Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Дневната война
Печатно издание
ISBN
978-619-150-390-2
Купи
Цена
24.00 лв.
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Електронно издание
ISBN
978-619-150-390-2
Купи
Цена
13.00 лв.
(24.00 лв.)
-11лв.
Информация
Рейтинг (8)
Мнения (68)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
145/213
Тегло
560 гр.
Страници
704
Превод
Емануил Томов
Дата на издаване
09 юни 2014

Дневната война

В нощта на Новолунието демоните настъпват масирано, жадни за кръвта на двамината, които биха могли да се превърнат в предсказания Избавител, който ще обедини разпръснатите късчета от човечеството, за да унищожат веднъж завинаги ядроните.

Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече – Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.

Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.

Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.

Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар'Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия – Короната и Копието на Каджи, – убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.

Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.

Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички – тези на човешкото сърце.

„Питър Брет е един от любимите ми нови автори.“
Патрик Рутфъс, „Името на вятъра“

Към моите български читатели:
Всеки път, когато моя творба бъде издадена на друг език, аз се чувствам смирен, припомняйки си, че ние, хората по света, си приличаме толкова много. В края на краищата всеки понякога се плаши от тъмното...
Добре дошли в семейството! Надявам се, че приключението ще ви хареса.

С най-сърдечни пожелания Питър В. Брет

За автора

Отраснал на твърда диета с фентъзи, комикси и „Подземия и дракони“, Питър В. Брет пише фентъзи разкази, откакто се помни. През 1995 г. завършва английска литература и история на изкуството в университета „Бъфало“, а следващото десетилетие прекарва в писане на публикации в областта на фармацията, преди да се завърне към истинската си слабост.

Днес Питър В. Брет е бестселър автор на Ню Йорк Таймс с поредицата "Демонският цикъл", от която са продадени над 1 милион екземпляра на 24 езика. 

Живее в Манхатън.

