Тържествената церемония се състоя на 15 юни 2013 г. в къщата-музей на патриарха на българското книгоиздаване Хр. Г. Данов в Пловдив.

Поредицата „Съвременна европейска проза“ включва художествени образци, които определят литературния облик на Стария континент през последните десетилетия. Водена от убеждението, че съвременната европейска белетристика не е достатъчно популярна, през 2005 г. издателска къща „Колибри“ лансира амбициозната поредица „Съвременна европейска проза“, подпомогната от програма Култура 2000 на Европейския съюз.

За първите години от създаването си поредицата успя да събуди интереса на българските културни среди и да се наложи сред определена читателска аудитория с по-изявени литературни интереси. Тази уникална по рода си поредица, привилегирова „добрата“ литература, която се твори в страните на Европа и трудно достига до читателя. Замисълът на издателството е именно като съсредоточи в поредицата си високохудожествени образци на европейската проза, да приобщи една по-широка читателска аудитория към литературните стойности на Европа от края на XX и началото на XXI век.

Благодарение на „Колибри“ българският читател се запозна с щедра палитра от творби, емблематични за отделните национални литератури, спечелили признанието на критиката в европейски и световен мащаб. В поредицата фигурират заглавия от изключително талантливи и перспективни автори като Едуардо Мендоса, Клара Санчес, Делфин дьо Виган, Маргарет Мацантини, Михайло Пантич, Паоло Джордано, Ким Монзо, а новелисти като Иън Макюън, Хавиер Мариас и Жозе Сарамаго несъмнено са сред най-ярките творци на нашето съвремие.

Сред номинираните в раздел Преводна художествена литература беше Мария Донева за монументалния роман „Нашият общ приятел“ на Дикенс, както и Васил Самоковлиев за блестящата експериментална творба на Бохумил Храбал „Уроци по танци за възрастни и напреднали“. И двете произведения са издадени от „Колибри“.

Националната награда „Христо Г. Данов“ е учредена през 1999 г. от Министерство на културата, Национален център за книгата и община Пловдив.

Наградата беше връчена на бляскава церемония в Сидни на 24 май 2013 г.

Алън & Ънуин спечелиха приз за промоционална кампания на годината - за маркетинг стратегията и рекламните тактики, които изстреляха новия роман на Мортън в орбитата на безспорните бестселъри.

The Secret Keeper спечели и награда за Дизайн на годината на 61-вите Австралийски награди за литературен дизайн – отличието отиде при Лиза Уайт.

Робърт Горман, Изпълнителен директор на Алън & Ънуин, сподели: „Като издатели ние сме горди с тази награда –  тя е голямо признание за удивителния талант и енергията, която екипът на Алън & Ънуин влага в своята работа. Поздравявам всички участници в проекта по издаване и популяризиране на The Secret Keeper - тяхна е заслугата за международния успех на романа.“

Австралийската писателка Кейт Мортън завършва английска филология в университета в Куинсланд, където насочва интереса си към викторианската трагедия. Нейните „романи с атмосфера“, както ги нарича критиката, са издадени в 38 държави в тираж общо над 3 милиона копия и се радват на феноменален успех.

През 2012 г. Колибри издаде енигматичния бестселър „Забравената градина“, а през април тази година излезе „Отминали времена“ – вълнуващ разказ за прокобни тайни, трудна любов и трогателна преданост.

„Как да говорим драконски", „Как да станеш пират" и „Как да си дресираш дракон" – прекрасни детски четива от находчивата Кресида Коуел. Освен че превежда мемоарите на Хълцук от старонорвежки, тя ги илюстрира. В третата книжка от тази ефектна поредица Хълцук се качва по погрешка на римски кораб, отвлечен от дракони. И става тя една...

Серията книжки на „Колибри“, побрала най-щурите, най-забавните и невъобразими приключения на малкия Никола! Десет сборника с истории, които разкриват самородния талант на тандема Рьоне Госини & Жан-Жак Семпе.

 „Чудният роман на Кум Лисан“ от Димитър Стоевски. Приключенията на вероломния Кум Лисан имат за първоизточник хитроумни народни басни и хумористични разкази за животни, чиято диря отвежда чак в Древността! Изобразена е непримиримата и вечна борба между доброто и злото, между лъжата и истината, честността и безчестието.

Детските книжки ще бъдат представени на 1 юни от 11.00 часа на етаж 3, щанд 18. За малчуганите сме предвидили вълнуваща среща с фокусника Мистер Телмо – един истински крал на мистерията! Ще се потопим в невероятния свят на вълшебствата и ще повярваме завинаги в тях!

ИК „Колибри“ има удоволствието да представи нови заглавия на Пролетния базар на книгата! Ето някои акценти:

- Само за ценители

„Възмущение“ от живия класик на американската белетристика Филип Рот. Вълнуващ разказ за неопитността, глупостта, интелектуалната съпротива, посвещаването в интимността, смелостта и грешката. Черният хумор на Рот глозга скелета на човешката психика, по който са полепнали болезнени спомени за преживени драми и очакване за неизбежна смърт... Тази година най-награждаваният американски автор навърши 80 години.

