„Мъжeтe, които мразеха жените“ е първата книга от поредицата, тя получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г.

http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=436

Шведската екранизация за непокорната хакерка Лисбет и журналиста Микаел предизвика истински фурор в европейските страни, а това е щатската версия, с която се е заел Дейвид Финчър. В ролята на Микаел е Даниел Крейг „Бонд! Джеймс Бонд!”, Лисбет е поверена на Руни Мара, с която Финчър работи в предишния си филм „Социалната мрежа”. Сред останалите звезди откриваме Робин Райт, Джоли Ричардсън, Кристофър Плъмър и Стелан Скарсгард.

Премиерна дата за България: 6 януари 2012 г.

Сценарист: Стивън Зейлиън

Режисьор: Дейвид Финчър

В ролите: Даниел Крейг, Стелан Скарсгард, Робин Райт, Руни Мара, Джоли Ричардсън, Кристофър Плъмър, Стивън Беркоф, Александра Дадарио

За автора на знаменитата трилогия „Милениум“:
Стиг Ларшон (1954-2004) е популярен шведски журналист и писател, чиито разследвания изобличават антидемократичните, дясноекстремистките и расистките практики в обществото и медиите. Умира от сърдечна криза на петдесетгодишна възраст наскоро след като е предал на издателя криминалната си поредица „Милениум“ и не доживява да я види отпечатана. Носят се непотвърдени слухове, че смъртта му не е случайна и е свързана с дейността му на разследващ журналист.
http://www.colibri.bg/resultsa.php?author=259

„Мъжeтe, които мразеха жените“ е първата книга от поредицата, тя получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г.
http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=436

Всеки, който купи „Розовите очила на душата“ онлайн от сайта на издателство Колибри или на място от книжарницата на издателството на ул. „Иван Вазов“ 36 в София в периода от 1 до 31 декември 2011 г. получава подарък – ваучер на стойност 22 лева за участие в семинара на Любомир Розенщайн „Направи живота си такъв, какъвто го искаш наистина“, който ще се проведе на 4 февруари 2012 г. от 9.00 до 15.00 ч. в книжарница Колибри в София.

• Купувате книгата от сайта или книжарницата на издателство Колибри между 1 и 31 декември и получавате подарък ваучер на стойност 22 лева за участие в семинара на автора Любомир Розенщайн.
• Семинарът „Направи живота си такъв, какъвто го искаш наистина“ ще се проведе на 4.02.2012 г., събота, в София.
• Можете да използвате ваучера само ако заплатите за участие в семинара най-късно до 15.01.2012. В такъв случай ще заплатите специалната такса за участие, в която е включен подаръка ви – 27 лева вместо редовната такса от 49 лева.

Подробности за промоцията: 

1. Ваучерът е валиден само за участие в посочения по-горе семинар  и не е възможно изплащането му в брой или срещу книги и други семинари.
2. Ваучерът от 22 лева важи само при записване за семинара най-късно до 15 януари. Записвания след тази дата са възможни само при заплащане на пълната стойност на таксата за участие от 49 лева.
3. Вие можете да се запишете за семинара още с купуването на книгата на място в книжарницата на  Колибри на ул. „Иван Вазов“ 36 като заплатите веднага едновременно стойността на книгата (11 лева) и специалната цена за семинара с отстъпка – 27 лева – или общо 38 лева.
4. Също така, ако не сте се записали в момента на купуването на книгата, можете да го направите по-късно в книжарницата като представите ваучера, който сте получили с книгата – но най-късно до 15 януари!

Едно участие в семинара е възможно само с използване на един ваучер и доплащане до пълната сума – не е възможно да използвате два ваучера за записване на един участник.

Почетен гост - Република Франция

6-11 декември 2011

София, НДК

Вход свободен

Организатор - Асоциация Българска Книга (abk.bg)

Очакваме Ви на щанд номер 34, ет. 2 от 6-и до 11-и декември 2011, София, НДК. Работно време - от 10.00 до 20.00 часа.

Подготвили сме интересни намаления и промоции!

Кожата, в която живея

La Piel que habito

Испания, 2011, 120 мин.

