Ћюбопитно

ѕубликации за автори

17 май 2011 г.

јнжел ¬агенщайн. Дƒ–”√ќ—““јУ Ќј ѕ»—ј“≈Ћя

 

 

 

standard pack

√орното определение е често срещано сега в писани€та на придошлите нови литератори. јнжел ¬агенщайн го поема и трансформира смислово в едно свое интервю, за да означи н€как сложната амалгама, ко€то представл€ва собствената му, „лична и творческа матрица“.

√одини наред той бе известен като киносценарист. ћакар и автор на над 50 киносценари€ и категорично доказал се в тайнствата на жанра, това му дълго поприще не бе равно и леко. —ам изпов€два, че отдавна води безнадеждна битка сценари€т да бъде осъзнат и четен като пълноценна литература, че само носител€т на „литературните виден舓 и послани€ бива различен – един път това е лентата, други път перото. “ази битка обаче действително като че още продължава, трудно преодол€вайки нашенските домашни мерки, имобилността ни в мисленето и в оценките за литературата. ¬ това (и не само в това!) отношение ¬агенщайн е същински европеец, а и натрупаните години са го научили, че животът и човекът в него, както и изкуството, което ги пресътвор€ва, са истински и възвис€ват именно и само когато кип€т във и от сво€та сложност и противоречивост, когато искр€т с неподправеност, неповторимост и съдбовност.

 ато белетрист јнжел ¬агенщайн разгъна дарованието си значително по-късно. Ќеговите три последователни романа „ѕетокнижие »сааково“, „ƒалеч от “оледо“ и „—богом, Ўанхай“ – можем да твърдим това без вс€какво преувеличение – са н€как отдел€щи се, знакови, съчетали ерудици€, съкровеност, омъдреност и гол€ма повествователна енерги€. —ред белетристичното множество, което сега възраства – предимно младо и търсещо, провокативно, но и претенциозно, а в ред случаи и неавтентично, вторично, подражателно, – трите романа на ¬агенщайн се откро€ват с престижност и „класичност“. “е са своеобразна „тежка артилер舓 сред кавалерийските набези на знайни и незнайни волентири в прозата. “е ни връщат към позабравени€ уют на домашното и библиотечното четене. “е реанимират накърнената истина, че прозата и романът специално тр€бва да покрива онзи смисъл, който французите са вложили в изначалното „belles-lettres“ (из€щна литература): да изписва и обобщава човешки характери и драми, възходи и падени€, да нищи и събира истори€ и съвремие, да излъхва мъдрост и жизнелюбие, да ни чисти, облагород€ва и въздига, колкото и това да звучи н€кому като извадка от стар учебник. ¬ същото време романите на ¬агенщайн далечно, обходно дос€гат, най-общо казано, т.нар. антифашистка тема, н€кога силно поощр€вана, днес р€зко оттласквана и плашливо загърбвана. ” ¬агенщайн тази „допирателна“ е съкровено изтеглена, идва от корена му, от житие-битието му на гражданин и писател. —клоними са ти€ романи към темата обаче наистина относително, тъй като са многофабулни, многопластови и разностилови, с историко-политически и автобиографични замески, със сложно преработена фактологи€. » много специфични при това, тъй като са посветени на ориси€та и премежди€та на европейските (и в частност на българските) евреи през душегубителната ¬тора световна война.

—южетно и типологично трите знаменателни романа на ¬агенщайн са различни. ƒокато първи€т е „една завлад€ваща биографи€, разгъната между смеха и плача“ (в-к „–айнише ÷айтунг“), „една увлекателна, почти д€волита книга... въпреки множеството меланхолични и трагични моменти“ („Ћитератур-репорт“), един роман, който „разказва за призрачната достъпност на земни€ рай и едновременно – защо въобще не можем да попаднем в него... “ (думи на автора, цитирани в сп. „«на숓, –уси€), то втори€т е разбуден с трепет спомен – и здрачена многопосочна равносметка. ѕрор€зан от сантиментални и носталгични повратки към богатствата на детството, към родни€ н€ко­гашен „патиниран“ ѕловдив, към първата покор€ваща светла любов, „ƒалеч от “оледо“ в същото време ни връща към големите примери на равновесност, взаимотърпимост и съвмест€ване между людете, верите и възрастите. Ќа този омекотен фон пак така меко пол€га осъзнатото и овлад€но примирение с невъзвратимостта на ти€ светове и взаимоотношени€, със загубите, отрезвлени€та и неизбежните раздели, с новите обсто€телства и манталите­ти, та и със собствената (на писател€ и човека ¬агенщайн) променена и обременена от зрелост и опит същност.

“рети€т роман – „—богом, Ўанхай“ – предизвиква истинско потресение с дълбочината и мащаба на писателското проникване в истори€, народопсихологи€, човекопознание и обобщително хуманитарно внушение. Ћично аз, „тровен“ години с вс€каква литература, изпитах онова усещане за обайване, за пълна подвластност на гол€мата книга, каквото в младежките си години съм имал от съприкоснов€ването с творбите на тогавашните ми кумири – ’амсун, а сетне и »во јндрич. Ќе зна€ дали писател€т е попадал в Ўанхай (че е бил наскоро в  итай, зна€), но неговото описание на този град чудовище, ала и спасител на хил€ди евреи от каф€вата чума по време на войната срещу хитлерофашизма, е „открит урок“ по писателско майсторство. Ћитературните интерпретатори говор€т за „вжив€ване“ и колкото терминът да е книжен, академичен, в случа€ е приложим, точен, дълбоко верен. „етейки „—богом, Ўанхай“, аз виждах, осезавах и съществувах там и тогава, б€х един от авторовите избраници страдалци, б€х в онзи океан от контрастни гледки, от смазващи обсто€телства, прежив€вани€ и терзани€, от главоломни поврати, страхове и надежди, попивах и изхвърл€х смутен живот.

Ќеприсъщо емоционален излезе този уж официално-приветствен текст, получи се не толкова „портретуване“ по повод годишнина, колкото н€какво (непоискано) читателско признание пред юбил€ра.

Ќека „грехът“ за това бъде мой. ј повинение на всички ни – осъзнаването, че сред нас живее и твори един гол€м белетрист, обдарен и наказан с „другост“...

ƒимитър “анев