Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Голям европейски роман

Печатно издание

ISBN
978-954-529-830-1
Цена
0.00 лв.
( лв.)
изчерпана

* 0% онлайн отстъпка
Доставка - 2 лв. / София, 2.50 лв. / България
Безплатна за поръчки над 50 лв. + Еко торбичка
-0%

Информация

Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
273 гр.
Страници
240
Превод
Анета Данчева-Манолова
Дата на издаване
17 януари 2011

Голям европейски роман

„Бих желал да опиша красотата на Администрацията, еротиката на деловия живот в Брюксел. Заедно с вас и по европейски начин. Как по конгресни центрове, летища и хотели ние, чужди един другиму, търсим начин да се открием взаимно. Как понякога ни харесва да не се разбираме. Как внимателно се опипваме с пълни шепи език. Как поверяваме някои тайни само на хора, които никога дотогава не сме виждали и повече няма да видим“ – казва полусериозно писателят, но „Голям европейски роман“ е много повече от това.

С лека, иронична гримаса, неуловимо преминаваща в добродушно-меланхолична усмивка, малко преди „общността Европа“ да навърши 50 години, белгийският писател Кун Петерс осветява най-тъмните кътчета на човешката душа, за да стигне до душата на Стария континент. Говорим много, но не казваме нищо съществено за нашата идентичност, за най-общото, за спойката на нашия европейски народ – ако такъв изобщо съществува.

На пръв поглед всяка глава на романа е посветена на една европейска столица. Действието обаче не се развива непременно в нея, дори сякаш съзнателно бяга оттам. Често това е просто впечатление, мимолетен спомен, спонтанна асоциация, реминисценция, фрагмент, откъслечен разговор, дори само една дума – какъвто впрочем е случаят със „София“.

Героят Робин е плод на епохата си и на нейните страхове, прелести и заблуди. Младият и амбициозен, но не щастлив, проспериращ, но неудовлетворен, донякъде самотен, но и любопитен юпи трябва да открие „новата Европа“, като пътува из нейните градове, като усети специфичната атмосфера на столиците й – всяка една видяна като отделен химически елемент от една система, подобна на Менделеевата. Такава е задачата, възложена от шефа му – стария търговец, който вече усеща, че нещо в света се е променило. Нужна е нова реклама, нов вид маркетинг, с който да продаваш, чрез който да живееш, сам да осмислиш съществуването си в свят на безмилостна конкуренция, но богат на собствено минало – свят, който все пак е прекрасен.

За автора

Кун  Петерс

Кун Петерс

Кун Петерс (9 март 1959 г.) е белгийски писател. Носител е на редица награди, сред които и престижната F. Bordewijkprijs за 2010 година.

Кун Петерс за „Голям европейски роман“:

Искам моята книга да бъде „Голям американски роман“, дегизирана като „Голям европейски роман“. Въведох в гугъл израза „Голям европейски роман“ и се оказа, че няма такъв все още.

Трябва да бъде голямо, епично обобщение на европейската история през строгата перспектива на хората, живеещи и работещи в Брюксел, да кажем. Или в Париж, Лондон, Берлин, Загреб, Мадрид, Варшава и всички останали столици в Европа.

Искам да построя романа като периодична таблица. Знаете за Менделеевата таблица. Така направи италианецът Примо Леви: всяка глава съответства на отделен химически елемент. И така – всяка глава от моя роман щеше да се отнася за една столица, сякаш всеки град е химически елемент в някаква изкусна европейска периодична система. С персонажи, които търсят всепоглъщащата любов, многообещаващи и нетърпеливи. Или обратно, все още подвластни на миналото си и поради това мъдри и тъжни.

Искам да опиша красотата на администрацията, еротиката на Брюксел и неговия делови живот. Да покажа как по конгресни центрове, летища и хотели хората се търсят – ние се търсим, и макар и съвсем непознати – как се опитваме да се усетим. Как понякога ни харесва да не се разбираме. Как словоблудстваме, докато се изследваме взаимно. И как поверяваме някои тайни само на хора, които никога дотогава не сме виждали и никога повече няма да видим. Чувстваме, че така тайните ни са в сигурни ръце. Португалецът Песоа говореше за мравките, които „комуникират помежду си със съвсем мъничките си антени, функциониращи хиляди пъти по-добре от нашия сложен език – неимоверно непрозрачен, предпоставящ невъзможност за разбиране“.

Всеки познава библейските чудеса, разказа за насекомото на немския чех Кафка и „Метаморфозите“ на Овидий, в които богове или древни герои се превръщат в дървета и извори. Този род разкази се отнасят за променливостта на нещата, за пренареждането на физическите атоми, които вечно блуждаят. Или както е в традицията на Талмуда: непрекъснато трябва да интерпретираме текстовете, все да ги преправяме и повторно тълкуваме, докато вече не знаем какво е пишело в първия текст. Или пък като в разказа за онзи кораб…

Затова: всяка прилика с хора или градове е случайна. Даже годините тук-там са размествани без затруднение. Защото някой трябва – отсега – да подготви стаите за бъдещето, да изпъне чаршафите по леглата и да сгъне чисти дрехи за пътниците. Тази вечер вече пристигнаха първите и най-хитрите, най-пъргавите вече уверено крачат по улиците ни.