реж. Педро Алмодовар

по романа „Тарантула” от Тиери Жонке

С: Антонио Бандерас, Елена Аная, Мариса Паредес

Кан ’11 – Конкурсна програма

>> виж информация за прожекциите

Ексцентричен трилър, готическа мелодрама, поетичен филм на ужасите... Педро Алмодовар не предава стила си. Последният филм на неподражаемия режисьор носи заглавието „Кожата, в която живея“ - базиран е върху мотиви от романа „Тарантула“ („Кожата, в която живея“) на Тиери Жонке. Сюжетът ни среща с блестящ пластичен хирург (в ролята на Робер – самият Антонио Бандерас), преследван от трагични спомени. Той се опитва да създаде определен вид синтетична кожа, която да е по-устойчива при външно въздействие. Обсебен е от жажда за отмъщение и от идеята за човешко съвършенство. Но докато великият Микеланджело възпроизвежда въображаемата реалност чрез скулптурите си, Робер извайва Вера според представата, продуцирана от страстните му желания. Всъщност „опитното му зайче“ е една мистериозна, опасна, непостоянна жена (съблазнителната Елена Аная в ролята на Вера), притежаваща ключ към неговата мания. Филмът е визуално притегателен, богат на ретроспекции, черен хумор, непредсказуеми завои и обрати. Историята на Тиери Жонке е третирана интелигентно. Екранизацията на романа е спестила някои заплетени ситуации, но от това печели зрителската илюзия за правдоподобност. Филмът е смел, изкусно заснет и декадентски красив. Но не си мислете, че е толкова фокусиран върху сетивното, колкото заглавието внушава. В тази история всяко лекомислие се наказва брутално. Онова, което се крие под кожата, никога не е имало по-голямо значение. Основни теми са сексуалната идентичност, неумолимостта на съдбата и невъзможността да определим еднозначно всяко човешко действие от позиция на общоприетия морал. А иначе централният персонаж – героят на Антонио Бандерас, е забележителен естет, същото се отнася за Жонке и Алмодовар - няма как резултатът да не бъде естетически триумф.

Освен Антонио Бандерас и Елена Аная, във филма участват още: Мариса Паредес, Роберто Аламо, Бланка Суарес, Жан Корнет, Хосе Луис Гомес и др. Бандерас и Алмодовар не са работили заедно повече от двадесет години. Актьорът споделя, че схваща участието си в този филм като „завръщане у дома“.

„Кожата, в която живея“ беше представен в рамките на конкурсната програма на кинофестивала в Кан тази година. Режисьорът призна, че този (осемнадесети поред) негов филм е най-трудният му проект досега. Както би могло да се очаква, сценарият е адаптиран от самия него.

« Новият филм на Алмодовар е изпълнен с драми, които разбиват границите на перверзността и правдоподобността. Кожата, в която живея е може би най-мрачният му филм и въпреки това в него има красота. Взривявайки жанровете трилър, филм на ужасите и мелодрама, Алмодовар красноречиво размишлява над самоличността, желанието и сексуалността. Д-р Роберт Ледгард (майсторско изпълнение на Бандерас, първото за Алмодовар от 21 години насам) е красив и богат пластичен хирург с трагично минало. Престъпната му слабост към генната терапия – начин да се подсилва човешката кожа чрез използване на животински гени – предизвиква раздор сред колегите му и става повод за оттеглянето му. В изолацията на своята къща в покрайнините на Толедо той има възможност да тества валидността на теориите си върху красивата млада Вера, държана затворена в стая под денонощно наблюдение. Единственото доверено лице на д-р Ледгард е икономката му Марилия, която се грижи страховитите операции, извършвани в частната операционна до къщата, да останат в тайна. Историята е разказана чрез старателно премислени обрати в сюжета, които разкриват все по-тревожна информация. През цялото време типичният дързък хумор на Алмодовар ни кара да се чудим дали да се смеем, или да припадаме. »

Диана Санчес 

Самият Хесел споделя: „Много съм учуден от начина, по който тази малка книжка от 30 страници измина своя път във Франция, но и в Германия, Италия, Испания, Португалия, Южна Корея, Канада, Австралия, Бразилия, Аржентина… Това означава, че в нашето световно общество съществува взаимозависимост.” А един от литературните агенти на брошурата казва: „Няма страна, в която есето да е нямало успех, макар и по различни причини.” В страните, посетени от Хесел, продажбите веднага скачат. Холандският му издател заявява: „Ако беше дошъл в Амстердам, щях да продам 100 000 екземпляра.”

