ћари-‘ранс »ригоайен -

∆ени под вли€ние

∆ени под вли€ние

—критите подбуди за насилието в двойката

 

‘ормат: 13/20 | —траници: 224 | ћека корица | “егло: 250 гр.

 

5.00 лв. \ ÷ена с % отстъпка: 5,00 лв. Cart упи

 

ISBN: 978-954-529-962-9     ƒата на издаване: 13-02-12

 

ѕревод: ёли€ ћинкова

 

¬с€ка година във ‘ранци€ една от десет жени става жертва на насилие в семейството си, а на петнайсет дни три жени умират вследствие на такова насилие. ‘изически€т тормоз в брачната двойка не започва изведнъж. ƒоста преди ударите наблюдаваме ескалаци€ на агресивното поведение и опити за сплашване. Ќай-опасното насилие не е онова, което се вижда. ∆ените не си тръгват, защото са хванати в капан, изпаднали са под вли€нието на партньора си. ќсмисл€нето на това вли€ние води до освобождаване от него. — помощта на множество примери ћари-‘ранс »ригоайен прави анализ на механизмите на насилието при двойките, тъй като то тр€бва да се осъзнае, преди да му се противодейства. ѕолезна и практична книга, ко€то помага за по-навременната намеса, от самото начало, още при първите признаци на психологическото и много преди по€вата на физическото насилие.

Ќай-опасното насилие не е онова, което се вижда... ƒа разбереш подбудите за психически€ тормоз означава да се освободиш от него.

ћари-‘ранс  »ригоайен

ћари-‘ранс »ригоайен

ƒоктор по медицина, ћари-‘ранс »ригоайен е психиатър, психоаналитик, семеен психотерапевт. јвтор е и на „ћорални€т тормоз. ѕерверзното насилие в ежедневието“, преведена на 24 езика, в това число и на български (»  „ олибри“, 2001).

ћари-‘ранс »ригоайен  ∆ени под вли€ние

 

«атруднението, което изпитват всички жени да напуснат агресивни€ си съпруг, може да бъде разбрано единствено ако се вземат предвид положението на жените в нашето общество и отношени€та на подчинение/доминиране, които им биват налагани. » действително, ако н€кои жени остават в капана на насилствената връзка, то е, защото по своето м€сто в обществото те вече са в подчинено положение. “ези про€ви на насилие не биха били възможни, ако обективни услови€ за т€хната по€ва не б€ха вече установени от социалната система. ¬ъпреки несъмненото осъзнаване, семейното насилие продължава да върлува и под претекст за културни различи€ в градовете наблюдаваме дори увеличение на про€вите на насилие на сексистка основа: изнасилвани€, групови изнасилвани€, уговорени сватби, следене на младите момичета от мъжете в семейството, които ги наказват без колебание, ако според т€х поведението им не отговар€ на нормите.
ѕрез този век сме присъствали на големи сътресени€ в отношени€та мъже/жени, но стереотипите продължават да съществуват. ƒори и днес, докато равнопоставеността постепенно се установ€ва в обществото, мъжете продължават да бъдат см€тани за активни и доминиращи, а жените за пасивни и подчинени. ћайките допринас€т за поддържането на тези стереотипи и възпитават момчетата да бъдат силни, смели, да не плачат, да не се поддават на чувства и емоции, а момичетата учат да бъдат нежни, добри, толерантни, чувствителни към потребностите на другите. ¬ професионално отношение на по-гол€мата част от жените е отредена рол€, свързана с полагането на грижи. ¬ъпреки противозачатъчните средства и абортите, миси€та на жената остава възпроизводството и закрилата на семейното огнище. Ќе е учудващо, че – затворени от векове в частната сфера, те все още не усп€ват да се наложат и да сложат край на своето подчинение.
—тереотипите на мъжествеността и на женствеността са скорошна измислица, датираща от индустриалната революци€ през осемнайсети век. Ќа мъжки€ пол се отреждали силата, смелостта, вол€та за действие. ∆енски€т пол предполагал нежност, търпение и майчин инстинкт. Ќаполеонови€т кодекс узакон€ва това положение, лишава жените от всички права и ги превръща в собственост на мъжете им. Ќо ако физическото насилие на мъжете спр€мо жените през онази епоха е било осъдително, то т€хното доминиране е било прието, защото в зам€на на него мъжът по принцип е бил длъжен да предостав€ сигурност и защита. „лен 213 от стари€ √раждански кодекс гласи: „ћъжът осигур€ва защита на съпругата си, ко€то в зам€на му дължи подчинение.“