- За тийнейджърите

„През Вселената” от младото дарование Бет Ревис. Зашеметяващ антиутопичен трилър с научнофантастичен сюжет. Седемнайсетгодишната Ейми е застинала в криогенната камера на необозрим космически кораб. Двеста години по-рано тя е напуснала Земята заедно с родителите си, за да се събуди на друга планета. Но някой внезапно започва да манипулира камерите и така обрича замразените пътници на смърт... Книгата е безспорен бестселър на в. „Ню Йорк Таймс“.

- За дамите, които искат да приличат на Скарлет О’Хара (и не само за тях)

„Нaричайте ме Скарлет” от феномена на френската литература Катрин Панкол! Разказ за три девойки от малко френско градче, решили да изпробват късмета си в Париж. И трите искат да приличат на Скарлет О’Хара: Жюлиет се възхищава от красотата и силата ѝ, Мартин – от деловите ѝ качества, Бенедикт – от класата ѝ... Панкол е преведена на 25 езика, а от книгите й са продадени над три милиона екземпляра!Трилогията, която започва с „Жълтите очи на крокодилите“, й носи нечуван успех.

- За почитателите на оригинално съвременно фентъзи

„Безумна луна“ – втора книга от поредицата на Джим Бъчър „Досиетата на Дрезден“, абсолютен бестселър на „Ню Йорк Таймс“. „Буреносен фронт“ вече запозна българските читатели с  Хари Дрезден – единствения наемен магьосник и детектив в Чикаго! Сега той ще сътрудничи на полицията във връзка със серия убийства, извършени по пълнолуние... В тази книга нищо не е такова, каквото изглежда.

- За пристрастените към криминалните интриги

„Игра на криеница“ от повелителя на криминалето Джеймс Патерсън. Тайният живот на Нина започва преди 18 години. Тя е красива, има прекрасен съпруг и се наслаждава на безгрижието си в Кий Уест – един от прелестните острови във Флорида. Но щастието ѝ е разбито брутално и тя трябва да бяга и да промени самоличността си, за да се спаси... Тази книга е още едно свидетелство, че Патерсън е „кралят на романите, четящи се на един дъх“.

- За всички, които искат да изглеждат зашеметяващо на плажа!

„Чудото, наречено The Fast Diet или диетата 5:2“ от д-р Майкъл Мозли, Мими Спенсър. Заглавието е красноречиво – това е последната сензация в областта на диетологията. Книгата излезе в началото на годината във Великобритания и само за първите 8 дни се продадоха над 35 000 екземпляра, което я изстреля трайно на първо място в класациите на Острова, при това във всички категории. Правата бяха продадени незабавно в Съединените щати, където тя също се озова начело в списъка на нехудожествената литература.

В рамките на събитието всички книги ще се продават с 20 % отстъпка!

Ще ви изненадаме и със специалнa селекции на цена без конкуренция: 2 заглавия за 5 лв.

Подарете си удоволствие от най-висока класа!

Поръчайте новата книга на автора на „Розовите очила на душата“ Любомир Розенщайн „ПЛАНЕТАТА НА ЩАСТИЕТО“ с предварително записване на сайта на издателство „Колибри“ най-късно до 10 май! Книгата ще ви бъде изпратена незабавно след отпечатването ѝ на 13 май. ПОДАРЪК: допълнително всички вие, които участвате в тази промоция, ще получите като подарък нова аудиопрограма от автора със специални указания как да използвате своето вътрешно кино, за да излекувате миналото от неприятни спомени, да освободите от тревоги бъдещето си и да направите живота си по-добър сега.

Тази своя нова програма Любомир Розенщайн отправя изключително към първите пратеници на ПЛАНЕТАТА НА ЩАСТИЕТО. Тя няма да се разпостранява по друг начин. Единствената възможност да я имате е да поръчате книгата с предварително записване онлайн най-късно до 10 май или още сега.

Как да се включите ?

• Поръчайте „Планетата на щастието“ онлайн чрез сайта на „Колибри“ на адрес http://colibri.bg/knigi/764/lyubomir-rozenshtajn-planetata-na-shtastieto с предварително записване още преди отпечатването на книгата, най-късно до 10 май. Възможни са поръчки за страната и за чужбина.
• Ще получите книгата веднага след като излезе от печат чрез куриер или по пощата и специалната аудиопрограма в MP3 формат чрез електронната поща, която сте дали по време на поръчката.  
• Програмата ще бъде разпратена на всички, поръчали „Планетата на щастието“ с предварително записване до 10 май след официалната премиера на книгата в края на месеца.

ПЛАНЕТАТА НА ЩАСТИЕТО е вдъхновяваща психология на вътрешното кино от автора на „Розовите очила на душата“ Любомир Розенщайн. Очаквайте в книжарниците след 13 май. Покажете подкрепата си за книгата сега като харесате официалната ѝ Фейсбук страница http://www.facebook.com/PlanetataNaStastieto, бъдете сред първите пратеници на Планетата на щастието...

Сайтът www.livresfrancais.bg e изключително функционален и адресиран предимно към българи, ползващи и изучаващи френски език. Той ще e в услуга на любознателните читатели, на деца и родители, както и на експертите и преподавателите по езика. Ще помогне и на онези наши читатели, които желаят да направят изискан подарък на френскоговорящи граждани.