В Съединените щати протестите на Уолстрийт минават под знака на арабската пролет, но според много наблюдатели имат много повече общо с европейските младежки движения на възмутените. За разлика от демонстрациите в арабските страни протестиращите в САЩ не се опитват да свалят правителството и не рискуват да бъдат разстреляни на площада. Затова пък исканията им се припокриват с тези на испанските indignados. И в Ню Йорк като в Мадрид протестират срещу банките, безработицата, полицейското насилие…

В Европа протестите също не спират. След Испания, където демонстрациите започват на 15 май, се надигат младите във Франция, Италия, Гърция, Израел… По инициатива на испанските младежи 15 октомври е обявен за Световен ден на възмутените и протестите обхващат 1000 града в 97 страни, като мишените са храмовете на финансите – Уолстрийт в Ню Йорк, Сити в Лондон, Европейската централна банка във Франкфурт.

И в основата на всичко това стои една малка книжка от трийсетина страници.

ПРИЗИВ НА ИСПАНСКИТЕ INDIGNADOS

15 октомври – Всички заедно за световна промяна

На 15 октомври хора от целия свят ще излязат на улиците и по площадите. От Америка до Азия, от Африка до Европа, тези хора се мобилизират, за да защитят правата си и да изискат истинска демокрация.  Сега е времето да се обединим в световен мирен протест.

Управниците работят в полза само на някои, като пренебрегват както волята на мнозинството, така и човешката и екологическата цена, която плащаме. Това нетърпимо положение трябва да бъде прекратено.

Нека кажем на политиците и на финансовите елити, че ние, народът, трябва да решим какво да е бъдещето ни.

Ние не сме тяхна стока, не сме стока на банкерите, които не ни представляват.

На 15 октомври ще се срещнем на улицата, за да положим основите на световната промяна, която желаем. Ще демонстрираме мирно и ще се организираме, докато не я постигнем.

Време е да се обединим. Време е да ни чуят.

Народи от целия свят, мобилизирайте са на 15 октомври.

НДФ „13 ВЕКА БЪЛГАРИЯ” ОБЯВЯВА ДЕСЕТТЕ РОМАНА-ФИНАЛИСТИ В НАЦИОНАЛНАТА ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА „БЪЛГАРСКИ РОМАН НА ГОДИНАТА” 2010

НДФ „13 века България” има удоволствието да обяви, че журито на Националната литературна награда „Български роман на годината” в състав проф. Милена Цанева, проф. Милена Кирова, проф. Михаил Неделчев, проф. Цветан Ракьовски и Бойко Ламбовски избра измежду романите, издадени през 2009 и 2010г., следните десет финалисти:

 1. Владимир Зарев – „Изходът” – изд. „Сиела”, 2010г.

2. Владислав Тодоров – „Цинкограф” – изд. „Фама”, 2010г.

3. Галин Никифоров – „Лятото на неудачниците” – изд. „Сиела”, 2010г.

4. Керана Ангелова – „Улицата на пеперудите” –изд. „Знаци”, 2010г.

5. Михаил Вешим – „Нашингтон” – изд. „Сиела”, 2010г.

6. Николай Табаков – „Няма да е все така” – изд. „Анубис”, 2009г.

7. Радослав Парушев – „project Dostoevski” – изд. „Сиела”, 2009г.

8. Росица Ташева – „Колкото до Шотландеца” – изд. „Колибри”, 2010г.

9. Силвия Чолева –„Зелено и златно” – изд. „Жанет-45”, 2010г.

10. Цвета Стоева – „Мъже” – изд. „Сиела”, 2010г.

На 12 октомври 2011г. едно от тези десет заглавия ще бъде удостоено с голямата награда от 11 000 лв. и художествен диплом. Официалната церемония по връчването на приза ще се състои в галерия „Проф. Васил Геров” в сградата на Централно управление на НДФ „13 века България”.