ƒоминиращата рол€ на мъжете над жените се забел€зва на социално ниво, където все още има неравенство или дискриминаци€, включително по отношение на ценностите, където всичко, свързано с жената, е системно омаловажавано. Ќасилието спр€мо жените се разглежда по различен начин, в зависимост от контекста, но всъщност става дума за един и същи феномен. Ќаричаме го „малтретиране“ при съпружеските двойки, „сексуална агрес舓 от вс€какъв род в обществото и „сексуален тормоз“ в работната среда.
“ъй като исторически мъжът винаги е бил разглеждан като единствен притежател на властта, а жената винаги е била изключвана от не€, това оформ€ техни€ начин на мислене още от люлката: „“ака е, защото открай време е било така!“ “ази социална представа, сподел€на от всички, поддържа стереотипите въпреки развитието на нравите. “ака жените се научават да игра€т рол€та, ко€то им е била отредена, дори когато тази рол€ е била принизена. ѕиер Ѕурдийо нарича това насилие символично: „“ой [доминирани€т] възприема, без да осъзнава, сам към себе си гледната точка на доминиращи€, като, така да се каже, прилага към себе си, когато се самооцен€ва, логиката на неблагопри€тни€ за него предразсъдък.“

‘еминистките приказки относно социалните и битовите отношени€ изглеждат може би демодирани, защото от петдесет години насам жените са придобили множество права в обществото, но разделението на ролите по полов признак си остава непроменено – както в работата, така и в семейството. ∆ените винаги са натоварени с отговорността за успешни€ брак и тъй като мъжете вече имат достъп до удоволствието, от жените се иска да бъдат сексуално освободени, съблазнителни и съблазнителки. ∆енските списани€, особено онези, предназначени за младите момичета, преливат от съвети за съблазн€ване и сексуално задовол€ване на партньора.
“ова насилие, свързано с патриархата и дълго време толерирано, е било осъдено от феминистките през седемдесетте години на двайсети век. “е сочат, че насилието спр€мо жените затвърждава т€хната зависимост и позвол€ва на мъжете да продължат да упражн€ват сво€ контрол и да налагат сво€та вол€. —ъздават организации за солидарност, откриват структури за прием и подслон, написват и предлагат поправки към законите. ѕомагат на жените да подават жалби, след€т тези жалби да стигнат до ћинистерството на правосъдието, медиите и обществото. ¬ началото се говори за бити жени, защото тр€бва н€кой да се заеме с най-спешното и най-очебийното, тоест с физическото насилие. “ерминът малтретиране е въведен по-късно, за да се посочи, че не става въпрос само за бой. ¬ англосаксонските страни се употреб€ва терминът домашно насилие, но - като се позовават на факта, че не всички про€ви на насилие спр€мо жените се осъществ€ват в домашното огнище – н€кои феминистки отхвърл€т този термин и го замен€т със сексистко или сексуално насилие. ¬прочем »спани€ наскоро прие ц€лостен закон срещу половото насилие.
ўо се отнас€ до мен, аз избрах термина насилие в семейната двойка, защото отвъд културни€ фактор, свързан с м€стото на жената в обществото, става дума за интимно насилие, свързано с емоционалната близост. ≈дини€т от партньорите, независимо от негови€ пол, се опитва по този начин да наложи със сила сво€та власт.

¬ъпреки че днес феминизмът като политическо движение вече е отживелица, той е изиграл значителна рол€ за начина на мислене и е имал заслугата да изложи на показ н€кои случаи на насилие. —ъщевременно прекалено карикатурни€т феминистки дискурс намира противници дори в средите на жените, жертви на насилие, които не се идентифицират с него. “ози дискурс е бил също така окарикатурен и от н€кои радикално настроени феминистки, „изпитващи омраза“ към мъжете. ¬същност важното е жените да бъдат см€тани за равни с мъжете в семейството и в обществото и да бъдат уважавани.
 ато застават срещу покорното поведение на жените, н€кои феминистки могат да се опитат да наложат своите норми, а именно: „∆ените са длъжни да се бунтуват срещу властта на мъжете.“ ѕо този начин говорим за вземане на властта под друга форма, иначе казано: „јз знам по-добре кое е добре за теб“, а това означава отново да се инфантилизират онези жени, които са жертви на насилие. Ѕи било по-уместно да се обсъди с т€х какво ги задържа в това положение, какво ги кара да търп€т нетърпимото, което аз ще се опитам да направ€.
         
“ъй като по-гол€мата част от проучвани€та относно про€вите на насилие върху жените са били направени от феминистки или доброволки, членуващи в асоциации, те зас€гат единствено гледната точка на жените, жертви на насилие. “е н€мат достъп до агресивните мъже и са склонни да причисл€т всички към една и съща група. —ъществуват обаче различни видове агресивни мъже, но като се има предвид, че те р€дко посещават психотерапевти по собствено желание, ние имаме малко поводи за срещи с т€х, освен чрез правосъдието, след като вече са преминали към действие.