Целта ни е да облекчим вашия избор с препоръки, съвети, своевременно актуализиране на базата данни и акцент върху най-интригуващите заглавия от един или друг жанр. Предлагаме различни начини на плащане и доставка за цяла България, възможност за събиране на бонус точки и вълнуващи подаръци в замяна, както и абонамент за бюлетин, чрез който ще ви държим в течение на всички новости и интересни събития.

Понастоящем са налични над 1500 заглавия: бестселъри в световното книгоразпространение, класика, съвременна художествена литература, преводни и френски автори, двуезични издания, учебници за изучаване на общ и бизнес френски език, специализирани четива в областта на правото, медицината, хотелиерството, ресторантьорството.

„Колибри” е най-големият вносител и книгоразпространител в България на френска художествена литература, специализиран и в разпространение на учебна и учебно-помощна литература от Франция: белетристика за възрастни, детски и юношески четива, речници, албуми, специализирана, учебна и учебно-помощна литература. Издателството разполага с фирмена книжарница във Френския културен институт в гр. София, предлагаща внушително разнообразие от френски заглавия от всички жанрове. „Колибри” e и официален представител на редица френски издателски къщи, специализирани в областта на обучението по френски език, сред които са Cle International, Hachette, Didier/Hatier и др.

Сайтът е спонсориран от френския център на книгата CNL и е член на редица международни организации за популяризиране на френската литература.

Философията на Ницше е толкова плътна, солидна и дълбока, че никаква част от нея не може да изскочи на онази емоционална повърхност, която предшества сълзите. Да плачеш значи да се освобождаваш, да получиш катарзис. Сълзите идват тогава, когато си приел тази философия, сдобрил си се с нея и със себе си. Затова откровенията на Ницше, пречупени през психотерапевтичната книга на д-р Ървин Ялом, приети, сдъвкани и погълнати, ускоряват метаболизма на самопознанието и изграждат фундамента на онази изконна свобода, чрез която диша всяка наша клетка, за да станем това, което сме. А кои сме ние?

Ние, хората на модерността, сме безсълзни. Оплакваме се или сме за оплакване, но не плачем. Задръстени сме от объркване, безпътица, страхове и сме смазани от статуквото на всепоглъщащото битие, инструменталността на емоциите и зле позиционираната рационалност. Ние сме парализирани, защото сме обездвижили мечтите си. Чувстваме се излъгани, но се страхуваме да преследваме истината. Тази книга боли, но илюзиите болят повече.

Един приятел по повод издаването на книгата ми писа, че Ницще не плаче. Да, това е художествената измислица в тази книга. Д-р Йозеф Бройер и Фридрих Ницше никога не са се срещали. Следователно Ницше никога не е преминал през катарзиса на собственото си философско откровение и може би затова остава болен през целия си живот. Ние, читателите, имаме шанса да се излекуваме, да намерим себе си и с облекчение да поплачем.

Автор на есето: Анелия Николова, преводач на романа „Когато Ницше плака“

„В дните, които ми предстоят, ще трябва да се изправя пред две големи бедствия – смъртта и биографията. Да се надяваме, че първото ще ме връхлети по-скоро.“

Роден е през 1933 г. в месеца, в който Хитлер идва на власт. Завършва еврейското училище „Уикуейк“, а по-късно и английска литература в Чикагския университет, преподава в Принстън, Пенсилвания и Айова. Печели Националната награда за художествена литература още за първата си книга „Сбогом, Колумб“. Следва Националната награда на критиците през 1986 г., а през деветдесетте години е титуляр на четири внушителни литературни отличия – националната награда на критиците за „Наследството“ (1991), наградата ПЕН/Фокнър за „Операция лихвар“ (1993), националната награда за художествена литература за „Театър Сабат“ (1995) и наградата Пулицър за художествена литература за „Американски пасторал“ (1997).
През 2001 г. е удостоен с най-високия приз на Американската академия за изкуства и литература – Златен медал, присъждан веднъж на шест години за цялостно творчество, а през 2011 г. се сдоби с международната награда Man Booker.

Писателят има в актива си и най-престижното испанско литературно отличие - „Принцът на Астурия“. На церемонията журито отбеляза, че белетристиката на Филип Рот доизгражда представата за „Великия американски роман“, следвайки традицията, установена от Фицджералд, Хемингуей, Фокнър и Белоу.

Неотдавна „Гардиан“ оповести резултати от допитване в писателските кръгове, което определя Филип Рот като най-великия жив американски писател. В анкетата са участвали автори като Салман Рушди и Гари Щейнгарт.

Рот покруси почитателите си с изявление, че се отказва от писането. Той призна, че заставайки пред белия лист, и днес продължава да се чувства аматьор, нищо че зад гърба си има петдесет години кариера на литературното поприще. В интервю за френския вестник „Монд“ Филип Рот сподели, че се чувства щастлив от решението си: „Аз съм част от едно поколение американски писатели, родени през 30-те години на ХХ век. Ние се появихме след Хемингуей, бяхме опиянени от пламенността на Флобер, от моралната дълбочина на Джоузеф Конрад, от величието на Хенри Джеймс. И бяхме убедени, че се залавяме със свещена професия. За нас големите писатели бяха светци на въображението. Аз също исках да бъда светец.“

Смъртта е нещо, което така или иначе трябва да се опита. Междувременно ще се възползвам от възможностите да разпространя моите послания.

