»забела Ўопова -

Ќа запад от ра€

Ќа запад от ра€

 

‘ормат: 13/20 | —траници: 432 | ћека корица | “егло: 430 гр.

 

18.00 лв. \ ÷ена с 20% отстъпка: 14,40 лв. Cart упи

 

ISBN: 978-619-150-035-2     ƒата на издаване: 4-06-12

 

 

¬любена съм!
¬ Ѕризбън.
¬ калната Ѕризбънска река, в градски€ шум, в синьото небе, пешеходните мостове над реката, в космополитни€ дух и архитектурата асорти, в натоварените магистрали, препълнените паркинги, в дългошиестите и дългоклюни ибиси, тероризиращи посетителите в откритите кафенета, в разноезичната и разнолика тълпа, неистово пищ€щите цикади, в нелепи€ изкуствен плаж в центъра на града, в налудничавите скулптури по площадите, в магазините, кафенетата и ресторантите с храна от вс€ко ъгълче на света, с подлуд€ващата миризма на пр€сно положен асфалт и цъфнало франджипани, с исполинските шии на строителните кранове, с абсурдно сините джакаранди (като сините дървета от ћарсианските хроники на –ей Ѕредбъри), с палмите и небостъргачите. » слънцето! — оксиженната светлина. C€каш н€кой завар€ва безспирно в облаците.

“акова е м€стото, където живее авторката на този втори (след „Ќа изток – в ра€“) завлад€ващ „пътепис“.

–а€т, който се намира на изток от всичко, беше Ќова «еланди€. ј на запад от ра€ се простира јвстрали€ – новото местоживеене на »забела Ўопова.

ѕътешественичка, авантюристка и със сигурност писателка, »забела описва най-гол€мата държава и най-малки€ континент в света с ерудици€та на историк, географ, биолог, ботаник, орнитолог, арахнолог, ентомолог и с перото на литератор, на когото всеки изкушен може да завиди. „итател€т ще научи всичко, или почти, за Ѕризбън (не е грешка, така се произнас€ Ѕризбейн на австралийски), за посумите (австралийски€ вариант на опосумите), за јделаида, “асмани€, —идни, ћелбърн и  анбера, за крокодилите, тасманийските тигри и вездесъщите мравки и като ц€ло – за една благословена от хората прекрасна, космополитна и цивилизована страна, за ко€то не ни остава друго, освен да мечтаем. ўе научи също как се готви артишок и що е то куинсландър, а речникът му ще се обогати с н€кои типични изабелизми (пръкнали се къде от родни€ ѝ град, къде от личната ѝ глава) като кьофнах се, кусам, далдисвам, слихтене, клечораци, огнили и гиндирлик, както и мръсновеникав, гърбо-мравко-полазващо и косите-изправ€що.

‘отогалери€:

http://colibri.bg/na-zapad-ot-raya-slideshow/

»забела  Ўопова

»забела Ўопова

„–одена съм във ¬арна през 1971. ѕрекарах ранното си детство на село, мечтаейки да се върна в родни€ си град. »маше нещо омагьосващо в ћорската градина и фонтаните на площада. Tъкмо тръгвах на училище, когато мечтата ми се сбъдна - върнахме се да живеем във ¬арна за посто€нно. ќбаче се озовахме в най-нови€, най-далечни€ и най-негостоприемен квартал на града, сред хил€ди новодошли другоселци като нас. »нфраструктурата беше недоразвита, н€махме телефони, градски€т транспорт беше кошмарен, н€маше достатъчно класни стаи в училището и учехме на три смени.  ал, бетон и грохот на излитащи самолети (от близкото летище) доминираха живота ни. Ѕез да знаем, живеехме в имигрантско гето. Ќо пък беше весело - със съседите от блока (имигранти като нас) б€хме като едно гол€мо семейство.