Посети Питър Брет на www.peterVbrett.com

Още за Питър В. Брет
Откъс

Питър В. Брет - „Дневната война“

Иневера и брат й Соли стояха на слънце. Между босите си стъпала всеки бе поставил рамката на кошница и пъргаво я обръщаше, а пръстите им сръчно сплитаха палмовите листа. Денят напредваше и в малкия им дюкян бе останала само тясна ивичка сянка. Майка им, Манвах, седеше под нея и плетеше своята кошница. Докато работеха, купчината жилави листа от финикова палма между тях намаляваше равномерно.
Иневера беше на девет, Соли – почти на осемнайсет и вече с одеждите на пълноправен дал’шарум, още наситеночерни от скорошното боядисване. Бе ги заслужил преди по-малко от седмица и седеше на рогозка, за не ги оцапа неизменният прах на Великия базар. Беше охлабил робата си около врата така, че под нея се виждаше гладкият му мускулест гръден кош, лъснал от пот.
Помаха си с едно листо.
– На Еверам топките! С тая дреха е горещо. Ще ми се още да можех да излизам само по бидо.
– Ела на сянка, ако искаш – каза Манвах.
Соли цъкна с език и поклати глава.
– Това ли очакваше? Че ще се върна в черно и ще започна да ви командвам като...
Манвах се позасмя.
– Просто се уверявам, че още си милото ми момче.
– Само с теб и скъпата ми сестрица – уточни Соли и се пресегна да разроши косата на Иневера. Тя му плесна ръката, ала с усмивка. Със Соли наоколо винаги имаше усмивки. – С всички останали съм зъл като пясъчен демон.
– Пф...! – и Манвах махна с ръка, но Иневера се замисли. Беше видяла какво стори с двете маджански момчета, които я закачаха на пазара като по-малка.
Иневера довърши кошницата и я постави на една от многото купчини край тях. Преброи ги набързо.
– Още три и ще сме изпълнили поръчката на дама Баден.
– Може би Кашив ще ме покани на увеселението по случай новолунието, когато дойде да ги вземе – рече Соли.
Кашив беше кай’шарум на дама Баден и аджин’пал на Соли, воинът, с когото, вързани за стълб, се бяха сражавали рамо до рамо през първата си нощ в Лабиринта. Говореше се, че двама мъже не биха могли да споделят по-крепка дружба.
Манвах изсумтя.
– Ако те покани, дама Баден ще те издокара целия гол и намазан с масло и ще отпразнуваш новолунието, като отворих младата си луна отзад за дъртите му блюдолизци.
Соли се засмя.
– Чувал съм, че старите няма какво да ги мисля. Повечето само гледали. но по-младите, със стъклениците масло на коланите си... – Въздъхна. – Така или иначе, Гераз е сервирал на последната забава на дама Баден и ми каза, че даматът му е дал двеста драки. Това си струва малко болки отзад.
– Да не те чуе баща ти – предупреди го Манвах. Очите на Соли се стрелнаха към завесата, делящата дюкяна от покоите на баща му, където сега той спеше.
– Ще разбере рано или късно, че синът му е пуш’тинг – каза Соли. – няма да се оженя за някое клето девойче само за да пазя тайната.
– Че защо не? – попита Манвах. – Ще може да прави кошници с нас, а и толкова ли ще е ужасно да й дадеш няколко деца, а на мен – внуци?
Соли направи кисела физиономия.
– Ще почакаш Иневера за това. – Погледна към момичето. – Утре е Хану Паш, сестрице. Може би дама’тингите ще ти намерят съпруг!
– Не сменяй темата! – Манвах го плесна през ръката с едно листо. – Би се изправил срещу демони в Лабиринта, но не и срещу това между краката на жена?
Соли отново сбърчи нос.
– Поне в Лабиринта съм обграден от силни потни мъже. А и кой знае? Може би един от даматите пуш’тинги ще ме хареса. Силните като Баден взимат любимите си шаруми в личната си свита и ги пускат да се бият само по новолуние! Представи си, само по три нощи на месец в Лабиринта!
– Пак са три нощи повече от нужното – измърмори Манвах.
Иневера се обърка.
– Лабиринтът не е ли свято място? Велика чест?
Манвах изпръхтя и се върна към плетенето. Соли дълго време я гледа с прибулен поглед. Усмивката му се стопи.
– Лабиринтът значи свята смърт – рече брат й накрая. – Който загине там, отива направо в Рая, но аз още не съм се разбързал за среща с Еверам.
– Извинявай – каза Иневера.
Соли тръсна рамене и усмивката му мигом се завърна.
– По-добре не ги мисли тези неща, сестрице. Лабиринтът не е твое бреме.
– Всяка жена в Красия носи това бреме, сине – каза Манвах, – независимо че не се бием до вас.
Точно тогава завесата прошумоля и иззад нея се чу стон. Миг след това се появи Касаад. Бащата на Иневера не погледна към жена си, когато я избута от сянката с върха на обувката си и зае мястото й. Сложи на земята две възглавници и се просна на тях – вече гаврътваше първата си чашка коузи. наля си втора, като примижваше срещу светлината. Както винаги погледът му се плъзна покрай Иневера, сякаш не съществуваше, и се спря на брат й.
– Соли! Остави тая кошница! Вече си шарум, не си хаби ръцете като някой кхафит!
– Татко, трябва да довършим поръчката скоро – каза Соли. – Кашив...
– Пфа! – възкликна Касаад и махна с ръка пренебрежително. – Не ме е грижа какво иска оня мазен благоуханен пуш’тинг! Остави кошницата и стани, преди някой да те види как си цапаш черните дрехи. И бездруго си пилеем целия ден на този мръсен пазар.
– Сякаш не знае откъде идват парите – промърмори Соли, твърде тихо, за да го чуе Касаад. Не спря да плете.
– Или храната на масата му. – Манвах завъртя очи и въздъхна. – По-добре да направиш каквото ти казва.
– Ако вече съм шарум, мога да правя каквото поискам. Кой е той, че да ми казва дали мога, или не мога да плета кошници, ако това ме успокоява? – Докато Соли говореше, ръцете му набраха скорост, а очертанията на пръстите му се размиха. Привършваше и очевидно възнамеряваше да не пуска кошницата. Иневера го гледаше удивено. Соли можеше да плете почти толкова бързо, колкото Манвах.
– Той ти е баща – каза тя – и ако не правиш каквото ти казва, всички ще съжаляваме.
Обърна се към Касаад с меден гласец.
– Двамата със Соли трябва да стоите само докато даматът си поиска кошниците привечер, съпруже.
Изражението на Касаад се вкисна и той обърна поредната чашка.
– С какво съм наскърбил Еверам, та аз, прочутият Касаад асу Касаад Ам’Дамадж Ам’Каджи, запратил неизброими алагаи в бездната, да се унижавам да пазя купчина кошници? – Той посочи огромната свършена работа с отвратен поглед. – Би трябвало да свикам славните си другари и да потеглим към Лабиринта!
– Има предвид да се напива с другите шаруми – измърмори Соли на Иневера. – Рано сбраните воини стигат до центъра на Лабиринта, където битките са ожесточени. Колкото повече се излежава, толкова по-малка е възможността да срещне алагаи, докато е пиян като камилска пикня от това коузи.
Коузи. Иневера го мразеше. Ферментирало зърно с добавена канела – продаваше се в малки пръстени бутилки и се пиеше от още по-малки чашки. Само като помиришеше някой празен съд, Иневера се замайваше и ноздрите й започваха да парят. Нямаше никаква следа от канела. Казваха, че вкусът се усещал след три чашки, но пък след три чашки коузи можеш ли да имаш вяра на когото и да било? Знаеше се, че добре си отива с преувеличенията и самовеличаенето.
– Соли! – провикна се Касаад. – Остави работата на жените и ела да пием! За смъртта на четирите алагаи, които срази снощи!
– Все едно съм свършил работата на целия отряд сам – промърмори пак Соли. Пръстите му набраха още повече скорост. – Не пия коузи, Татко. Евджахът забранява.