Стефан Хесел, 2011 г.  

Докато книгата „Да обявим мира!“ беше под печат, на 26 февруари 2013 г., на 95-годишна възраст почина Стефан Хесел.

В интервю пред радио RTL през 2011 г. Хесел между другото споделя, че очаква нетърпеливо вкуса на смъртта си. И тя дойде. Той беше живата легенда и съвест на съвремието ни.

Ще остане в аналите като блестящ интелектуалец, философ, писател, дипломат, посланик, отявлен борец срещу нацизма и актуалните безчинства на банките, един от авторите на Всеобщата декларация за правата на човека и вдъхновител на най-масовите протестни движения през последните години – „Възмутените“ в Испания и „Окупирай Уолстрийт“ в САЩ. С призивите си за мирен протест срещу диктатурата на финансовите пазари, националистическата истерия, израело-палестинския конфликт, отношението към имигрантите и ромите, безотговорността към промените в климата и гражданската апатия, Стефан Хесел даде пример за доживотен ентусиазъм и разтърсващо чувство за справедливост и се превърна в идеолог на модерната съпротива.

Роден е през 1917 г. в Берлин. Натурализиран французин от 1937 г., той е мобилизиран и преживява „странната война“, а през 1941 г. се присъединява към Свободна Франция на генерал Дьо Гол, който по това време е в изгнание в Лондон. Заловен от Гестапо през 1944 г., Хесел е сред малцината оцелели от концентрационните лагери Бухенвалд и Дора. Първото му назначение след войната е в Обединените нации – той участва в комисията, натоварена да изработи Всеобща декларация за правата на човека. През 1997 г. е публикувана първата му автобиография „Танц с века“, а четиринайсет години по-късно излиза „Равносметка… или почти“.  Хесел е съавтор на харизматичния текст „Да обявим мира!“, един зрелищен диалог с Далай Лама, настоящ духовен  водач на Тибет и радетел на идеята за хармония между светската и религиозната етика.

В своя памфлет „Възмутете се!“ - безапелационен издателски феномен и хит във Франция, Германия, Италия, Испания и САЩ, а от 2011 г. и в България, Стефан Хесел написа: „Пожелавам на всички, на всеки един от вас да намери своята причина за възмущение. Подобна нагласа е безценна. Когато нещо ви възмущава, както аз бях възмутен от нацизма, тогава ставате борци, силни и отдадени на своята кауза. Включвате се в процеса на историята и той следва течението си благодарение на всеки от вас... Поемете щафетата, възмутете се!“

Стефан Хесел е убеден, че недоволството е фундаментът на новото държавническо мислене и действие. Той възкресява вярата в конструктивната енергия на младежта, в способностите на поколението, чиято ценностна система е най-уязвима, най-податлива на изкушенията на едномерния консумеризъм. Хесел апелира към младите да се борят интелигентно за личните си каузи, да ги отстояват пламенно и мотивирано, докрай. Защото „съпротивата означава съзидание, а съзиданието – съпротива“.

В продължение на два месеца почитатели на Дж. К. Роулинг от цялата страна публикуваха есета, разменяха мнения и коментираха любимите си персонажи от бестселъра на английската писателка.

Благодарим на всички тях за вдъхновението, с което осмислиха тази незабравима литературна инициатива!

С удоволствие поместваме тук есето на големия победител в Голямата игра на „Вакантен пост“ – Анелия Райчева. Тя спечели полет за двама да Лондон. Желаем й още творчески вълнения!

Последици от разговор с огледало

Днес ранното мартенско утро бавно и трудно надига морна глава, плътно обвита в прозрачна влажна мъгла и сивкави облаци. Тежките му от снощния мокър сняг клепачи се повдигат бавно, и нещо като блуждаещ светлик нерешително се прокрадва изпод леките завеси от кремав воал. Въпреки топлите завивки и дебелата термо-пижама, обвила тялото му като козината на някой едър, късо подстриган мечок, студът отвън сякаш намира и най-фините цепнатини в плътно затворените врати и прозорци на разхвърляната стая, промушва се тихо като въздишка и прониква безпрепятствено право в душата на просналия се по корем в леглото мъж. Светлите му коси са леко прошарени, а блясъкът им се е изгубил в дебрите на някакъв тежък сън, оставил след себе си смътното предчувствие за ден, в който не си струва да се впускаш с ентусиазъм.

Каквото и да си кажат хората, днес службата ще мине без мен!

Някъде от далеч, сякаш отвъд реалността се носи настойчив, натрапчив телефонен звън. При първа възможност ще се отърва от тази досадна антика! Няма да се помръдна, та ако ще Нейно Величество да иска да ми съобщи лично, че смята да ме посвети в рицарско звание! Странно, защо ли ми се струва, че днес имам повод да побеснея? Нещо се е случило снощи, или вчера, или… скоро ще да е било, щом така здраво ме е разтресло, държи ме и не ме пуска! Какъв е този странен шум, откъде идва… Главата започва да ме боли… Дали ме болеше още в просъница, или мъчението тепърва започва? Ще стана да изпия едно кафе, дано ме свести, че иначе съм изгубен! Но защо, да го вземат мътните, се чувствам така, сякаш са ме блъскали с торби с пясък?