„Сефарад“ е названието на Испания на древния език иврит, а прогонените от Инквизицията преди петстотин години испански евреи носят названието„сефаради“. И до днес сефарадите, особено по-възрастното поколение, общуват помежду си на средновековния испански, наречен ладино или юдео-еспаньол, съхраняват спомена за някогашната си иберийска родина, пеят песните си на този език, а много фамилни имена носят произхода си от напуснатите някога родни места – Севиля, Толедо, Бехар, Каталан, Аройо, Алкалай…

Романът на писателя Анжел Вагенщайн „ДАЛЕЧ ОТ ТОЛЕДО“, (по елементи от който е заснет и филмът „След края на света“), освен у нас, е публикуван с голям медиен отзвук в Испания, Франция, Италия, Полша, Чехия и пр. Този роман стана причина част от Световната сефарадска среща да се състои в родния град на автора – Пловдив. На специално организираното честване на Анжел Вагенщайн, който е и почетен гражданин на града, слово за романа ще произнесат кметът на Толедо, представители на Сефарадския център в Мадрид и на пловдивската общественост. Предвижда се и побратимяването на двата старинни града – някогашната столица на Испания Толедо и някогашната столица на Източна Румелия Пловдив.

По горния повод издателство „Колибри“ пусна на книжния пазар ново, луксозна издание на романа.

06.08.2011, Гордън Трейнинг България

Как да научим родителите да разрешават конфликтите родител/дете е предмет на интензивен 24-часов семинар: Трениране на Успешни Родители (Р.Е.Т). Това е алтернативен подход към децата, развит от д-р Томас Гордън. Моделът ТУР учи как всички конфликти у дома могат да бъдат решени без родителят или детето да пожертват нуждите си.

Ролята на родител е единствената в нашата култура, за която не се изисква обучение, а ТУР може да научи родителите на ефективни, междуличностни умения за общуване, които да запълнят празнините.

Основана през 1962 г. в Калифорния, програмата се преподава в САЩ и в над 43 страни от над 40 000 упълномощени инструктори. Инструкторите обучават групи с приблизително 15-20 родители на това как да слушат, за да могат децата да говорят така, че децата им да ги слушат и да решават проблеми така, че никой в семейството да не губи. Близостта и отзивчивостта, които следват, прави и родителите и децата щастливи.

ТУР е създадена през 1962 г. от три пъти номинирания за Нобелова награда американски психолог д-р Томас Гордън, като превантивна програма - „Обучение преди Проблемите“.

ТУР е пионерска програма в обучаването на родители във междуличностни комуникационни умения и е първата по рода си, която развива специфична методология за решаване на семейни конфликти.

M.Schmitt

 Важното е сами да чертаем картата на живота си, твърди авторът на „Розовите очила на душата“

„Розовите очила на душата“ е новото заглавие, което издателство „Колибри“ предложи в поредицата си „Духовност и самоусъвършенстване“ в първите дни на юни. Този път – с български автор, макар и книгата вече да е издадена в САЩ и Индия, преди да успее да стигне до България.

Тази книга се роди като част от интернет-проекта "ChangeWire" – радио и общност за личностно развитие, които ти създаде преди пет години. За поредната пропагандна кампания в стил „позитивно мислене“ ли става дума?

Не. Аз твърдя, че за негативно мислещите хора – а те са основната част от купувачите в огромния напоследък бизнес под марката „Позитивно мислене“ – позитивното мислене е също толкова вредно, колкото и негативното. То е отлично без съмнение за хората, които са се родили или са възпитани в детските си години като оптимисти и е много полезно също за онези, които правят пари от това, като майсторски използват за своя сметка тъжния факт, че мнозина днес се чувстват зле.

 Позитивното мислене е също такова отклонение в амплитудата, както и негативното – само че в другия полюс. Съвсем в началото то може да носи усещането, че нещо за теб се е променило – просто защото откриваш и другия полюс. Но на южния полюс не е по-топло, отколкото на северния! След кратка еуфория идва фрустрацията: Защо подсъзнанието не ми помага да задържа този мъж? Защо не ми даде милионите, които заръчвам? Защо не ми спусне от небето хубава работа с голяма заплата? Къде ми е яхтата, която визуализирах всяка сутрин и всяка вечер?

И тогава човек се чувства двойно изоставен. И се отправя към семинара на поредния познат от телевизията гуру... ако не предприеме някой по-отчаян ход...

Не е ли твърде обезсърчителна тази картина? Наистина ли няма надежда?