Касаад изсумтя и обърна още една чашка.
– Манвах! Приготви на тоя светец, шарик Соли, малко чай! – Понечи да си сипе още коузи, но от гърлото на бутилката се процедиха едва няколко капки. – И ми донеси още едно коузи.
– Еверам да ми дава търпение – примоли се с досада Манвах. – Това беше последната бутилка, съпруже.
– Ами излез и купи още – сопна се Касаад.
Иневера чуваше как майка й скърца със зъби.
– Половината шатри на пазара вече са затворени, съпруже, а трябва да довършим кошниците, преди да дойде Кашив.
Касаад махна с ръка отвратен.
– Кого го е грижа, ако онзи презрян пуш’тинг чака?
Соли просъска и на ръката му покапа кръв: беше се порязал на листо. Стисна челюст и продължи.
– Прости ми, почитаеми съпруже, но посредникът на дама Баден няма да чака – рече Манвах, продължавайки със собствената си кошница. – Ако Кашив дойде и поръчката не е готова, отново ще си купи кошниците от Криша надолу по улицата. Без тази поръчка няма да имаме пари за военния налог, камо ли за още коузи.
– Моля!? – извика Касаад. – Какво ми правите с парите? Нося по сто драки на седмица!
– И половината заминават при дамата за военния налог – рече Манвах, – а и винаги си заделяш по двайсет за харчене. Останалото отива, за да имаш коузи и кускус, и дори така не стига, когато доведеш половин дузина жадни шаруми в края на всяка седмица. Коузито е скъпо, съпруже. Даматите режат палците на всеки кхафит, когото заловят да го продава, а те пък включват този риск в цената.
Касаад се изплю.
– Кфатитите биха продали и слънцето, ако можеха да го свалят от небето. Тичай сега и ми купи коузи, за да си облекча чакането, докато дойде онзи полумъж.
Соли довърши кошницата си, стана и я хвърли върху купчината.
– Аз ще отида, Майко. Чабин сигурно ще има, никога не затваря, преди да изпеят вечерните молитви.
Манвах присви очи, но не ги отдели от работата си. И тя плетеше все по-бързо, ръцете й сякаш се сливаха една с друга.
– Не ми харесва да оставяме на открито работа от цял месец.
– Никой няма да ни ограби, Татко е тук – рече Соли, но след това завъртя очи към баща си, който се опитваше да оближе отвътре гърлото на бутилката. – Ще съм толкова бърз, че няма да разбереш кога съм отишъл и съм се върнал.
– Работи, Иневера – сгълча я Манвах, докато Соли изтичваше навън. Иневера сведе поглед и едва тогава разбра, че е спряла да плете, за да гледа случката. Сепна се и поде наново.
Иневера не смееше да гледа право към него, но не можеше да не обръща от време на време глава, така че баща й да попадне в крайчеца на полезрението й. Той пък гледаше Манвах, докато обръщаше кошницата с чевръстите си крака. Изпод черната й роба току се подаваха голите й глезени и прасци.
Касаад сложи ръка на чатала си и го разтърка.
– Ела, жено, ще ми се...
– Работя! – Манвах взе едно листо от купчината и закърши жилките му с рязко пукане.
Касаад сякаш искрено се обърка.
– Защо ще отказваш на съпруга си едва час, преди да потегли в нощта?
– Защото си троша гърба седмици наред с тези кошници – каза Манвах. – Защото е късно и алейката е тиха. Защото имаме цяла поръчка пред дюкяна, а няма кой да я пази освен един надървен пияндур!
Касаад се изсмя.
– От кого трябва да я пазя?
– От кого наистина? – попита някой и всички се обърнаха.
Криша пристъпваше покрай тезгяха.
Беше едра жена. не дебела – никой в Пустинното копие не можеше да си позволи този лукс, – но все пак воинска щерка, с едър кокал, тежка стъпка и мазолести длани. Подобно на всички дал’тинги, носеше същата черна роба като Манвах, дълга от глава до пети. И тя плетеше кошници и беше една от главните конкурентки на Манвах в племето Каджи – по-неумела, но по-амбициозна.
Следваха я още четири жени, дал’тинги като нея. Две от тях бяха другите съпруги на мъжа й, лицата им – скрити под була. Останалите й бяха дъщери с открити лица. Предвид вида си, навярно отпъждаха съпрузите по-лесно, отколкото ги привличаха. никоя не беше дребна и се разпръснаха из дюкяна като чакали по дирите на див заек.
– До късно работиш – отбеляза Криша. – Повечето дюкяни са спуснали кепенците.
Манвах сви рамене, докато плетеше, без да вдига глава.
– До вечерния зов има време.
– Кашив винаги идва в края на деня, преди Забавата на дама Баден по случай пълнолунието, нали? – попита Криша.
Манвах, все така забила поглед в кошницата си, рече:
– Клиентите ми не са твоя работа, Криша.
– Моя са, когато използваш оня пуш’тинг сина си, за да ми ги краде. – Гласът на Криша стана нисък и заплашителен. Дъщерите й се преместиха към Иневера, за да преградят пътя й към Манвах. Сестрите й по брак закрачиха към Касаад по-навътре в дюкяна. Манвах вдигна глава.
– Нищо не съм крала. Кашив дойде и ми каза, че кошниците ти се разпадали, когато ги напълнят. Обвинявай плетачките си, не мен, задето си загубила клиент.
Криша кимна и взе кошницата, която Иневера току-що бе добавила към купчината.
– С дъщеря ти вършите качествена работа – отбеляза тя и прокара пръст по плетката. След това хвърли кошницата на земята и я смачка под сандала си.
– Жено, как смееш?! – изкрещя Касаад невярващо. Скочи на крака или поне се опита, олюлявайки се. Погледна към копието и щита си, но те бяха в задния край на помещението.
Докато той се окопитваше, сестрите й действаха бързо и едновременно. Жилави палмови сопи, обвити в черен плат, паднаха от широките им ръкави. Една от жените сграбчи Касаад за раменете и го бутна право към свистящата сопа на другата, без да го пуска, за да не може той да се отдръпне.
Касаад изхриптя от болка, останал без дъх. Вторият удар бе в чатала. Хриптенето премина в писък.
Иневера също извика и скочи на крака, но дъщерите на Криша я сграбчиха грубо. Манвах понечи да се изправи, но тежкият ритник на Криша, право в лицето, я върна на пода. Манвах нададе пронизителен вой, но беше късно и никой не откликна.
Криша погледна надолу към кошницата на пода. Беше устояла и се бе върнала към първоначалната си форма. Иневера неволно се усмихна, но жената продължи да скача върху кошницата и на третия път тя се разпадна.
В другия край на дюкяна сестрите съпруги на Криша продължаваха да бият Касаад.
– Пищи като женичка – рече една през смях и отново го удари между краката.
– И се бие още по-зле! – извика втората.
Пуснаха раменете му и Касаад се строполи на пода, хълцайки, а от лицето му се лееха болка и унижение. Жените го оставиха и се заеха да ритат купчините кошници и да ги мачкат със сопите си.
Иневера се опита да се отскубне, но момичетата само я стиснаха по-здраво.
– Мирувай или ще ти счупим пръстите и никога повече няма да плетеш!
Иневера спря, но присви очи и се приготви да настъпи здраво глезена на най-близката. Манвах поклати глава. „Не.“
Касаад изплю храчка кръв и се надигна на лакти.
– Блудници! Почакайте даматът да чуе...!
Криша го прекъсна с изкискване.
– Кой дама ще те изслуша? Какво ще им кажеш, Касаад, сине на Касаад, че си се напил с коузи и са те пребили жени? Няма да посмееш да го кажеш даже на аджин’пала си, докато те опъва отзад тази вечер!
Касаад се помъчи да се изправи, но една от жените го изрита отново в стомаха и той се претърколи по гръб. Не помръдна.