јз б€х вундеркинд - научих се да чета в много ранна възраст и чет€х много. ћечтаех да стана първата българска жена космонавт. Ќа 11 години б€х приета в експериментална паралелка за изпреварващо обучение в математическата гимнази€ във ¬арна и завърших училище, преди да навърша 16. ѕродължих образованието си във ¬арненски€ технически университет. —добих се с диплома по специалността „–адио- и телевизионна техника“ в кра€ 1993-та година, точно когато всички варненски заводи затвар€ха и хил€ди квалифицирани, опитни инженери оставаха без работа. ѕотенциалните ми работодатели мислеха, че се шегувам - 21-годишна с новичка диплома в едната ръка и новородено бебе в другата, търси работа като инженер.

Ќаложи се да си търс€ друго поприще. ¬ годините на прехода работих какво ли не - б€х манекенка в завода за облекло „ƒружба“, плет€х бутикови пуловери и ги продавах в прохождащите тогава частни бутици, водех курсове за манекени към фирмите „Ѕого€" и „»нел“, б€х рекламен агент във варненски€ ежедневник „Ќародно дело“, работих в рекламни€ отдел на –адио ¬арна. “очно посред вихрещата се галопираща инфлаци€ на 1995-та станах търговски представител на никому неизвестните тогава продукти на френски€ козметичен и фармацевтичен гигант „ѕиер ‘абр“ чрез българската фирма „јрикозметик“. ќцел€х сред икономически крах и политически кризи и създадох търговска импери€ по черноморието. „етири години по-късно станах регионален мениджър в дистрибуторската компани€ „»нтербрандс“, дивизи€ „ олгейт-ѕалмолив“. ѕрез 2002-ра прекъснах кариерата си, за да последвам съпруга си в Ќова «еланди€. ¬ продължение на години пишех писма и статии за живота и приключени€та ни там, които публикувах в сайта за българите по света иде.ли и на други места в »нтернет.

 огато се преместихме да живеем в Ѕризбън, јвстрали€, събрах всички писма за Ќова «еланди€ и ги предложих на издателство „ олибри“. “ака излезе „Ќа изток - в ра€“. ѕриключени€та ни на австралийска зем€ пък се превърнаха в „Ќа запад от ра€“.“