Ќашата цел обаче не е да издълбаем още по-дълбока пропаст между двата пола и да разглеждаме ц€лото мъжко население като потенциално склонно към насилие. ѕо-полезно би било да се борим срещу сексистки€ манталитет на мъжете и жените, да научим жените да разпознават първите признаци на насилие и да се обръщат към полици€та.
‘еминизмът в днешно време във ‘ранци€ е €ростно атакуван от н€кои интелектуалци. Ќапример ≈лизабет Ѕадентер в сво€та книга √решен път упреква феминистките движени€, че разпростран€ват в обществото „мъченическа“ идеологи€ в разрез с реалните успехи, постигнати по отношение на положението на жените, като унижават по този начин мъжете и ги изкарват палачи. “€ отправ€ в частност упреци към Ќационалната анкета относно насилието над жените във ‘ранци€ по отношение на домашното насилие за това, че не различава физическата агреси€ от психическото насилие. ”чудва се на пасивността на жените, които биха могли да изб€гат от своите мъчители, но не го прав€т. ѕри това т€, изглежда, не признава важността на вли€нието,
което парализира тези жени и им пречи да осъзна€т какво прежив€ват и да реагират. ≈лизабет Ѕадентер обаче признава, че битите мъже са склонни да прикри€т всичко, без да предприемат каквито и да било действи€, защото ги е срам. ѕризнава също така, че тези мъже не реагират, защото дълго време са се над€вали, че всичко ще се оправи. ƒали, като се опитва да изобличи прекалените нападки на крайни€ феминизъм, който системно изкарва жените жертви на мъжкото господство, ≈лизабет Ѕадентер н€ма да обърне наопаки аргументите, да изкара горките мъже жертви и по този начин да засили антагонизма между двата пола?
јко т€ см€та, че е правилно да се санкционират морални€т и сексуални€т тормоз на малките домашни началници, то т€ също така мисли, че по-добре би било да се научат жените сами да се защитават. “ова не й пречи да подчертае в същи€ свой труд ответното насилие на жените, които нападат мъжете при самоотбрана. “акава агресивна позици€ е учудваща, защото, като защитава прекалено много мъжете от жените, ≈лизабет Ѕадентер постига точно обратното на това, което е искала да разобличи, тоест обособ€ването на мъжете и жените в два враждуващи лагера.
ƒруги, като юристката ћарсела ∆акюб и демографа ≈рве льо Ѕра, в стати€, публикувана в Ће “ан модерн и препечатана в ≈кспрес на 24 април 2003 г., не различават насилие от агреси€, като осъждат „утвърдената ц€лост между психологически и физически натиск“, което отново отрича сериозността на психологическото насилие.
Ѕихме искали да се над€ваме, че такива реакции ще останат изолирани, защото в ≈вропа се учудват на изостаналите твърдени€ на гореспоменатите френски интелектуалци.
Ќе бива също така да забрав€ме, че патриархатът е направил от мъжете господари, а жените е оставил пасивни и примирени. ƒостъпът им до гражданство е затруднен. ƒействително феминизмът разбунва пасивното поведение, но майките продължават да учат синовете си: „ќтбран€вай се! Ќе се остав€й да те побед€т!“, а на дъщерите си казват: „Ѕъди мила, тр€бва да про€в€ваш разбиране!“ Ќе е р€дкост околните да съветват н€ко€ жена, ко€то се оплаква от вербалното насилие на партньора си, да бъде малко по-мила с него или по-секси, от което се подразбира: „ўом се държи така, значи не е задоволен откъм секс и капризи.“ ∆енската преса, въпреки н€кои феминистки становища, продължава да рисува образа на крехката и повърхностна жена, ко€то тр€бва да превързва и лекува емоционалните рани на партньора, да бди над хармони€та в домашното огнище. “€ може също така, служейки си с мъжки€ стереотип, да подтиква жените към мъжки тип поведение: „—менете си партньорите!“, „Ќаслаждавайте се свободно!“
Ќе е изненада, че н€кои жени приемат за нормално да бъдат „наказвани“, ако не се справ€т. ѕон€кога си мисл€т, че насилието е част от „непри€тните“, но неизбежни неща
в живота. “е се учат да контролират страха си, см€тат, че агреси€та на мъжете е опасност като вс€ка друга, от ко€то тр€бва да умееш да се пазиш. ¬прочем майките им са ги предупреждавали, когато са били малки: „Ќе се остав€й да те заговар€т непознати! Ќе се занимавай с момчета!“
ќт една страна, учат момичетата да чакат приказни€ принц, от друга, ги карат да се паз€т от всички останали мъже.  огато пораснат, те не са се научили да се довер€ват на интуици€та си и да различават истинската опасност. ¬ случай на агреси€ те се съмн€ват в собствената си преценка за реалността, случва се изобщо да не споменават за понесена агресивна про€ва от страх да не им се подиграват или пък, още повече, да не ги обвин€ват.

ѕубликувай мнение за книгата


“ази книга е налична и в дигитален ePub формат.

÷ена: лв.

Cart упи е-книга