Питър В. Брет - „Дневната война“

Иневера и брат й Соли стояха на слънце. Между босите си стъпала всеки бе поставил рамката на кошница и пъргаво я обръщаше, а пръстите им сръчно сплитаха палмовите листа. Денят напредваше и в малкия им дюкян бе останала само тясна ивичка сянка. Майка им, Манвах, седеше под нея и плетеше своята кошница. Докато работеха, купчината жилави листа от финикова палма между тях намаляваше равномерно.
Иневера беше на девет, Соли – почти на осемнайсет и вече с одеждите на пълноправен дал’шарум, още наситеночерни от скорошното боядисване. Бе ги заслужил преди по-малко от седмица и седеше на рогозка, за не ги оцапа неизменният прах на Великия базар. Беше охлабил робата си около врата така, че под нея се виждаше гладкият му мускулест гръден кош, лъснал от пот.
Помаха си с едно листо.
– На Еверам топките! С тая дреха е горещо. Ще ми се още да можех да излизам само по бидо.
– Ела на сянка, ако искаш – каза Манвах.
Соли цъкна с език и поклати глава.
– Това ли очакваше? Че ще се върна в черно и ще започна да ви командвам като...
Манвах се позасмя.
– Просто се уверявам, че още си милото ми момче.
– Само с теб и скъпата ми сестрица – уточни Соли и се пресегна да разроши косата на Иневера. Тя му плесна ръката, ала с усмивка. Със Соли наоколо винаги имаше усмивки. – С всички останали съм зъл като пясъчен демон.
– Пф...! – и Манвах махна с ръка, но Иневера се замисли. Беше видяла какво стори с двете маджански момчета, които я закачаха на пазара като по-малка.
Иневера довърши кошницата и я постави на една от многото купчини край тях. Преброи ги набързо.
– Още три и ще сме изпълнили поръчката на дама Баден.
– Може би Кашив ще ме покани на увеселението по случай новолунието, когато дойде да ги вземе – рече Соли.
Кашив беше кай’шарум на дама Баден и аджин’пал на Соли, воинът, с когото, вързани за стълб, се бяха сражавали рамо до рамо през първата си нощ в Лабиринта. Говореше се, че двама мъже не биха могли да споделят по-крепка дружба.
Манвах изсумтя.
– Ако те покани, дама Баден ще те издокара целия гол и намазан с масло и ще отпразнуваш новолунието, като отворих младата си луна отзад за дъртите му блюдолизци.
Соли се засмя.
– Чувал съм, че старите няма какво да ги мисля. Повечето само гледали. но по-младите, със стъклениците масло на коланите си... – Въздъхна. – Така или иначе, Гераз е сервирал на последната забава на дама Баден и ми каза, че даматът му е дал двеста драки. Това си струва малко болки отзад.
– Да не те чуе баща ти – предупреди го Манвах. Очите на Соли се стрелнаха към завесата, делящата дюкяна от покоите на баща му, където сега той спеше.
– Ще разбере рано или късно, че синът му е пуш’тинг – каза Соли. – няма да се оженя за някое клето девойче само за да пазя тайната.
– Че защо не? – попита Манвах. – Ще може да прави кошници с нас, а и толкова ли ще е ужасно да й дадеш няколко деца, а на мен – внуци?
Соли направи кисела физиономия.
– Ще почакаш Иневера за това. – Погледна към момичето. – Утре е Хану Паш, сестрице. Може би дама’тингите ще ти намерят съпруг!
– Не сменяй темата! – Манвах го плесна през ръката с едно листо. – Би се изправил срещу демони в Лабиринта, но не и срещу това между краката на жена?
Соли отново сбърчи нос.
– Поне в Лабиринта съм обграден от силни потни мъже. А и кой знае? Може би един от даматите пуш’тинги ще ме хареса. Силните като Баден взимат любимите си шаруми в личната си свита и ги пускат да се бият само по новолуние! Представи си, само по три нощи на месец в Лабиринта!
– Пак са три нощи повече от нужното – измърмори Манвах.
Иневера се обърка.
– Лабиринтът не е ли свято място? Велика чест?
Манвах изпръхтя и се върна към плетенето. Соли дълго време я гледа с прибулен поглед. Усмивката му се стопи.
– Лабиринтът значи свята смърт – рече брат й накрая. – Който загине там, отива направо в Рая, но аз още не съм се разбързал за среща с Еверам.
– Извинявай – каза Иневера.
Соли тръсна рамене и усмивката му мигом се завърна.
– По-добре не ги мисли тези неща, сестрице. Лабиринтът не е твое бреме.
– Всяка жена в Красия носи това бреме, сине – каза Манвах, – независимо че не се бием до вас.
Точно тогава завесата прошумоля и иззад нея се чу стон. Миг след това се появи Касаад. Бащата на Иневера не погледна към жена си, когато я избута от сянката с върха на обувката си и зае мястото й. Сложи на земята две възглавници и се просна на тях – вече гаврътваше първата си чашка коузи. наля си втора, като примижваше срещу светлината. Както винаги погледът му се плъзна покрай Иневера, сякаш не съществуваше, и се спря на брат й.
– Соли! Остави тая кошница! Вече си шарум, не си хаби ръцете като някой кхафит!
– Татко, трябва да довършим поръчката скоро – каза Соли. – Кашив...
– Пфа! – възкликна Касаад и махна с ръка пренебрежително. – Не ме е грижа какво иска оня мазен благоуханен пуш’тинг! Остави кошницата и стани, преди някой да те види как си цапаш черните дрехи. И бездруго си пилеем целия ден на този мръсен пазар.
– Сякаш не знае откъде идват парите – промърмори Соли, твърде тихо, за да го чуе Касаад. Не спря да плете.
– Или храната на масата му. – Манвах завъртя очи и въздъхна. – По-добре да направиш каквото ти казва.
– Ако вече съм шарум, мога да правя каквото поискам. Кой е той, че да ми казва дали мога, или не мога да плета кошници, ако това ме успокоява? – Докато Соли говореше, ръцете му набраха скорост, а очертанията на пръстите му се размиха. Привършваше и очевидно възнамеряваше да не пуска кошницата. Иневера го гледаше удивено. Соли можеше да плете почти толкова бързо, колкото Манвах.
– Той ти е баща – каза тя – и ако не правиш каквото ти казва, всички ще съжаляваме.
Обърна се към Касаад с меден гласец.
– Двамата със Соли трябва да стоите само докато даматът си поиска кошниците привечер, съпруже.
Изражението на Касаад се вкисна и той обърна поредната чашка.
– С какво съм наскърбил Еверам, та аз, прочутият Касаад асу Касаад Ам’Дамадж Ам’Каджи, запратил неизброими алагаи в бездната, да се унижавам да пазя купчина кошници? – Той посочи огромната свършена работа с отвратен поглед. – Би трябвало да свикам славните си другари и да потеглим към Лабиринта!
– Има предвид да се напива с другите шаруми – измърмори Соли на Иневера. – Рано сбраните воини стигат до центъра на Лабиринта, където битките са ожесточени. Колкото повече се излежава, толкова по-малка е възможността да срещне алагаи, докато е пиян като камилска пикня от това коузи.
Коузи. Иневера го мразеше. Ферментирало зърно с добавена канела – продаваше се в малки пръстени бутилки и се пиеше от още по-малки чашки. Само като помиришеше някой празен съд, Иневера се замайваше и ноздрите й започваха да парят. Нямаше никаква следа от канела. Казваха, че вкусът се усещал след три чашки, но пък след три чашки коузи можеш ли да имаш вяра на когото и да било? Знаеше се, че добре си отива с преувеличенията и самовеличаенето.
– Соли! – провикна се Касаад. – Остави работата на жените и ела да пием! За смъртта на четирите алагаи, които срази снощи!
– Все едно съм свършил работата на целия отряд сам – промърмори пак Соли. Пръстите му набраха още повече скорост. – Не пия коузи, Татко. Евджахът забранява.