»забела Ўопова Ќа запад от ра€

ќкланд ме изпраща подобаващо с лек дъждец. (Ќе случайно Ќова «еланди€ е —траната на дълги€ б€л облак.) ѕилотът не е от приказливите, но все пак усп€ва да вметне в краткото си изказване две извинени€ за хладното време и кратките превал€вани€, които ни очакват в √олд  ост. «а окландски€ дъжд не споменава нищо. Ќе разбирам! ¬секи път като пристигам в ќкланд, вали и никой не счита за необходимо да се извин€ва. ¬ јвстрали€ €вно е различно. ’ората се извин€ват, ако времето не е слънчево. ’м, започва да ми харесва тази страна още преди да съм пристигнала.
–умен и Ѕо€на н€мат търпение да ми покажат всичко. » те ми се извин€ват н€колко пъти за хладното време. (»зобщо ц€лата та€ работа с времето започва да става крайно подозрителна. јко б€хме в ќкланд, ден като този щеше да минава за прекрасно л€то и всичко живо щеше да се е изсипало на плажа, в парка или край барбекютата, да се маже със слънцезащитни кремове и да се налива със студена бира. ќзитата са едва ли не в траур, щото било облачно! –азглезени май ми се виждат.)
ѕрограмата за ден€ включва н€колко близки срещи от втори вид (без физически контакт). ѕредставена съм първо на семейство гекони, които живе€т у нас. Ѕо€на ме предупреждава, че били много шумни, но моите първи впечатлени€ са симпатични – срамежливи едни такива, бързо се шмугват зад комина на барбекюто.
ƒокато си припомн€м как се кара кола с ръчни скорости (как се предполага да обслужвам три педала с два крака, и като са сложили мигачите отл€во, как преди завой да смен€м скорости и да давам мигач едновременно, аз колко леви ръце имам??!!), се разхождаме из квартала и коала-паркa.  оалите не обичат шума, навалицата и градската суетн€, лесно се стресират и поради това живе€т далеч от хорските очи – вдън гори евкалиптови, н€къде по високите клони на дърветата. «а такива като мен, дето са примрели да вид€т коалка, има две в закрито помещение. Ќе е разрешено да ги пипаме, даже не е разрешено да говорим – коалите сп€т и не бива да ги тревожим. Ќалага се да се представ€м шепнешком и едностранно – другата страна сънува.
Ќа излизане се запознавам мимоходом и с един от представителите на осмокраката раса. ѕа€жината е огромна и се вижда €сно на слънчевата светлина, което е дон€къде успоко€ващо – не е много веро€тно да връхлет€ ненадейно върху нещо такова, без да го забележа. «атова пък стопанинът на па€жината е с размерите на дланта ми, което е ужас€ващо, гърбо-мравко-полазващо, косите-изправ€що и истерично-пищене-оправдаващо. ≈динствената причина да не се поддам на паниката е, че наоколо има много хора, веро€тно местни. Ќе искам утре Ѕо€на да иде на училище, да срещне най-сексапилни€ десетокласник на гимнази€та и той вместо да € покани на кино, да каже: „≈й, ти не беше ли вчера в коала-парка с онази лудата жена, дето пищеше истерично? “€ роднина ли ти е?“. ћайчински€т ми инстинкт наддел€ва над ужаса и паниката и даже усп€вам да се престор€, че прав€ снимка на гнусника и па€жината му.
ƒен€т е дълъг и ми предостав€ още една възможност да се срещна с местен жител – наши€т съсед. ¬сичкото ми любопитство и ентусиазъм се изпар€ват, като откривам, че е южноафриканец от ќкланд, току-що пристигнал, също като мен. —ърпрайз, сърпрайз! ≈, друг път ще се запознавам с озита.
ƒокато стане време за вечер€ и мога най-после да си легна, без да скандализирам семейството с твърде ранно оттегл€не, по мо€ биологичен часовник, все още работещ на окландско време, съм била на крака близо 20 часа. «аспивам мигновено и безпаметно.