Надежда има и затова написах „Розовите очила на душата“. Надеждата не е в това да сложиш розови очила, за да не виждаш трудностите и изпитанията в живота и да смяташ, че те ще те подминат в едно „подрозовено от позитивност“ бъдеще. Надежда е да си възвърнеш управлението над собственото мислене – преди всичко като опознаеш начина, по който се случва то. Мисленето е боравене с информация. Щом човекът днес може да се научи да работи с информацията с помощта на компютър, може да придобие и достатъчно знания, за да влияе на програмите в своя мозък. Всеки от нас има съвсем своя реалност в главата си и да променяме тази реалност е единственият начин да променяме себе си, другите, света около нас. Това значи например да не закъсняваш да си сложиш подходящите очила, когато искаш да видиш нещо по-ясно или по-замъглено, или в по-друг цвят. 

Искаш да кажеш, че повечето личностни проблеми са породени от мързел?

Мързел, незнание или лошо възпитание... Не в смисъл на добри маниери на масата, а на добър, полезен подход към преживяванията, мислите, начина, по който се случва вътрешният ни свят... Заучили сме нещата някога и мислим автоматично – точно както и дишаме автоматично, и ходим автоматично, а напоследък и все по-често говорим, храним се, купуваме, обичаме автоматично... Мислим, без да мислим! Това може да е удобно, но в днешно време очевидно не стига. Картите, по които автоматичната навигация се осъществява може би отдавна не отговарят на действителността. Всичко днес се променя толкова бързо...

Съдържа ли тогава твоята книга вълшебната карта?

„Розовите очила на душата“ действително започва с карта. Но аз наричам книгата необичаен пътеводител: не като тези с маршрутите наготово, към които сме свикнали. В книгата описвам своя дългогодишен опит в ориентирането с помощта на знаците, оставени от създателите на Невролингвистичното програмиране. Това е моята карта – или една от възможните ми карти. Не препоръчвам на никого да тръгне по своя път, като я използва автоматично. Но знаците на картата са лесно разбираеми и с тяхна помощ можеш да започнеш да чертаеш своята карта за собствените си тайни и въжделени пътеки... Или да я промениш там, където е нужно...

За специални техники ли става дума?

По-скоро в началото за онова, което стои над техниките – за търсенето на отговори на въпроса кой съм аз като мислещ човек и защо съм тук, на тази земя? Отговори, които, уви, не се връчват с ръководствата и дипломите по позитивно мислене, а изискват усилие... търсене... дисциплина... Но ние прахосваме енергията си за толкова други излишни неща. А да започнеш да си отговаряш на тези въпроси означава да се доближиш до източника на вътрешната си сила: нещо, което никой не може да направи вместо теб.

Любомир Розенщайн изследва в продължение на повече от 20 години западните и източните подходи към вътрешния свят на човека и използва езика като инструмент за окуражаване, мотивиране и промяна. Сред неговите учители са съоснователят на НЛП Ричард Бендлър и световноизвестният хипнотизатор Пол Маккена. През 1996–97 г. Любомир Розенщайн води първите семинари по НЛП в България. Основател е на радиото и общността за личностно развитие ChangeWire – www.changewire.info. В „Розовите очила на душата – Пътеводител в невролингвистичното програмиране (НЛП), или как да пробудим вътрешната си сила“ той не само описва своето пътешествие към вътрешната свобода, но и помага на читателя да овладее съзнателно собствената си реалност и да поеме по нови полезни вълнуващи посоки в живота си.

Таня Спасова

Той е избран измежду 13 съвременни писатели, а при връчването на наградата, Рик Гекоски казва: „Повече от 50 години книгите на Филип Рот стимулират, провокират и забавляват многобройна публика, която с всеки ден нараства. Неговото въображение не само преобрази представата ни за еврейската самоличност, но и съживи американската, а и белетристиката изобщо. Кариерата му е забележителна с това, че започна на толкова високо ниво и продължава да става все по-добра.“

Международната награда Man Booker е на стойност 60 000 паунда и се присъжда за забележителни постижения на световно ниво в областта на белетристиката. Наградата се връчва веднъж на всеки две години на жив писател за произведение, което или е написано на английски, или е разпространено на този език.

Филип Рот е американски писател, носител на много литературни награди и получил световно признание за творбите си. Завършва английска литература в Чикагския университет и за кратко преподава в университета в Принстън, университета в Пенсилвания и университета в Айова. Докато служи в продължение на две години в армията на САЩ, Рот започва да пише критика за литературни и филмови списания. След края на службата му в армията започва истинската му литературна кариера.

