„Как да нарисуваш птица” – юбилейно двуезично издание!

10 април 2017 г.
„Как да нарисуваш птица” – юбилейно двуезично издание!

По случай 40-ата годишнина от смъртта на емблематичния френски поет и сценарист Жак Превер „Колибри” пуска юбилейно двуезично издание на сборника „Как да нарисуваш птица”. Издателството благодари на всички почитатели на творчеството на големия артист, на всички приятели, съмишленици и редовни читатели, които се обадиха и писаха с молба книгата да бъде преиздадена.

Преводът на стихотворенията, намерили място в това великолепно издание, е дело на: Веселин Ханчев, Валери Петров, Иван Бориславов, Румяна Л. Станчева.

Жак Превер остава един от знаковите творци на своето време. Първоначално са го свързвали с групата на сюрреалистите (заедно с Реймон Кьоно и Марсел Дюшан), но по-късно се отделя от тях. Превер е автор на сценарии на филми, повечето от които на режисьора Марсел Карне. Сред тях са „Кеят на мъглите” (с Жан Габен) и „Децата на рая“, за който е номиниран за „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий. Пише и книги за деца, първата от които се казва „Приказки за непослушни деца”(1946) и също ще бъде бъде издадена от „Колибри". Много от стиховете на Превер дават живот на безсмъртни популярни песни, изпълнявани от икони на френския шансон като Ив Монтан, Едит Пиаф, Жак Брел и Жулиет Греко.

По думите на Валери Петров „Името и творчеството на Жак Превер са живи и днес, защото стиховете, сценариите, текстовете за песни, които той ни остави, са дълбоко демократични по дух, говорят на разбираем език, дишат човечно и нежно, възпяват любовта, борят се за свобода и социална справедливост, ненавиждат войната. Поради това поезията му е близка на хората от цялата земя и продължава да им носи - въпреки ужасите, сред които живеем и днес - вяра в един по-човечен утрешен свят.“

Любовта в стиховете на Превер не е стерилен блян – ту е нежна и крехка, ту е яростна и неусмирима, понякога е тъжна и хладна като мрамор, друг път е „трептяща от страх като малко дете посред мрака”. Но винаги ухае на вечност. 

Градината
Хиляди, хиляди години 
не биха ми стигнали 
да разкажа 
за оня миг вечност, 
в който ти ме целуна, 
в който аз те целунах 
една сутрин, в светлината на зимата, 
в парк Монсури, сред Париж.
Сред Париж,
на земята, 
която е всъщност звезда.

Превод Веселин Ханчев

Издателство "Колибри"
1990-2017 © Всички права запазени