Касаад изсумтя и обърна още една чашка.
– Манвах! Приготви на тоя светец, шарик Соли, малко чай! – Понечи да си сипе още коузи, но от гърлото на бутилката се процедиха едва няколко капки. – И ми донеси още едно коузи.
– Еверам да ми дава търпение – примоли се с досада Манвах. – Това беше последната бутилка, съпруже.
– Ами излез и купи още – сопна се Касаад.
Иневера чуваше как майка й скърца със зъби.
– Половината шатри на пазара вече са затворени, съпруже, а трябва да довършим кошниците, преди да дойде Кашив.
Касаад махна с ръка отвратен.
– Кого го е грижа, ако онзи презрян пуш’тинг чака?
Соли просъска и на ръката му покапа кръв: беше се порязал на листо. Стисна челюст и продължи.
– Прости ми, почитаеми съпруже, но посредникът на дама Баден няма да чака – рече Манвах, продължавайки със собствената си кошница. – Ако Кашив дойде и поръчката не е готова, отново ще си купи кошниците от Криша надолу по улицата. Без тази поръчка няма да имаме пари за военния налог, камо ли за още коузи.
– Моля!? – извика Касаад. – Какво ми правите с парите? Нося по сто драки на седмица!
– И половината заминават при дамата за военния налог – рече Манвах, – а и винаги си заделяш по двайсет за харчене. Останалото отива, за да имаш коузи и кускус, и дори така не стига, когато доведеш половин дузина жадни шаруми в края на всяка седмица. Коузито е скъпо, съпруже. Даматите режат палците на всеки кхафит, когото заловят да го продава, а те пък включват този риск в цената.
Касаад се изплю.
– Кфатитите биха продали и слънцето, ако можеха да го свалят от небето. Тичай сега и ми купи коузи, за да си облекча чакането, докато дойде онзи полумъж.
Соли довърши кошницата си, стана и я хвърли върху купчината.
– Аз ще отида, Майко. Чабин сигурно ще има, никога не затваря, преди да изпеят вечерните молитви.
Манвах присви очи, но не ги отдели от работата си. И тя плетеше все по-бързо, ръцете й сякаш се сливаха една с друга.
– Не ми харесва да оставяме на открито работа от цял месец.
– Никой няма да ни ограби, Татко е тук – рече Соли, но след това завъртя очи към баща си, който се опитваше да оближе отвътре гърлото на бутилката. – Ще съм толкова бърз, че няма да разбереш кога съм отишъл и съм се върнал.
– Работи, Иневера – сгълча я Манвах, докато Соли изтичваше навън. Иневера сведе поглед и едва тогава разбра, че е спряла да плете, за да гледа случката. Сепна се и поде наново.
Иневера не смееше да гледа право към него, но не можеше да не обръща от време на време глава, така че баща й да попадне в крайчеца на полезрението й. Той пък гледаше Манвах, докато обръщаше кошницата с чевръстите си крака. Изпод черната й роба току се подаваха голите й глезени и прасци.
Касаад сложи ръка на чатала си и го разтърка.
– Ела, жено, ще ми се...
– Работя! – Манвах взе едно листо от купчината и закърши жилките му с рязко пукане.
Касаад сякаш искрено се обърка.
– Защо ще отказваш на съпруга си едва час, преди да потегли в нощта?
– Защото си троша гърба седмици наред с тези кошници – каза Манвах. – Защото е късно и алейката е тиха. Защото имаме цяла поръчка пред дюкяна, а няма кой да я пази освен един надървен пияндур!
Касаад се изсмя.
– От кого трябва да я пазя?
– От кого наистина? – попита някой и всички се обърнаха.
Криша пристъпваше покрай тезгяха.
Беше едра жена. не дебела – никой в Пустинното копие не можеше да си позволи този лукс, – но все пак воинска щерка, с едър кокал, тежка стъпка и мазолести длани. Подобно на всички дал’тинги, носеше същата черна роба като Манвах, дълга от глава до пети. И тя плетеше кошници и беше една от главните конкурентки на Манвах в племето Каджи – по-неумела, но по-амбициозна.
Следваха я още четири жени, дал’тинги като нея. Две от тях бяха другите съпруги на мъжа й, лицата им – скрити под була. Останалите й бяха дъщери с открити лица. Предвид вида си, навярно отпъждаха съпрузите по-лесно, отколкото ги привличаха. никоя не беше дребна и се разпръснаха из дюкяна като чакали по дирите на див заек.
– До късно работиш – отбеляза Криша. – Повечето дюкяни са спуснали кепенците.
Манвах сви рамене, докато плетеше, без да вдига глава.
– До вечерния зов има време.
– Кашив винаги идва в края на деня, преди Забавата на дама Баден по случай пълнолунието, нали? – попита Криша.
Манвах, все така забила поглед в кошницата си, рече:
– Клиентите ми не са твоя работа, Криша.
– Моя са, когато използваш оня пуш’тинг сина си, за да ми ги краде. – Гласът на Криша стана нисък и заплашителен. Дъщерите й се преместиха към Иневера, за да преградят пътя й към Манвах. Сестрите й по брак закрачиха към Касаад по-навътре в дюкяна. Манвах вдигна глава.
– Нищо не съм крала. Кашив дойде и ми каза, че кошниците ти се разпадали, когато ги напълнят. Обвинявай плетачките си, не мен, задето си загубила клиент.
Криша кимна и взе кошницата, която Иневера току-що бе добавила към купчината.
– С дъщеря ти вършите качествена работа – отбеляза тя и прокара пръст по плетката. След това хвърли кошницата на земята и я смачка под сандала си.
– Жено, как смееш?! – изкрещя Касаад невярващо. Скочи на крака или поне се опита, олюлявайки се. Погледна към копието и щита си, но те бяха в задния край на помещението.
Докато той се окопитваше, сестрите й действаха бързо и едновременно. Жилави палмови сопи, обвити в черен плат, паднаха от широките им ръкави. Една от жените сграбчи Касаад за раменете и го бутна право към свистящата сопа на другата, без да го пуска, за да не може той да се отдръпне.
Касаад изхриптя от болка, останал без дъх. Вторият удар бе в чатала. Хриптенето премина в писък.
Иневера също извика и скочи на крака, но дъщерите на Криша я сграбчиха грубо. Манвах понечи да се изправи, но тежкият ритник на Криша, право в лицето, я върна на пода. Манвах нададе пронизителен вой, но беше късно и никой не откликна.
Криша погледна надолу към кошницата на пода. Беше устояла и се бе върнала към първоначалната си форма. Иневера неволно се усмихна, но жената продължи да скача върху кошницата и на третия път тя се разпадна.
В другия край на дюкяна сестрите съпруги на Криша продължаваха да бият Касаад.
– Пищи като женичка – рече една през смях и отново го удари между краката.
– И се бие още по-зле! – извика втората.
Пуснаха раменете му и Касаад се строполи на пода, хълцайки, а от лицето му се лееха болка и унижение. Жените го оставиха и се заеха да ритат купчините кошници и да ги мачкат със сопите си.
Иневера се опита да се отскубне, но момичетата само я стиснаха по-здраво.
– Мирувай или ще ти счупим пръстите и никога повече няма да плетеш!
Иневера спря, но присви очи и се приготви да настъпи здраво глезена на най-близката. Манвах поклати глава. „Не.“
Касаад изплю храчка кръв и се надигна на лакти.
– Блудници! Почакайте даматът да чуе...!
Криша го прекъсна с изкискване.
– Кой дама ще те изслуша? Какво ще им кажеш, Касаад, сине на Касаад, че си се напил с коузи и са те пребили жени? Няма да посмееш да го кажеш даже на аджин’пала си, докато те опъва отзад тази вечер!
Касаад се помъчи да се изправи, но една от жените го изрита отново в стомаха и той се претърколи по гръб. Не помръдна.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
ОБЯВИХА Я!