Рот е два пъти носител на Националната награда за художествена литература, също два пъти печели Националната награда на критиците и три пъти наградата ПЕН/Фокнър. Писателят печели два пъти и британската WH Smith Literary Award за най-добра книга на годината, а литературният критик Харолд Блум го обявява за един от четирите най-значими американски романисти, които все още пишат.

На 21 май 2006 година в издание на The New York Times Book Review са публикувани резултатите от запитване към няколкостотин от най-изтъкнатите критици, издатели и писатели коя е най-забележителната творба от американската фантастика за последните 25 години. Шест от книгите на Рот са между 22-те избрани творби. В придружаващия статията коментар, критикът А. О. Скот пише: „Ако въпросът беше кой е най-добрият писател за последните 25 години, Рот щеше да спечели.“

В България Рот е известен с пет заглавия: „Животът ми като мъж“ (ИК „Колибри“ 2004), „Синдромът Портной“ (ИК „Колибри“ 2005), „Призракът излиза“ (ИК „Колибри“ 2009), „Гърдата“ (ИК „Колибри“ 2011) и „Американски пасторал“ (ИК „Колибри“ 2008), за която на писателя се присъжда награда Пулицър.

Изявление на Филип Рот относно получената награда Man Booker: http://www.youtube.com/watch?v=B6uL8SUYqeY&feature=player_profilepage' 

>> Писателят и книгите му в сайта на „Колибри“

Сайтът предлага книги и списания в електронен формат /еКниги и еСписания/. Заглавията са разнообразни и са както от българските ни автори, така и преводна литература. Всеки пожелал, може да прочете откъс от дадено заглавие, преди да го купи.

В сайта е отделена специална секция за това какво е електронна книга и какви са съществените й предимства пред печатната, защото все още в България няма много информация по темата.

Всички електронни книги, списания и други материали в Библио.бг са легални, не нарушават авторските права и помагат за развитието на издателската дейност в България.

Стартирането на тази платформа предоставя нов клас услуги на книжния пазар, които ще са основен двигател за развитието му през следващите няколко години.

Книгите на "Колибри" в Библио.бг

Добрата новина е, че на 27 и 28 април голямата мексиканска писателка Лаура Ескивел пристига в България по покана на Мтел и със съдействието и активното участие на издателство „Колибри“, за да връчи награди на конкурса Мtel Media Masters и да се срещне с българските си читатели. Лошата новина е, че издателство „Бард“ вече седем години пиратства нейна книга.

От 2011 г. издателство „Колибри” притежава правата на всички книги на Лаура Ескивел, включително и на първоначално издадената от „Бард” под заглавие „Раздавачът на щастие”, договорът за която е сключен през 2001 г. с тригодишна давност и е изтекъл през 2004 г. Независимо от това, в нарушение на законовите и морални норми, през 2006 г. „Бард“ пускат на пазара ново издание на книгата, при това с нова корица, а през февруари 2011 г. – нов тираж. Явно научили за посещението на г-жа Ескивел от преводачката на въпросната книга (от чийто превод по-късно се отказахме), от „Бард” веднага решават да се възползват от това посещение, организирано с чужди усилия и чужди средства, и разпространяват нов тираж от книгата. Информирахме Casanovas & Lynch, агенцията, която представлява правата, и ето какво ни отговориха:

„Относно изданието на „Бард”: През 2008 г. получихме информация, че през ноември 2001 г. са отпечатани 1500 екземпляра от книгата и оттогава не е имало нови издания. Договорът е изтекъл през 2004 г., така че тази книга не трябва да бъде на пазара. Тъй като вие („Колибри“) сте носителите на правата за България, имате право да ги съдите за това, че продават книгата, за която вече нямат права. Нещо повече – нито веднъж досега не сме получили от тях отчет за продажбите.” Отскоро подагент на Casanovas & Lynch за България е агенция „Ана”, откъдето могат да потвърдят случая.“

На 4 април 2011 г. се обадих на управителя на „Бард“ г-н Йордан Антов и колегиално го помолих да изтегли книгата от пазара. Той се съгласи да „провери случая” и предложи „да се разберем с добро”. Приех, за да спестя резила за „Бард“ и неприятностите за двете издателства. Два часа по-късно г-н Антов ми се обади и съобщи, че изтегля книгата от пазара. Сметнах случая за приключен. Ето обаче какъв ведър текст се появи по-късно на сайта на издателство „Бард”:

Защото зимата най-после си отиде... Защото ни е слънчево, романтично и усмихнато... Защото обичаме тази книга... и най-вече - защото обичаме вас:
следващите 250 читатели, направили поръчка, ще получат книгата “Раздавачът на щастие” абсолютно безплатно!

