Кой реабилитира най-пренебрегвания орган в човешкото тяло?

12 февруари 2016 г.
Кой реабилитира най-пренебрегвания орган в човешкото тяло?

Нейната отлично документирана книга получи сензационен отзвук на европейския литературен пазар, а в „Амазон” е номер 1 от няколко месеца! 

Джулия Ендерс е родена през 1990 г. в Манхайм, Германия. Тя нашумя като учен и автор, чиято дебютна книга се превърна в абсолютен бестселър в много страни. Оригиналното издание на „Черво с чар. Истината за един пренебрегван орган” излиза на немския пазар през март 2014 година. До момента от нея е реализиран тираж от над 1 милион екземпляра. Книгата е издадена и на английски, френски и италиански, предстои да излезе и на български език. Във Франция са продадени над 400 000 копия.

„Черво с чар” насочва прожекторите към актуалните научни изследвания за храносмилателния тракт – нещо, което му се полага отдавна. Твърде дълго време червата бяха най-пренебрегваният, в най-добрия случай недооценен орган на нашето тяло, но се оказва, че те са отговорни за много повече от мръсната работа в организма ни – те са в основата на онова, което представляваме, и на посланията, които излъчваме към околните. Изгряваща звезда в областта на науката, Джулия Ендерс разяснява „магията” на чревната дейност, придавайки на храносмилателния процес някакво непонятно очарование. Тя отговаря на въпроси като: Защо се случва киселинният рефлукс? На какво всъщност се дължи непоносимостта към глутена и лактозата? Влияе ли дейността на червата въхру наднорменото тегло и настроението?

Интересът на Джулия Ендерс към темата е свързан с преживяно кожно заболяване. То я принуждава да започне да се интересува от метаболизма, от влиянието на храносмилането и начина, по който функционират вътрешните ни органи, върху цялостния ни физически и психически комфорт. Впоследствие тя извършва редица изследвания във връзка със своя докторат по гастроентерология към Гьоте институт във Франкфурт, Германия. През 2012 г. презентацията й на тема Darm MIT Charme (Очарованието на храносмилателния тракт) й носи първа награда на Science Slam (Научен шлем) във Фрайбург, Карлсруе и Берлин и веднага започва да се разпространява и споделя в YouTube. Тогава Ендерс получава предложение да напише книга по темата, така се ражда „Черво с чар”, която оглавява германските класации за бестселъри малко след като излиза на пазара през март 2014.

До момента правата за издаването й са продадени на над 30 страни, в т.ч. Холандия, Корея, Испания, Великобритания, Полша, Финландия, Италия, Дания, Швеция, Тайван, Гърция, Норвегия, Унгария, Португалия, Бразилия, Словакия, Франция, Китай, Чехия, Северна Америка, Сърбия, Япония, Хърватска, Латвия, Словения, Русия, Украйна, Исландия, Турция, Естония и България. Примамливият манифест на Джулия Ендерс ще ви провокира най-после да се вслушате в онези пеперудки в стомаха, за които толкова често става дума - те се опитват да ни кажат нещо наистина важно.

Предлагаме ви откъс от предговора на книгата.

Родена съм с цезарово сечение и не съм кърмена. Това ме прави перфектното дете експонат на чревния свят през XXI век. Ако още тогава знаех повече за червата, щях да се хващам на бас какви болести впоследствие ще ме сполетят. Първо имах лактозна непоносимост, но никога не си зададох въпроса защо след петата си година изведнъж отново можех да пия мляко. По едно време станах дебела, а после отново слаба. След това дълго време бях добре и изведнъж дойде „раната“.

Когато бях на седемнайсет години, на десния ми крак без видима и ясна причина се появи малка рана. Тя просто не искаше да се излекува и след един месец отидох на лекар. Лекарката не знаеше със сигурност какво може да е това и ми предписа мехлем. След три седмици целият ми крак бе покрит с рани. Скоро след това и двата крака, ръцете и гърбът ми. Понякога се появяваха и на лицето. За щастие, беше зима и всички си мислеха, че имам херпес или рана от охлузване на челото.

Нито един лекар не можеше да ми помогне – предполагаше се, че е невродермит. Питаха ме дали не съм силно стресирана или пък в състояние на душевно неразположение. Кортизонът имаше слаб ефект, но в момента, в който го спирах, всичко се връщаше отново. В продължение на една година и зиме, и лете носех чорапогащи, за да не се мокрят раните ми през панталона. По едно време се взех в ръце и започнах да се информирам самостоятелно. Случайно попаднах на статия за една много сходна с моята кожна болест. Някакъв мъж я получил след приемане на антибиотици, а аз също бях пила антибиотик преди появата на първата рана. 

От този момент започнах да се отнасям към кожата си не като към кожа на болен от кожна болест, а като към кожа на човек с болни черва. Спрях да ям млечни продукти, почти никакъв глутен, приемах различни бактерии и като цяло се хранех по-здравословно. По това време правех някои щури експерименти... ако още тогава учех медицина, щях да имам смелост горе-долу за половината. В един момент например в продължение на няколко седмици предозирах цинка и след това с месеци имах много изострено обоняние. 

С няколко трика в края на краищата успях на наложа контрол върху болестта си. Преживявах сладостта на успеха и усещах по собственото си тяло, че знанието може да бъде сила. Започнах да следвам медицина.

На едно парти по време на първия семестър седях до момче, което имаше най-лошия дъх, който някога съм помирисвала. Беше крайно нетипична миризма – не острите водородни аромати на по-възрастните стресирани господа или мириса на сладко-загниващо на ядящите прекалено много захар лели. Бързо се преместих на друго място. На следващия ден той бе мъртъв. Беше се самоубил. В мислите си постоянно се връщах към този случай. Възможно ли е едни болни черва да миришат толкова лошо и може ли подобно заболяване да влияе и върху настроението?

След седмица се престраших да разговарям за предположенията си с моя много добра приятелка. След няколко месеца същата тази приятелка бе повалена от стомашно-чревен грип. Чувстваше се много измъчена и нещастна. Когато се видяхме отново, тя беше на мнение, че в моите тези сигурно има нещо вярно, защото от много време не се била чувствала толкова зле и психически. Това ми даде тласък да се потопя по-дълбоко в тази тематика. Така открих цял изследователски клон, чийто предмет е връзката между червата и мозъка. Това е една много бързо развиваща се област. Преди десет години имаше твърде малко публикации по въпроса, а междувременно се появиха стотици научни статии. Как червата оказват влияние върху здравето и душевното състояниие, е една отнай-новите изследователски посоки в наше време! Известният американски биохимик Роб Найт казва във вестник Nature, че тя е поне толкова многообещаваща, колкото изследването на стволовите клетки. Бях навлязла в област, която намирах за все по-завладяваща.

Издателство "Колибри"
1990-2017 © Всички права запазени