Откъс

Кун Петерс „Голям европейски роман

Искам да напиша една книга като „Great American Novel“, дегизирана като „Голям европейски роман“. Проверих в „Гугъл“, такъв още няма. Голям и епичен, той трябва да обобщава историята на европейското чо­вечество, само че от мъничката перспектива на хората, които работят или живеят в Брюксел.
Иска ми се да напиша този роман като периодична система на елементите. Както го е направил италианецът Примо Леви: всяка глава – химически елемент. Да, всяка глава от моя роман трябва да се отнася за една столица, сякаш всеки град е химически елемент в една хитроум­на брюкселска периодична система. С персонажи, които търсят изпепеляващата любов, многообещаващи и не­търпеливи. Или пък обратното, подтиквани от собстве­ното си минало и поради това мъдри и тъжни.
Бих желал да опиша красотата на администрацията, еротиката на деловия живот в Брюксел. Заедно с вас и по европейски начин. Как по конгресни центрове, летища и хотели ние, чужди един другиму, търсим начина как да се открием взаимно. Как понякога ни харесва да не се разбираме. Как внимателно се опипваме с пълни шепи език. Как поверяваме някои тайни само на хора, които никога дотогава не сме виждали и никога повече няма да видим. Португалецът Песоа говореше за мравки, които „комуникират помежду си със съвсем мъничките си ан­тени, които функционират хиляди пъти по-добре от на­шия комплексен език, комуто липсва каквото и да било разбиране“.
Всеки познава библейските чудеса, разказа за насе­комото на немския чех Кафка и „Метаморфозите“ на Овидий, в които богове или древни герои се превръщат в дървета и извори. Този род разкази се отнасят за промен­ливостта на нещата, за пренареждането на физическите атоми, които вечно блуждаят. Или както е в традиция­та на Талмуда: непрекъснато трябва да интерпретираме текстовете, все да ги преправяме и повторно тълкуваме, докато вече не знаем какво е пишело в първия текст. Или пък като в разказа за онзи кораб…
Затова: всяка прилика с хора или градове е случайна. Даже годините тук-там са размествани без затруднение. Защото някой трябва – отсега – да подготви стаите за бъдещето, да изпъне чаршафите по леглата и да сгъне чисти дрехи за пътниците. Тази вечер вече пристигнаха първите и най-хитрите, най-пъргавите вече уверено кра­чат по улиците ни.

Кун Петерс „Голям европейски роман

Искам да напиша една книга като „Great American Novel“, дегизирана като „Голям европейски роман“. Проверих в „Гугъл“, такъв още няма. Голям и епичен, той трябва да обобщава историята на европейското чо­вечество, само че от мъничката перспектива на хората, които работят или живеят в Брюксел.
Иска ми се да напиша този роман като периодична система на елементите. Както го е направил италианецът Примо Леви: всяка глава – химически елемент. Да, всяка глава от моя роман трябва да се отнася за една столица, сякаш всеки град е химически елемент в една хитроум­на брюкселска периодична система. С персонажи, които търсят изпепеляващата любов, многообещаващи и не­търпеливи. Или пък обратното, подтиквани от собстве­ното си минало и поради това мъдри и тъжни.
Бих желал да опиша красотата на администрацията, еротиката на деловия живот в Брюксел. Заедно с вас и по европейски начин. Как по конгресни центрове, летища и хотели ние, чужди един другиму, търсим начина как да се открием взаимно. Как понякога ни харесва да не се разбираме. Как внимателно се опипваме с пълни шепи език. Как поверяваме някои тайни само на хора, които никога дотогава не сме виждали и никога повече няма да видим. Португалецът Песоа говореше за мравки, които „комуникират помежду си със съвсем мъничките си ан­тени, които функционират хиляди пъти по-добре от на­шия комплексен език, комуто липсва каквото и да било разбиране“.
Всеки познава библейските чудеса, разказа за насе­комото на немския чех Кафка и „Метаморфозите“ на Овидий, в които богове или древни герои се превръщат в дървета и извори. Този род разкази се отнасят за промен­ливостта на нещата, за пренареждането на физическите атоми, които вечно блуждаят. Или както е в традиция­та на Талмуда: непрекъснато трябва да интерпретираме текстовете, все да ги преправяме и повторно тълкуваме, докато вече не знаем какво е пишело в първия текст. Или пък като в разказа за онзи кораб…
Затова: всяка прилика с хора или градове е случайна. Даже годините тук-там са размествани без затруднение. Защото някой трябва – отсега – да подготви стаите за бъдещето, да изпъне чаршафите по леглата и да сгъне чисти дрехи за пътниците. Тази вечер вече пристигнаха първите и най-хитрите, най-пъргавите вече уверено кра­чат по улиците ни.

Сподели в:

Вашето мнение

Печатно издание

Печатно издание

ISBN
978-954-529-830-1
изчерпана
Цена
0.00 лв.
( лв.)

* 0% онлайн отстъпка
Доставка - 2 лв. / София, 2.50 лв. / България
Безплатна за поръчки над 50 лв. + Еко торбичка
-0%

Отстъпка

Доставка

Издателство „Колибри“
1990-2014 © Всички права запазени