Както и да се мъча, няма да мога да си намеря очилата – без тях съм като прилеп на слънце! По пода се въргалят странни предмети с незнайно предназначение… а, напипах ви, сега ще ми е по-лесно да се ориентирам в този хаос! Но това е… Майко мила, това е прескъпата китайска ваза, сватбеният ни подарък от мама и татко – на парчета по пода? И цялото съдържание на шкафа с бельото ми… Ами това? Дневната прилича на бойно поле, направо няма къде да се стъпи! Какво, за Бога, е ставало тук?

Онзи шум – явно е бил моторът на колата ни: щом е толкова тихо сега, значи в къщата няма жива душа! Хм, ами аз? Е, ако в това си състояние мога да мина за жива душа, значи все пак къщата не е съвсем празна… Каква тъпотия! Дори не са се опитали да ме събудят! Сега като си помисля, откакто сме женени това май се случва за първи път… Саманта винаги е държала на публичните демонстрации на семейно единство и съпричастност, ужасно е изнервящо! Това го прави напук на майка ми. Майка ми и Саманта се мразят, откакто са се видели, ревнуват се една-друга, съскат като змии и току стрелкат разцепени езици… Постоянно се чувствам като обсадената Троя и това ми изцежда силите, скапва ми настроението и ми убива всякакво желание за… Не ми става ясно обаче какъв е поредният катаклизъм, довел до този разгром, а май скоро няма да има и кой да ми каже!

Да, тези техни неспирни междуособици ми убиват всякакво желание за живот! За онзи живот, който ИСКАХ да живея с любимата жена… Някога отдавна, като че в някакъв предишен живот аз бях убеден, че любимата ми жена е именно Саманта! Всичките ми приятели, както впрочем и собствените ми родители бяха убедени, че Саманта ме е привлякла с хитрост, а аз съм залепнал за пищния й бюст като теле-сукалче! Ще си изкривя душата, ако тръгна да твърдя, че това е стопроцентова лъжа, но онова, което всъщност видях в нея, беше нейната свежа младост, грейналото й лице, красивата й усмивка, светлите й блестящи очи, постоянното й ведро настроение, с което успяваше да зарази всички около себе си… Ние се смеехме заедно, радвахме се на всяка минута, на всеки слънчев лъч, на всяка капка дъжд… Искахме да заминем надалеч, само двамата, да опознаем прекрасни светове, да изживеем вълнуващи приключения… Уви, не ни било писано! Тъпата патка забременя по най-елементарен начин и провали всичките ни планове, всичките ни надежди, а после и целия ни живот…

Колко съм гаден! Ако бях положил поне минимално усилие и не бях се влачил по акъла на мама и тати, които с радост откриха в неодобрението си към Саманта цел и смисъл на съвместното си съжителство, всичко, за което си мечтаехме, щеше да се осъществи… Аз съм не по-малък глупак от нея, просто съм тъп по друг начин!

Ау! Какви ги върша? Това не е врата, а отвратителното огледало, което молих и заклевах Саманта да не слага на тази стена, но тя се заинати и го сложи: преди да излезела в коридора щяла да се види на светло в дневната как се е издокарала за срещата си с пагфърдската общественост – като че ще се представя на конкурс за красота! Я… Това, дето се пули насреща ми и прилича на Кентървилския призрак в най-лошия си махмурлук, трябва да е собственото ми отражение! Не думай! Това аз ли съм? Нищо чудно, че всички домашни са побягнали уплашени! Кръвясали очи, подпухнало лице… Така изглеждам само, когато съм препил, но защо съм препивал? Мразя да правя това! Винаги съм се ръководил от принципа, че препиването само увеличава броя на проблемите, вместо да ги реши, както на пиещия му се иска…

Всъщност, да! Тази там жалка картинка съм аз, Майлс Хауърд, горда издънка на почитания си род, с прекрасно и скъпоструващо образование, успешна кариера, щастливо… хм… женен, три деца… безсмислици! Всичко това са пълни безсмислици! Да, женен съм, но не, не, не съм щастлив! Живуркам самодоволно като най-обикновен канцеларски плъх, красивите мечти са погребани под пластове хартия и тинести наноси от еснафско благополучие! От постоянното взиране в дреболиите, носещи гордото име казуси, съм започнал да не виждам по-далеч от носа си, ръцете ми треперят от нерви при вида на поредния задаващ се двукрак проблем… Намразил съм момента, в който дръжката на вратата на офиса ми се отклонява надолу и издава особен звук като от прочистване на гърлото в подготовка за излагането на тегав сюжет… Струва ли си? Струва ли си всеки Божи ден да киснеш в тази пропита с „консерватизъм и традиции” обстановка и бавно, една по една, да изтръгваш със собствените си ръце глътките въздух от изтръпналото си от седенето тяло, да мачкаш духа си с юмруци и да виеш глухо дълбоко в същността си, докато кимаш любезно към нищо неподозиращия посетител, а изражението на лицето ти изразява безпределна съпричастност… Как ти се иска да скочиш, да креснеш, да блъснеш по бюрото, да отпратиш стола с яростен ритник някъде отвъд границите на приличното и въздържано поведение, на условностите, на задължението… Целият свят се е превърнал в една гигантска бакалия, и няма никакво значение за каква стока е дошъл, щом е в състояние да си я плати – КЛИЕНТЪТ ВИНАГИ ИМА ПРАВО! Правото да те купи, да те употреби, а после да те продаде или да те захвърли, в зависимост от степента ти на износване!!! Гггааааааадддддддднннннннноооооооооооооо!!!