Оценка: +1

Годината да не уточняваме. :-)

Оценка: +13

Здравейте, излиза в началото на ноември! Благодарим за търпението....:-)

Оценка: -5 +8

Здравейте Колибри, през юни месец 2016 г. написахте, че следващата книга от поредицата се очаква на пазара август - октомври. Сега е 10.10.2016 г, но все още няма обявена точна дата за излизане на книгата на пазара. Бихте ли ни предоставили информация за етапа, на който е отпечатването на книгата и коя е датата, на която книгата ще излезе на пазара.

Оценка: +17

Здравейте, Колибри! Благодаря Ви, че издавате Абъркромби и Брет на български. Аз лично намирам всичките ви издания на тези автори за страхотни и с нетърпение очаквам следващите.

Оценка: +2

Здравейте, хора! Виждам и вие като мен се интересувате бурно от поредицата. Радвам се, че Colibri, все пак ще изкарат поредицата. Вече мислих, да пиша на някое друго издателство дали биха поели поредицата, но ето, че всичко е наред. Надявам се всичко да мине по вода и да се порадваме на нова книга преди коледните празници, пък и за коледните да дойде, поне ще имам готов избор за подарък :D . А до тогава има още много интересни фантастики, на които да се порадва човек. Благодаря за информацията и спокойна работа, Колибри!

Оценка: +1

Август-Октомври, достатъчно време да ги мина първите три още веднъж :). Благодаря за информацията.

Оценка: +2

Здравейте, Борислав, Борис, Mytko, Читателю:-) Информацията на Карен просто не е била актуална. За въпроси относно бъдещи заглавия можете да ползвате и страницата на Библиотека "Галактики" във фейсбук. Колкото до "грубия и назидателен тон", предупреждението за обидните коментари не беше адресирано към вас, а към гостите тук, които си позволяват да ругаят, меко казано... Които използват твърде непремерен и агресивен език, без да са наясно как точно стоят нещата. Полагаме неимоверни усилия да поддържаме тази поредица, следваме стриктно всички договорни изисквания, при това селекцията ни е безкомпромисна, въпреки всички демотивиращи фактори, които са налице. И силно се надяваме тези усилия да бъдат оценени...

Оценка: -9 +9

не искам да съм прав, но август-октомври на мен ми звучи като не по-рано от февруари догодина ....

Оценка: +10

въобще не е грешка да се замести принц с княз. Княз, принц и велик херцог са тъждествени понятия - и трите титли се използват, за престоналедника на царя. Монако често е наричано и херцогство и княжество според случая. Титлата на Борис III e княз Търновски, което е равнозначно на принц. - престолонаследник. В руския език имам цар, а синът на царя е княз - сиреч принц. Разбира се ако използваме руския, там принцесата е княжна, а не князеса, но това са подробности, въпросът е, че не е такава голяма грешка дъщерята на монарах да бъде наречера князеса

Оценка: -1 +1

Здрасти, не ми е стара информацията, от онзи ден е, може да се е объркала. Но все пак жената свърши работа, накара Ви да благоволите, макар и с груб и назидателен тон, да ни отговорите на въпроса - аджеба кво става. Благодарим Ви много, дано в бъдеще да не се налага, да се свързвам с Питър Брет, асистентки, ала бала, отвъд океани, за да мога чрез тях да накарам Колибри да отговори на един прост въпрос.

Оценка: +2

Ееей, най-накрая благоволиха да дадат отговор, явно се засягат :))) какво ви пречеше да го направите преди 15-20 поста ? Все пак благодарим за отговора и отделеното време. И дано да спазите обещанието си.

Оценка: +4

Здравейте, или агентката се е объркала, или информацията ви е твърде стара. "Черепният трон" е купена и преведена от "Колибри", в момента се редактира и коригира, книгата е обемиста, очаква се на пазара август - октомври. Всички мнения и коментари, които съдържат обидно или невярно съдържание, повече няма да бъдат толерирани.

Оценка: -10 +1

Силно се съмнявам да са започнали да я превеждат без да имат правата, най-вече, защото е едно незаконно и второ твърде рисковано. Просто това ще е поредната незавършена поредица от издателството. Те не са малко вече....

Оценка: +2

Може би просто я превеждат сега, а когато я преведат ще си купят правата. Аз лично нямам търпение да излезе , въпреки че от толкова чакане си я купих на английски преди няколко месеца...

Оценка: +2

Hi, This is Peter's assistant Karen. Peter reads every message he receives, but does not have time to answer them all personally. That's where I come in as a go-between. I'm so sorry you're getting unsatisfactory answers. Here's the situation... Peter doesn't have full control of when his books are published overseas. Negotiations for foreign rights are made between Colibri and Peter's Publisher/Literary Agency in America. At this time, Colibri has not purchased rights to The Skull Throne so they can't translate and publish it. We hope Colibri buys the rights. As soon as they do, we'll announce it on Twitter, Facebook, and Peter's blog. Thank you very much for enjoying the Demon Cycle! Dedicated fans like you are the reason Peter's books are able to be translated in the first place. Hopefully Colibri will notice that soon. Very Best, Karen Айде сега разбери какво става, тази ли не е наясно или Колибри ни баламосват.

