Любопитно

Публикации за автори

22 декември 2011 г.

Снежната кралица на криминалния роман

 

 

 

standard pack

От доста време Старият континент е предприел едно бягство от самия себе си – търсене на нови културни хоризонти, които да го освежат с далечен, непознат и мистериозен чар. Ако се погледне набързо официалната история на изкуството през първото десетилетие на XXI век, веднага се открояват вълните на далекоизточни, латиноамерикански, индийски, дори африкански културни влияния, които обсебват Европа и Америка. Тази година бележи разцвета на една нова, неизследвана достатъчно култура, която е европейска в географско отношение, но сякаш принадлежаща на друг, осми континент, дистанцирана и неразбираема – скандинавската култура. Нобеловата награда за литература бе връчена на абсолютно безизвестния на широката публика шведски поет Томас Транстрьомер. „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, както и наградата за най-добър европейски режисьор на Европейската филмова академия отидоха при датчанката Сузане Биер, с нейния „В един по-добър свят“. Ларс фон Трир също успя да концентрира вниманието на медиите и критиката върху противоречивия си „Меланхолия“. В полето на литературата скандинавската проза е вече феномен, коментиран разпалено както от световната публика, така и от професионалистите.
    В литературен план 2010 година бе белязана от феномена Стиг Ларшон и неговата трилогия „Милениум“, която със своите над 35 милиона продадени екземпляра в цял свят създаде един нов и почти неутолим читателски апетит – апетитът за фината, изтънчена, хладна като пейзажите си, неустоима, майсторски изваяна проза на ледения полуостров. Разбира се, появи се веднага „Покани ме да вляза“ на Йон Айвиде Линдквист, който смрази с елитарния си стил и хладнокръвната си естетика и най-добрите специалисти по вампирския жанр. Веднага след това западни издателства се впуснаха да превеждат дотогава известния само в Швеция Хенинг Манкел – истински бутиков класик. И сега последното откритие на световния литературен пазар се оказва една млада дама, която в родната си Швеция е културно явление – Камила Лекберг. Продажбите на произведенията й надминават тези на Ларшон, шведският премиер-министър Райнфелд публично заяви литературните си вкусове, като каза, че само това лято е прочел четири от нейните романи на един дъх; други, въодушевени от лапландската белетристка, я наричат „скандинавската Агата Кристи”, подчертавайки безупречността й в бродирането на сложни криминални лабиринти, а книжарниците в Ню Йорк, специализирани в детективски и ноар романи, излагат книгите й в центъра на витрините си. Тъй като смъртта на Ларшон през 2004 г. изпревари славата му, издатели и публика смятат, че новият, истинският феномен на скандинавската литература, писателят, който ще продължи да хипнотизира читателите с мистериите и героите си, това е именно Камила Лекберг.
    Родена през 1974 г. в малко селце на западния бряг на Швеция – Фиелбака, Лекберг избира родното си място за арена на своите романи – перфектната сцена, изолирана от света, подвластна само на снежния си, антиутопичен декор и на ужасяващите интриги, които задушават капсулираното му общество. Лекберг бързо бива аплодирана за способността си да работи с този мизансцен – да балансира историите си брилянтно между задължителния семеен уют и неговата измамна сигурност и топлина, от една страна, и, от друга, шокиращите тайни на престъпленията, в които почти всичките й герои са замесени по непредвидим, но напълно достоверен начин (според в. „Гардиън“). Самата Камила Лекберг акцентира върху избора си именно на Фиелбака като една от основните отправни точки в заплитането на сюжетите. Веднага след това идва и изборът на централна тема – загуба, ревност, самота, отчуждение, пари, – която е движещият мотив зад действията на героите й. Дотук формулата изглежда достатъчно лабораторна, но истинският гений на скандинавската авторка се проявява в хирургическата й прецизност по отношение на детайлите и в дълбочината на психологическите профили на протагонистите й. В своя анализ на „Проповедникът“ за „Вашингтон Пост“ критикът Денис Драбел подчертава именно фокуса върху детайлите като основен за стила на Лекберг – изящно и внимателно изграждане на контекст, ситуации и мизансцен, което напълно потапя читателя в света на романа, заличавайки всяко съмнение в почти документалния реализъм на художествената й творба. Към този ювелирен талант икономистката по образование Лекберг добавя и дългогодишния си интерес към психологическите причини за извършването на убийство. Шведската писателка, освен чисто наративното везане на сложни фабули, с десетки замесени (отново във „Вашингтон Пост“ препоръчват на читателите да си чертаят схеми на връзките между множеството главни герои, за да могат да следят пълноценно мрежата от интриги и мрачни отношения между тях), се занимава предимно с изследването на психиката на убиеца, на причините и емоционалните бездни, които правят от едно убийство логично, разумно и хладнокръвно, обикновено действие. Може би единствената друга жена писател, която е постигнала такова психологическо майсторство в изграждането на криминални профили, търсейки идентичността на убиеца, е Патриша Хайсмит.
    Дебютният роман на Лекберг „Ледената принцеса“ (2002) се завихря като северен ураган от измами и скрити истини около убийството на приятел от детинство на главната героиня Ерика Фалк. Писателката преплита историите на зловещото престъпление и неговите ужасяващи мотиви с личните търсения и тревоги на Ерика, в които може да се припознае всеки. Текстът е едновременно напрегната детективска мистерия, приличаща на дисекция на злото у човека, и анализ на времето, в което живеем, постоянно провокиращо вътрешни борби и несигурност във всеки един от нас. Като централен мотив на дебюта си авторката посочва странната природа на мълчанието, което, поглъщайки реалността в себе си, може да убие душата – „Ледената принцеса“ е книга за бездните на мълчанието, за невъзможността истината да изплува на повърхността на мътното море, където е удавена, книга за злото, което прониква и обсебва човешкото положение и го деформира до неузнаваемост, един леден роман, за който „Дейли Телеграф“, с уместно чувство за хумор, казва, че е „толкова студен, та може да те накара да си облечеш допълнителен пуловер“. „Ледената принцеса“ е един от най-успешните шведски литературни дебюти – с над 390 хиляди продадени копия, само в Швеция, през 2007 г. той е адаптиран и за телевизионния екран в култови минисерии.
    Две години по-късно, през 2004 г., излиза и вторият роман на Лекберг, „Проповедникът“, който я „обрича“ на слава – текст, разгръщащ напълно таланта й на завършен криминален автор, с автентичен почерк, психологическа дълбочина и ненадминато въображение. „Проповедникът“ започва с едно тройно престъпление, извършено в рамките на над 20 години, но все още останало неразгадано. Камила Лекберг е още по-мрачна и клаустрофобична, а малкото й родно селце се превръща в архетип на съвременния ужас, в злокобно лобно място, където човешката душа няма къде да се скрие, Фиелбака е за милениума  нещо като „Туин Пийкс“ за 90-те. Мистерията е почти неразрешимо заплетена, героите са потопени в собствените си кошмари, а разкритията следват непрестанно до самия финал. Сериозни медии, отговорни за определянето на световните тенденции в литературата, като „Ню Йорк Таймс“, „Индепендънт“ и „Гардиън“, се надпреварват да хвалят новата северна принцеса на криминалния роман. Самият факт, че когато напишете в Гугъл „Camilla“, първото предположение на мрежата е Камила Лекберг, е повече от симптоматичен за нейния пандемичен успех. Тази зима хладният чар и обезпокоителните страсти на Скандинавия въвличат и България в световната еуфория върху ледената пързалка на литературата, опръскана с няколко капки кръв.