Къде ми е бръсначът? А, не, хич не си го и помисляй, любима ми съпруго, нито пък вие, мои неблагодарни, безразлични, надути, претенциозни деца, презадоволени и презапасени с всички екстри за засищане на бездънното ви его, но въпреки това постоянно искащи все още и още, за да не изостанете от другите, за да бъдете като всички… Ами добре, бъдете като всички, слейте се в един общ фон, виещ, крещящ, псуващ хамалски за щяло и нещяло, изгубил всякакви ценности, всякаква вяра, всякакво чувство за мярка, всякаква представа за граници, етика, морал… Ха, като че ние някога сме ги имали! Нали именно ние, вашите родители, ви създадохме, отгледахме, възпитахме и превърнахме в това, което сте сега, и от което не спираме да се оплакваме не само защото не ни бръснете за нищо, но и защото ни излизате толкова скъпо, че едвам си поемаме въздух! Никога и за нищо на света не бих ви направил огромното и с нищо несравнимо удоволствие да ви отърва от присъствието си в стила на онзи достоен римлянин Гай Петроний – наскоро четох за него, забележителна личност, арбитер елеганциорум, и какво? Такива властниците не ги търпят, никой не ги търпи – те са огледало, в което абсолютно никой не иска да се оглежда, за да не види разкривения си образ на фона на перфектния му блясък и невъзмутимото му достойнство… Така е било, и така ще бъде – ще се гърчим под властта на простаците, защото не сме достойни да ги отразяваме, камо ли да ги коригираме: те всичко могат, всичко знаят, не им е нужен арбитър!

Тази сутрин бунтът на личността ми е достигнал до пароксизъм, трябва нещо да го е предизвикало този бунт: чакай! Жена ми е кучка – жалко, но факт… Тя беше намислила да се измъкне от празненството на баща ми, но буквално в последния момент й мина котка път! Няма да мога да опиша насладата, с която слушах неистовите й гърчове по телефона и жалките й опити да предотврати катастрофата: номерът й просто не мина! Тя откъде да знае, че майката на онова момиченце ми е клиентка, и срещу обещани преференциални условия при застраховането на чисто новата им семейна къщурка на драго сърце се съгласи да изпързаля Саманта толкова тъпо и неочаквано, че горкинката направо се сгърчи като охлюв насред шосето, но не можа да намери никакъв полезен ход! Много внимавах да не забележи, че я наблюдавам как води този толкова апокалиптичен за екзалтираното й мозъче разговор, но си струваше риска: гледката беше неповторима! Край на еротичните й мечти по напълно неинформирания за страстното й увлечение бáндер – така ми се струва подходящо да го наричам, думата е звучна и е напълно в стила на словотворчеството, обслужващо съвременния шоубизнес… (едно време на членовете на банди им викахме „бандити”, но времената се променят!)

И какво измисли кучката, за да си отмъсти на преследващата я зла Съдба? Метна се на някакво момче, напълно невинна жертва на нейните самоунищожителни инстинкти, и той май нямаше кой знае какво против – добре, че ги видях! Довлякох я тук, да не й гледат резила, и после явно е последвало това разрушително изясняване на случката… Как да я погледна в очите, като не мога да я понасям, а и тя не може да ме понася, гледа през мен, не чува какво й говоря, постоянно е недоволна от всичко и от всички, и все ми натяква за онова пътешествие… 

Пътешествие!

Я да поседна: от една страна леко ми се мае главата, но от друга усещането за величието на момента и за гениалността на внезапно осенилата ме идея е просто зашеметяващо! Пътешествието! О, Музо, освен да възпяваш гибелния гняв на Ахила, ти очевидно посещаваш и не толкова всемирно велики, но все пак достойни за известно внимание обикновени люде, зажаднели за глътка въздух, простор и свобода! Падам в светлите ти нозе, изпълнен с най-искрена и гореща благодарност за така навременното нахлуване в крайно безинтересното ми битие, щедро обагрено във всички нюанси на сивото! Понеси ме в гънките на копринената си плащеница, обгръщай ме със сияйния си взор, изпълни гръдта ми с оная решимост и с онова страстно вълнение на великите пътешественици, закопнели за безкрайните пътища на този свят, опасни, трудни, стръмни, недостъпни, но пълни с дишащ и пулсиращ живот!

Къде е онази стационарна традиция? Крррът, кррът, кррррът… Добро утро, госпожице, моля ви най-горещо… Да, само от Лондон? ОКей, няма проблеми, ще летя от Лондон… Не, моля Ви, икономическа, като всички нормални хора… Влакът? Добре! След час? Още по-добре! Не, не, не се безпокойте, ще успея… Да, Сингапур, Малайзия, Индонезия, Австралия, Нова Зеландия, хотели, да, не е задължително да са ултра-лукс, да има душ и легло… Оставете резервацията отворена, да може да се променя… Ха-ха-ха, точно така, околосветско… Разбира се, дано някой ден и Вие да можете… Много Ви благодаря, госпожице, и Ви желая прекрасен живот!