Оценка: +5

Кфо стана с тая книга уе братче !?!?!?!?!?

Оценка: +9

Аз лично спрях да си купувам книги докато не видя и последната издадена. Всичките ги има безплатно в интернет и не е трудно да се намерят. Единствената причина да си ги купувам е, за да ги имам в колекцията ми. С такива срокове на забавяне просто ме губят като клиент

Оценка: +10

Аз ще пиша в страницата на Питър Брет, да го попитам дали има идея кои са Колибри, дали имат за спазване някакви срокове, дали е нормално над 1 година след издаване на книгата те все още да превеждат, подвързват, печатат и т.н.

Оценка: +14

Ще ми е много забавно ако авторът завърши следващата книга преди ние да получим някаква конкретна информация за превода на четвърта. Забележете, говоря за информация, а не за издаване.

Оценка: +14

И все пак, Колибри, кога ще издадете книгата?

Оценка: +31

Мога да ви кажа, г-н Томов, две от бруталните грешки. Замествали сте "принц" с "княз". Резултатът е: "князип" вместо "принцип" и "князеса" вместо "принцеса".

Оценка: -1

Всички сме радостни, че се работи по поредицата, но така и не получихме отговор кога приблизително да я очакваме по книжарниците

Оценка: -1 +16

Явно някой трябваше да Ви обиди, за да благоволите да отговорите на многобройните запитвания на читатели, заради които Вие дефакто съществувате. Дано преводача се е справил "по-великолепно" от предния. Очакваме книгата.

Оценка: +21

Здравейте. Ще се въздържим от коментар върху обидните квалификации по-долу. Те показват единствено, че не сте наясно с издателския процес. "The Skull Throne"(Черепният трон) е 770 страници, това е изключително тежка за превод книга, професионалният превод изисква време. Следва редакторска и коректорска работа, но книгата е преведена и ще излезе от печат. Преводачът се справи великолепно. Вие решавате дали да изчакате появата на българското издание, но ние съвсем не сме пренебрегнали поредицата, повярвайте.

Оценка: -19

Рядко поредици са ме завладявали така, както тази. Авторът има уникален стил на писане и те кара да заобичаш историята и героите. Вие не знам какво сте, псевдо издатели с невероятно самочувствие. Нека ви кажа, че не сте единствените, книгата може да се намери в електронен и хартиен вариант вече по цял свят на различни езици, грамотните можем да си я поръчаме от друго място. Не знам как имате очи да заставате пред клиентите си след като така открито се гаврите с тях, книга 3 беше последното, което купих от вас, няма да повторя! Нямате право по такъв начин да злепоставяте автора и творбата му, какво правите, че още не издавате книгата? Вие ли дописвате продължението? Срам сте за издателската гилдия! Поне ще стимулирате хората да научат английски за да прочетат това, което може и да не доживеят да видят издадено от вас!

Оценка: +15

Здравейте, мина близо година от датата на издаване на книгата, какво се случва с превода на български?

Оценка: +24

Някаква информация за издаването на книгата?

Оценка: +25

Мутко, и аз започнах книгата на английски, понеже не ми се чакаше, когато я зачетох на български бях повече от изненадана. Нови имена, нови дефиниции, неща, които изобщо ги нямаше в оригиналната книга... Пари се дават за добре свършена работа, в случая издателството трябва да плаща на нас за да четем закъснялата, зле преведена и оплескана книга. Срам сте за автора и за тази страхотна поредица!

Оценка: +6

Дано преводача не е същия. Толкова неточности, изречения без смисъл и грешки не бях срещал до сега. Не ви знам как четете, но аз бях много силно изненадан, как Иневера си прави зарове от кокалите на мисловния демон, след като няма кокали според нашия преводач. Трябваше да ровя и да чета на английски. По принцип, не би трябвало, нали? "Inevera had been unable to stop her from taking powerful alagai hora from the mind demon — much as Inevera herself had." "Иневера не успя да я спре да вземе могъщите алагаи хора от мъртвия демон, не успя да ги запази за себе си." Или аз съм тъп, или двете изречения се различават.

Оценка: +9

Здравейте, минаха близо три месеца от последната разпространена информация свързана с книгата. Въпросът ми е, кога ще можем да получим нещо ново?

Оценка: +18

Привет, има ли някаква яснота за излизането на 4-та книга ? Благодаря.

Оценка: +37

Ще е възможно ли да получим някаква ориентировъчна информация свързана с издаването на книгата?

Оценка: +20

Излъгал съм за Китай има информация и те чакат като нас "Черепния трон"

Оценка: +2

И на мен ми се иска преводите да станат по бързичко , защото съм много зарибен :) .И ще си купя книгата в деня , в който излезне . Бих искал "Кодексът Алера" да се преведе макар и в елетронен вариант ,за да мога да го чета на български (английския не ми е много добър ,но наистина с това голямо чакане на преводите най-верооятно , ще ме накара да отворя рерчника и да ги почвам на английски , и тогава вече, ще ме загубят като клиент) .И аз съм доста ядосан от голямото чакане , но това за издаването в целият свят , и че само ние чакаме не е така. Влез в сайта на автора и там можеш да видиш , че ние дори сме една от малкото страни ,които чакаме четвъртата книга. В много страни са издадени първите две , или дори само първата , както в Русия :).За Китай няма информация в сайта на автора , но съм сигурен , че там ги имат всичките :D.

Оценка: +5

Какво е това безобразие, Колибри? Четвъртата книга е отдавна издадена по целият свят, само ние още чакаме! Какво ви отнема толкова време? По буква на страница да превеждахте на ден, пак щяхте да я свършите до сега! Предполагам отново ще удвоите цените за немърливата си работа? Редно е четящите да се вдигнем и да изпратим общо писмо до автора за да прекрати работата си с вас и следващите книги да бъдат издавани от по- сериозни хора! Направо се оляхте!

Оценка: +13

Здравейте! Добрата новина е, че ще четем "The Scull Throne" на български! Още е рано да обявим дата на издаване.

Оценка: -53 +3

през март работихте по въпроса, дали все още го правите?

Оценка: +10

Здравейте, Ще е възможно ли да получим някаква информация за следващата книга от поредицата?

Оценка: +27

Здравейте, Може ли да получим информация - кога се очаква да бъде издадена следващата книга на български език?

Оценка: +34

Здравейте, някаква ориентировъчна дата за издаването на книгата?