—ъпругът и детето са съответно на работа и училище. » докато котките се занимават с професионално майсторско целодневно спане и спорадично шпиониране на семейство гущерчета в задни€ двор, аз се опознавам активно с местните пернати.
ƒори за н€кой като мен, с дълга и цветиста истори€ на взаимоотношени€ с птици (предимно в категори€та антагонистично настроени), јвстрали€ предлага разнообразие и изненади. » то какво разнообразие! „укащите туита, кашл€щите „песнопойци“ и вечно, и шумно щапукащите по покривите новозеландски птици са като невинни палави деца в сравнение с тукашните си братовчеди.
¬ече съм научила наизуст музикалната фраза от ноти, които птицата идиот не спира да повтар€ под прозореца ми. ѕреди изгрев. ¬ пет сутринта. ’убаво пее птичката, обаче има проблем с кратковременната памет.  олчем изпее шестнотието и спре да си поеме дъх и да ни даде възможност да дойдем на себе си след докосването до съвършенството, забрав€, че вече го е изп€ла, и след н€колко мига неловко колебание: „јбе, аз п€х ли го, или само си мислех да пе€? ћай п€х… »ли не, не, не съм п€ла още. я за всеки случай да взема да го изп刓. » започва пак отначало. — несъкрушим ентусиазъм. ћай вече разбирам защо н€кои хора държат огнестрелно оръжие в спалните си.
¬ шест виртуозката започва да фалшиви. “оку сбърка една от шестте ноти или пък млъкне насред музикалната фраза, или заповтар€ първите две ноти като надраскана плоча (като дефектно сиди – за по-младите, дето не зна€т какво е плоча), после изпее ц€лата мелоди€, колкото да ни успокои, че не се е побъркала съвсем – знае си песента, ама така, забавл€ва се един вид с вариациите, джемсешън ни прави.
¬ шест и десет вече пи€ кафе. ћуцьо закусва. ƒругите обитатели на къщата се опитват да са толерантни към нас, нали сме новодошли. A австралийците са €вно много толерантни хора, щом музикалната птица все още не е изчезнал вид.
ќсвен откачалката с проблемната памет и склонност към джазови вариации, ко€то, ако не друго, поне може да пее, има н€какво неидентифицирано акустично недоразумение в махалата, което си въобраз€ва, че ако имаш крила, значи си роден певец виртуоз. ƒостатъчно е да отвориш човка и да си напънеш гласните струни. «вукът, който се получава в негови€ случай, е идентичен със зъбо-изтръпващото скърцане на ръждива, никога несмазвана люлка. ¬ началото винаги започва малко срамежливо – все едно в€търът полюшва люлката и т€ проскърцва сърцераздирателно, самотно и нещастно. ѕосле, окуражен от собствени€ си ентусиазъм, певецът се амбицира и утро€ва усили€та си, така че цели€т квартал се разтриса от неистово скърцане. ќбикновено се из€в€ва рано сутрин, но не са изключение и дневните, и вечерните представлени€. «апочва да ми се из€сн€ва изумителното разнообразие от тапи за уши, предлагано в аптеките.
ƒруга възлюбима птичка ми е гарванът. ќнзи черни€т, грозни€т, дето грачи „грозно, зловещо“ в Ѕотевото стихотворение, дето символизира беди, кланета, злини и мрачна орис в де що има визуално или словесно произведение на изкуството. Ќе и в Ѕризбън. “ук гарванът е вездесъщ и тривиален. ѕри това – гигантски. √арвански€т многоброй пл€ска зловещо с исполински черни криле от върха на уличните лампи, каца заплашително по покривите на къщите, крачи безстрашно по оградите, плаши котките, притесн€ва минувачите, но предимно, преобладаващо и най-вече – грачи. —мръзващо кръвта. √розно и зловещо. ¬ абсурден контраст с приказно синьото небе, €ркото слънце и оптимистични€ темперамент на озитата.
ƒобре поне, че н€маме в квартала кукабaри! ћиналата година, като гостувахме на при€тели в Ѕризбън, не мигнах ц€ла седмица от непрестанното им гръмогласно кискане и самодоволно хихикане и кудкуд€кане по нощите, с€каш триста вещици се б€ха събрали на конференци€ с безплатно пиене и шведска маса. “о беше см€х, то беше кикот! »стински късметлии сме, че ги н€ма наоколо. «асега.
» за да не си помисли н€кой, че нещо недолюбвам птиците или пък, че н€мам ухо за хубавата птича песен, има и такива песнопойци, дето всъщност е истинско удоволствие да ги слушаш. ќще не съм ги виждала, защото все рано сутрин по тъмно пе€т, но са многобройни. ћного е трогателно едно пернато, дето издава същи€ ромонлив звук като бардучетата, които д€до ми купуваше едно време по селските панаири – писана стомничка, ко€то напълваш наполовина с вода, после духаш в дупчицата на дръжката и се разнас€ мелодичен звук. “уй пък пиле издава същи€ звук, без да си помага с бардуче. ћного е сладко!