Е, довиждане, Саманта, и всички останали – не, не изчезвам завинаги, но оттук нататък животът ми може да претърпи всякакви промени, решенията ми може би не винаги ще са очаквани за вас, нито обсъждани с вас, и вероятно няма да успеете да ме разубедите, ако поискам да се разведа, или просто да удължа пътешествието си, или да променя маршрута, или да не ви се обадя с месеци, и да не знаете нито къде съм, нито с кого съм, нито какви са плановете или намеренията ми – е, и аз не съм бил винаги цвете за мирисане, но и вие честно си заработихте този странен и внезапен обрат в безметежното ви битие… Довиждане, не ме мислете – и аз ще гледам да не ви мисля много, но това не означава, че напълно ще ви забравя: ще си спомням за вас с любов и благодарност! Защото това, в което с толкова трудно сдържано вълнение се впускам днес, дължа изцяло и единствено на вас! А Музата – тя е вашият събирателен образ в огледалото на Гай Петроний… Който разбрал – разбрал! Желая ви щастие!

Ваш (доскоро бездънен спонсор): Майлс

Марио Варгас Льоса (1936) е определян като писателя с най-всеобхватно творчество на испански език и най-значимата фигура в испанската и испаноамериканската литература на XX век.

Творчеството на Марио Варгас Льоса, член на Испанската кралска академия на езика, му донася престижни отличия за литература, сред които „Сервантес“,  „Принцът на Астурия“, а през 2010 г. му е присъдена Нобеловата награда за литература.

Варгас Льоса е автор на 17 романа, преведени на почти всички езици. Първото му произведение „Градът и кучетата“, публикувано през 1963 г., привлича вниманието на читатели и критици и веднага му носи успех. Обширното му литературно творчество обхваща и книги с есета. Писателят е работил като драматург и журналист, а голяма част от романите му са филмирани.

Присъждането на титлата Доктор хонорис кауза на испанско-перуанския писател и пребиваването му в България съвпадат с публикуването от издателство „Колибри“ на романа „Панталеон и посетителките“ – остра сатира срещу бюрокрацията и военщината. Предстои издаването на последната творба на Варгас Льоса – „Мечтата на келта“, както и на „Литума в Андите“ и на есеистичната му книга „Цивилизация на зрелището“. Заедно с тези неиздавани до момента произведения читателите ще могат да се запознаят и с други романи на Варгас Льоса, преведени на български език, сред които „Леля Хулия и писачът“, „Лудориите на лошото момиче“, Празникът на козела“, „Кой уби Паломино Молеро?“.

По случай Софийския международен панаир на книгата, който ще се проведе от 4-ти до 9-ти декември 2012 г. в НДК, ИК „Колибри“ ви е приготвила сладки намаления и любопитни литературни изненади!

По покана на Испанското посолство в България и със съдействието на Институт Сервантес у нас пристига нашумелият журналист и писател Висенте Ботин, автор на шокиращата документална книга „Погребението на Кастро“. Срещата с него ще се състои на 4 декември от 17:00 ч. в Мраморно фоайе. https://www.facebook.com/events/533557196673079/

Трите тома на „1Q84“ ще се предлагат в специална кутия с цена, редуцирана от 48 на 40 лв. - така почитателите на големия японски творец Харуки Мураками ще увенчаят удоволствието си от съприкосновението с неговите мистериозни светове.

На панаира ще намерите и току-що издадената „Да готвим у дома с Джулия и Жак“ на знаменития кулинарен дует, превърнал готвенето в страстно приключение.

И още: 

- възхитителния исторически епос „Внезапна зора“, преплитащ  история, романтика, философия и бойни изкуства

- „Снимам, следователно живея“ - своеобразна автобиография на един от корифеите на европейското кино Микеланджело Антониони - с нея отбелязваме сто години от рождението му

- изящния роман „Ру“, удостоен с 5 литературни награди, с автор канадската писателка от виетнамски произход Ким Тхуи, която наскоро гостува в България

- „Уроци по танци за възрастни и напреднали“ – експериментална новела, подписана от един от най-великите творци на ХХ век – Бохумил Храбал

- най-внушителния роман на Дикенс и книгата, спрягана за преводаческо събитие на годината: „Мидълмарч“ на Джордж Елиът

- блестящи трилъри и фентъзи четива, детска литература, нова българска проза

По време на панаира повечето книги на „Колибри“ ще се продават с 20% отстъпка! Ще намерите стойностни четива с промоционална цена от 5 лв. за брой, както и заглавия в секции 2 книги за 5 лв. и 1 книга за 3 лв.

Чакаме ви в дните на любимия ни форум на щанд 319, ет. 3 в Националния дворец на културата - всеки ден между 10:00 и 20:00 часа!

Водещ на празничната вечер ще бъде актьорът Милен Миланов. Академично слово „Апология на поезията” ще произнесе проф. Михаил Неделчев.