Остроумно, нали? И трогателно. И нагло. Вдъхновени от обич и пролетни настроения „Бард” си позволяват да подаряват книга, върху която нямат права и която „Колибри“ тепърва ще пуска на пазара и ще се опитва да продава. Няма да спечелят кой знае какво (е, не е без далаверка - подаръкът е обвързан с други поръчки), но защо пък да не навредят на колегата, който е имал глупостта да си купи правата?

Колеги, толкова крещящо нарушение на правилата в нашия бизнес не е имало от години. Надявам се да вземете отношение и да реагирате, тъй като подобно поведение нарушава самите устои на този бизнес. Защо да се купуват авторски права, като може да се издават книги незаконно, пък дори и да се подаряват? С подобни кокошкарски шмекерии ли ще посрещнем Лаура Ескивел в България? Ето заради такива балкански (и бакалски) хитрости вече близо двайсет години в България не може да бъде издаван Габриел Гарсия Маркес.

Раймонд Вагенщайн
Управител на издателство „Колибри”

P.S. След като изпратихме това писмо до членовете на Асоциация "Българска книга", в сайта на "Бард" заглавието "Раздавачът на щастие" бе заменено просто с "книга", но установихме, че от издателството продължават да подаряват същото заглавие.

„01“ е книга за младия човек с големи амбиции и стремежи, роден в неподходящо време и на неподходящо място. Книгата е плод на реалността без розови очила, подигравка и на места безжалостна гавра с българската реалност - късния соц и ранния див капитализъм, българските порядки и криворазбраната „българщина“.

http://www.dailymotion.com/video/xhlzbb_harlan-coben_creation

Автобиографичната книга на Кардинале - “Моите звезди” е издадена във филмовата поредица на ИК “Колибри” - “Амаркорд”. В нея тя разказва за филмите си, за съдбата си на велика актриса и благодари на “своите звезди”- всички хора, които са били до нея и са й помагали.

ИК „Колибри“ благодари на всички верни читатели, които са подкрепили нашите номинации!

Радваме се да съобщим на нашите читатели, че Електронната книга, която търпи ежедневно развитие по света, е вече и на българския книжен пазар.

>> Виж наличните заглавия

Писателката Росица Ташева получи наградата за българска литература на книжарница "Хеликон". Авторката бе отличена за приноса към градския разказ и за тънкото чувство за хумор, което проявява в последния си роман "Колкото до шотландеца". Ташева е една от известните български преводачки от френски език и е редактор в изд. "Колибри".

При връчването на наградата тя призова сънародниците си да четат повече хумористични творби. Журито, в което участваше и журналистката от "Новинар" Аглика Георгиева, избра Росица Ташева измежду 12 български автори. Най-младият кандидат за приза беше 19-годишната бургазлийка Александрина Георгиева. До финала обаче се добраха само три романа - "Колкото до шотландеца", "Алкохол" на Калин Терзийски и Диана Драгоева и "Паякът" на Христо Карастоянов.

Книгата, която получи наградата, разказва за художник, който вече не рисува, но се опитва да продаде книга и му трябват само две неща в живота - любов и пари. "Колкото до шотландеца" е написана с присъщото на Росица Ташева чувство за хумор, което тя проявява и в предишните си творби - "Домашен апокалипсис" и "За дипломатите и хората".

Наградата на "Хеликон" беше връчена в книжарница "Хеликон - Витоша" в присъствието на зам.-министъра на културата Тодор Чобанов. За музиката се погрижиха Васил Пармаков на пианото и актьорът Ицко Финци със своята цигулка. За финал на вечерта пък гостите на книжарницата видяха изпълнението на „Танц на воала” на цирковата артистка Примо Бенита.