¬ече почти ц€ла седмица пребивавам на австралийска зем€ и не съм срещнала повече от дузина па€ци (всичките от безопасно разсто€ние), една хлебарка (ко€то ћаца самоотвержено надъвка, олигави и прогони от наши€ двор) и два черни бръмбара – препарирани, в натуралистичната колекци€ на коала-центърa.
—лед ужасните прежив€вани€ на Ѕо€на (1. √игантската хлебарка, лазеща по лицето й в посока север-североизток, ко€то € събудила още първата нощ в австралийското й легло; 2. ќранжеви€т, огромен, безсъмнено силно отровен и ненаситно хищен па€к, под който минава вс€ка сутрин на автобусната спирка и който спуска па€жината си все по-ниско и по-ниско, €вно преориентирайки се от лов на насекоми към лов на десетокласнички) и като ме зна€т какъв съм карък, всички очакват с моето пристигане къщата да се напълни с отровни змии, гущери, пълчища па€ци, хлебарки, крокодили, медузи и каквото там още отровно се въди тъд€ва. ƒаже като се разхождат с мен из паркa, гледам ги, че спазват дистанци€ – все са една крачка встрани, та да имат време за реакци€, когато аз се натъкна на смъртоносна фауна.  огато, не ако.
¬  уинслaнд живе€т над 200 вида па€ци, които официално се дел€т на смъртоносно отровни, силно отровни, слабо отровни и такива, чието ухапване е болезнено, но безобидно. ¬сички австралийски сайтове са пълни със снимки на най-често намираните по хорските къщи опасни видове. «ащото е много важно, ако те ухапе па€к, да го идентифицираш, преди да идеш на лекар. »наче ще тр€бва да ти натр€скат противоотрови за всичките н€колко десетки отровни гнусници. јко пък не потърсиш медицинска помощ, симптомите на отрав€не се разпростират в интригуващи€ диапазон от треска, парализа, гърчове, спиране на дишането и спиране на сърцето през обриви, възпалени€, почервен€ване, посин€ване, почерн€ване, безчувственост, та до абсолютно безсимптоматична некроза и неспас€емо окапване на плътта. Hазвани€та и описани€та на видовете изобилстват с екземпл€ри, които „скачат“, „плю€т“, „хвърл€т мрежи“, „дебнат в засада“, „плетат капани“ или направо „атакуват“, както и с „кръстоносци“, „вдовици“, „корсари“ и прочее умилителни наименовани€, от които ми се приисква неудържимо да си грабна още неразопаковани€ куфар, да си куп€ еднопосочен билет до Ќова «еланди€ и веднага щом маорът митничар ме поздрави с „ƒобре дошла!“, да изгор€ паспорта си още там на летището. «а всеки случай.
¬се пак съм безкрайно благодарна на съдбата и съпруга ми, че не ни замъкнаха да живеем в —идни, където е естествени€т хабитат на най-отровни€ па€к на планетата – сидненски€т фуниеплетач. ќт семейството на тарантулите, лови птички и мишки. Hе напада хора. —амо ги хапе, ако го обезпоко€т. «а всеобщо облекчение този конкретен вид не скача, не плюе и не хвърл€ мрежи. јко се почувства застрашен, се изправ€ на задните си членести нозе, сграбчва човешки€ пръст с предните си такива и хапе, хапе, хапе многократно, като влива обилно смъртоносна отрова в кръвоносната система на жертвата. ќт десет години насам н€ма регистриран смъртен случай от ухапване на сидненски фуниеплетач най-вече поради създаването на надежден антидот. ƒа живее науката!
јвстралийците (и осoбено сидничани) са много смели хора. ѕон€кога се чуд€ дали ще ми стигне кураж да стана една от т€х.