Тази година за пръв път ще бъде връчена и новоучредената Награда за поезия „Николай Кънчев 2012” за нова българска поезия, която се дава и присъжда от съпругата на поета Федя Филкова. Петимата номинирани за наградата (по азбучен ред) са:

1. Александър Байтошев – за „Прах и драскотини”, ИК „Жанет45”, 2012

2. Деян Енев – за „Стихотворения”, Сиела Норма АД, 2012

3. Кристин Димитрова – за „Градината на очакванията и отсрещната врата”, ИК „Колибри”, 2012

4. Пламен Дойнов – за „София Берлин”, ИК НЕСАРТ, 2012

5. Яница Радева – за „Кошерът на думите”, ИК „Жанет45”, 2012

Номинираните поети ще прочетат свои стихове, а удостоеният с наградата ще получи почетен диплом, бронзова пластика на поета, дело на скулптора Добромир Иван, и 2200 лв.

Поетичният Никулден 2012 се организира от съпругата на поета Федя Филкова и Милен Миланов, актьор и председател на фондация „А,Аскеер”, с любезната подкрепа на Министерството на културата – галерия „Средец”.

„Снимам, следователно живея“ съдържа ценни „записки за киното“ – разговори, интервюта, вълнуващи откровения и прозрения за изкуството, морала, човека, но и за контекста, в който той диша и твори. Защото ако днес светът изживява криза, породена от свръхпотреблението и законите на алчността, то втората половина на двайсети век се характеризира с драматични кризи на отчуждение и самота, които индивидът преодолява на фона на бурни политически и социални промени.

Изповядвайки естетиката на неореализма, Антониони постига непознати дотогава дълбини в психологическото изследване на вътрешния свят на личността. За целта той използва нови изразни средства и подходи и създава образци на интелектуалното кино – сред тях са Фотоувеличение, Забриски Пойнт, Професия: репортер и др.

Микеланджело Антониони е роден във Ферара, Италия, на 29 септември 1912 г. Признат е за един от най-талантливите съвременни кинотворци – сценарист и режисьор, често спряган като „бащата на отчуждението и песимизма във филмите“. През 1996 г. е отличен с Оскар за цялостен принос в областта на седмото изкуство. При връчването на наградата Джак Никълсън разтърсва публиката с думите: „В глухите, тихи пространства на света Микеланджело Антониони намери метафори, с които освети тъмните кътчета на душите ни, а в тях се натъкна на поразителна красота – елегантна и мрачна, натрапчива и мистериозна.“

На 23, 26 и 30 ноември, в рамките на Киномания 2012, ще бъде излъчен един от най-енигматичните и визуално богати филми на режисьора – Професия: репортер: http://kinomania.bg/bg/kinomania-2012/gadgets/65

Chers amis, collègues, francophones et francophiles - amateurs de bons livres et de bons vins, l’Institut français de Bulgarie et les Editions Colibri ont le plaisir de vous inviter à la nouvelle ouverture de la Librairie francophone de référence Colibri.
Nous vous attendons le 8 Novembre à 18h30 à la librairie Colibri, 2, rue Diakon Ignatii, Institut Français de Bulgarie.

по случай 90-годишнината от рождението на големия португалски творец Жозе Сарамаго ви предлагаме възможност да спечелите 3 от неговите емблематични произведения: ЕВАНГЕЛИЕТО ПО ИСУСА ХРИСТА, СЛЕПОТА, ПЪТУВАНЕТО НА СЛОНА.

Условие за участие в играта са верните отговори на следните няколко въпроса:

1. През коя година писателят получава Нобелова награда за литература?

2. Защо прекарва последните 20 години от живота си в изгнание?

3. Кой е последният му издаден в България роман?

4. Кой(кои) от неговите романи е екранизиран (са екранизирани)?

Първите трима от вас, дали правилни отговори на четирите въпроса, ще получат по куриер ДВА от ТРИТЕ романа на Жозе Сарамаго ПО ИЗБОР!

Моля, изпращайте отговорите на четирите въпроса на имейл: assistant@colibri.bg  в интервала от 1-ви до 15-и  ноември! На рождения ден на писателя, 16-и ноември, ще обявим печелившите участници!

Победителите ще бъдат уведомени за резултата и по имейл. Разбира се, от тях ще очакваме да ни изпратят трите си имена, точен адрес и телефон, както и да уточнят двата романа на Жозе Сарамаго, с които биха желали да се сдобият! Доставката е за сметка на издателството.

Успех на всички!

Седмица на Сарамаго в Ню Йорк – 90 години от рождението на писателя: http://colibri.bg/novini/58/22-10-2012-sedmica-na-saramago-v-nyu-jork-90-godini-ot-rozhdenieto-na-pisatelq

Светът страда от дефицит на живи светци – липсва му Жозе Сарамаго: http://colibri.bg/publikacii-za-avtori/22/26-10-2011-svetyt-strada-ot-deficit-na-zhivi-svetci-lipsva-mu-zhoze-saramago

Благодарим на всички участници за отговорите, които ни изпратихте!

Ето ги и точните отговори на въпросите по-горе:

1. Жозе Сарамаго получава Нобелова награда за литература през 1998 г.
2. Обезсърчен от политическата цензура на португалското правителство по отношение на романа "Евангелието по Исуса Христа", писателят напуска Португалия и заживява в изгнание на испанския остров Лансароте, един от Канарските острови.
3. Последният му издаден в България роман е "Пътуването на слона".
4. Екранизирани са романите: "Слепота","Ембарго", "Каменният сал".