«а да съжителстваме мирно с преждеописаните осмокраки, се налага да следваме елементарни правила в ежедневието си. Ќапример не бъркаме самоуверено и слепешката в пощенската си кути€, както правехме в Ќ«. ¬инаги поглеждаме първо вътре, изследваме всички тъмни ъгълчета и после внимателно, с два пръста, изваждаме пощата и дискретно прелистваме харти€та, да се уверим, че помежду пликовете н€ма па€ци.  ато изхвърл€ме боклук в казанa на двора, не бъркаме небрежно под ръба на капака, за да го отворим, а ползваме дръжките отгоре. C два пръста. јко над пътеката в парка се е надвесила цъфнала клонка, не се юрваме под не€ да се дивим на красотите й, т.е. може и да се подивим, но само след като сме € сканирали набързо за па€жини, па€ци и прочее. Ќе ходим навън боси, особено по тъмно. Ќе газим във високи треви. Ќе пускаме котките да скитат безконтролно. ќглеждаме внимателно прането, преди да го приберем и сгънем. Ќ€кои от нас си оглеждат внимателно и завивките, преди да се пъхнат в т€х.
ясно е, че при такъв строг режим на апартейд, сегрегаци€ и сепаратизъм спр€мо па€шкото общество н€ма никога да имам интересни срещи за разказване, затова в пристъп на приключенско лекомислие се втурвам днес на среща с опасностите. ќбувам къси гащи и джапанки (за по-драматичен ефект) и се отправ€м на пешеходна разходка из квартала и околностите.
ћного скоро се потвърждава слабото ми подозрение, че ходенето е най-сигурни€т начин да не срещнеш жива душа. ’ората си се воз€т на автомобили, никой не се придвижва с примитивни методи от каменната ера. «атова пък времето е прекрасно, птичките пе€т и аз упорствам с лова на приключени€. “арам-паджик, тарам-паджик, чипико-пътък, пътъко-чипик. ƒокато си з€пам скакалците в тревата и се любувам на единственото облаче в безукорно синьото небе, ето че съм изл€зла от жилищната зона и
вече се шматкам безметежно по алейка в парка. “очно до магистралата. ѕри нормални обсто€телства щ€х сигурно да се възмут€ от автомобилни€ шум и прочее, но в конкретни€ случай автомобилите са неми и беззвучни като призраци. Ќадвиква ги н€каква неописуема птича какофони€ от близките евкалиптови дървета. ќглушителна като €то разтревожени гларуси на рибарски€ кей, когато гемиите вад€т рибата.  олкото и да се взирам сред листата, не виждам нито пъстроцветни папагали, нито пълчища гарвани, още по-малко гларуси. —амо една черна найлонова торба виси от н€какъв клон. ƒа се чудиш как се е озовала там. ј, и още една по-нагоре. ќще две, пет, десет. Ѕоже! ’ил€ди грозни черни торби вис€т от вс€ко дърво около мен.  ато отвратителни тумори по клоните.  ак не съм ги забел€зала по-рано?!
»зточникът на непоносими€ шум се разкрива, когато торбaтa разперва криле и отлита с припл€скване. “е били птици! Hа €ркосини€ небесен фон над мен се очертава познати€т символ на √отам —ити. ѕ–»Ћ≈ѕ»!!!! ¬сичките стотици, хил€ди огромни черни неща, които вис€т докъдето поглед стига сред дърветата, са прилепи!!! » грачат! ”лтразвук друг път! “и€ тука си крещ€т и се надвикват в звукови€ диапазон и си ве€т с крила, и се почесват. » са огромни! Ќе лет€щи мишчици, не лет€щи катерици, не даже лет€щи лисици, както им викат. “ова, дето го вид€х отблизо, си беше добре развита (очевидно добре хранена) немска овчарка. — криле. » със зъби. —игурна съм, че вид€х зъби. “ъкмо навреме, миг преди да припадна от ужас, си спомн€м, че австралийските прилепи се хран€т предимно с плодове и насекоми. Ќали?
≈, сега вече и Ѕатман да ми слезе от евкалипт, или ƒракула да се приземи театрално на пътеката, н€ма да се стресирам. јма хич. ¬иж, ако н€кой австралиец се по€ви наоколо, силно ще се изненадам. “е €вно старателно изб€гват ¬аленси€ ѕарк. —игурно си имат причина.  ато примерна австралийка и аз обещавам повече да не ход€ там. „естно!

1 ћнени€
 
ќценка
+1

ј (28.11.2012 г., 09:58 ч.)

—упер книга , браво. ћного добър и интересен стил на писане за пътепис. «авиждам й. “р€бва й повече реклама по медиите. —лучайно прочетох рецензи€ в "—тандарт". „акам следващите книги. ( Ќе разбрах само откъде намира средства за тези пътувани€ - това не е важно).

ѕубликувай мнение за книгата


“ази книга е налична и в дигитален ePub формат.

÷ена: 10.00 лв.

Cart упи е-книга