Оценка: +37

Привет, не и в близките месеци, за съжаление. А иначе работим по въпроса:-) Благодарности и поздрави!

Оценка: -51 +1

Здравейте, Четвъртата част от поредицата, The Skull Throne, излиза в края на месеца - кога, ориентировъчно, можем да я очакваме на български?

Оценка: +9

Здравейте, Анна, съгласни сме с Вас, разбира се, ще имаме предвид споделеното. Благодарим Ви за добронамерената критика.
Здравейте Колибри. Изчела съм всички излезли от поредицата книги до момента както на български, така и на английски език в оригинал. При цялото ми уважение към свършената работа по превода, ще си позволя да отправя критика. При последната книга, Дневната война, се забелязва много различен маниер на писане. Повече от ясно е, че преводачът е сменен, но за мен е неприемливо две книги под ред нещата да се наричат по един начин, а в третата да се въвеждат нови имена и определения. За пример ще дам Мисловните демони, които в книга трета се наричат Умове. Това обърква читателя и внася известна доза неяснота в последователността. Моля, имайте го предвид със следващата книга от поредицата. След като едно нещо е назованo по един начин, то следва да си остане така до края.

Оценка: -1 +8

Много си надъхан да спориш, Томов :D Знаеш ли, само тия, които изпитват вина са склонни да се оправдават. Като не си вършиш работата изрядно недей да беснееш, че получаваш критика. Няма да споря с теб, живей си в самозаблуда, че си най- страхотният преводач на света. Не само аз обаче се оплаквам от твоят превелик превод, забелязваш ли?

Оценка: -5 +2

Здравейте, Николай, при така поставен въпрос няма как да не се постараем да не Ви разочароваме:-) Благодарим Ви, че сте наш читател!
Здравейте, говори се че "The Skull Throne" ще се появи на пазара през март месец догодина. Въпросът ми е отново ли ще трябва да чакаме 1 година, че и отгоре за да я четем на български?

Оценка: +6

Здравейте, не се очертава да бъдат издадени, поне засега. Благодарим Ви!
Ще излизат ли на българския пазар Messenger’s Legacy , The Great Bazaar и Brayan's Gold?

Оценка: +1

Преводачът ме изпревари. Тъкмо смятах да приведа аналогични доводи, дори не става дума за доводи тук, а за факти и е ясно на какво се дължат подобни спекулации - човекът няма представа от терория и практика на превода, но държи да се потупа по гърдите; човекът е критикар "по предназначение" (няма да правя психологически портрет на хората с такава нагласа), човекът не си пада по издателството - нещо го дразни, неизвестно какво... Всъщност причините може да са много. И въпросният г-н четящ да си пооправи малко писането, че се забелязват грешки, а когато си смучеш от пръстите критики, трябва ти самият да си безупречен. Чест прави на г-н Томов, че изобщо го удостои с внимание. И да си дойдем на думата - книгата, и изобщо цялата поредица на Брет е изключителна! Динамичен ритъм, ярки герои, силен контекст. Несъмнено преводът допринася за комплексното усещане от прочетеното. Корицата също ми харесва. Чакаме с нетърпение следващата! Колибри, моля ви, не обръщайте внимание на хейтърите!

Оценка: -1 +5

П.П. Който има достатъчно силен интерес/проблем със свършената работа, може да направи сравнение с оригинала по всяка една линия и да приведе примери (вместо да каже "чел съм оригинала"... Знаем ги тия номера), добре е дошъл. Не съм превеждал Светото писание, а леснодостъпна за сверка книга. Привърженик съм на научния метод и фалсифицируемостта, така че който желае, за да заповяда. Не мога и да не отбележа как двата най-критични коментара се появяват два месеца след последния такъв, в разстояние на няколко часа. Прелюбопитно.

Оценка: -1 +3

Понеже имам преимуществото да разполагам с електронна версия на финалния вариант на превода, направих си двуминутния труд да проверя къде са всички тези меки пишки и тупане по гъзове в превода ми. Меките пишки са в превод на реплика на Манвах, от английското "limp dicks". Тупане по гъзове няма, думата "гъз" изобщо присъства точно веднъж, в ето това изречение: "Казва, че идва от някакво село, Потокът на Тибит, някъде на гъза на нищото насред Мливари." Колкото до описанията на полови сношения, които са ... едно на брой, "цинизмът" в него лесно може да се сравни с оригинала. Впрочем, в оригинала може да се проверят и всички употреби на думи като "fuck", "shit", "piss" и тем подобни, с които Брет не се скъпи ама изобщо. Иначе интересен поток на мисълта позволява на г-н Четящ да си направи извод за морала и ценностите ми от това как съм превеждал секса и цинизмите в текста, които - нека повторя, - са си на същите места и със същия интензитет в оригиналния текст, където и каквито са и в превода. Може би е трябвало да ги пропускам? Или "fuck" да е "по дяволите"? (по-точно "по ядроните"?) Колкото до употребата на "й" и "и" - подобни грешки могат да възникнат в странирането и се случват нерядко. Иначе трудно бих ги объркал, повярвайте ми. В този ред на мисли, интересно ми е да разбера на какво викате "брутални правописни грешки". Колкото до подменените на места имена, напълно е възможно, да, книгата е дълга, а аз бях напреднал вече част с нея, преди да довърша и съответно да се запозная с цялата терминология и да си я изведа в списък. После съм се връщал да поправям, но може да съм пропуснал нещо. Господарката Лийша е мой личен избор. В първите две книги между другото също има разминавания в терминология, да не говорим за други дълги и абсолютно знакови фентъзи поредици, на които съм попадал, които са пълни с подобни неща. Ще ми се да не съм част от тази традиция, но обстоятелствата на работата по книгата явно не са ми го позволили.

Оценка: -1 +3

Отвратителен превод, просто отвртителен! На такива дърварски обноски не бях ставала свитдетел много отдавна! Срам за вас и за цялото ви издателство, че сте позволили превода да излезе в такъв вид, с правописни грешки и цинизми на всяка страница. Това е литература, господа, не жълт вестник с клюки! Срамота е, че ен знаете как се съставя едно изречение без да сбъркате два пъти в него! Срамота!

Оценка: -3 +1

Поправихте до някъде грешката си с предишната корица, но с превода не мога да ви похваля. Не разбирам сегашният преводач на изуст ли превежда? Не е ли чел предишните книги? "Госпожица Лийша" и "Господарката Лийша" звучат съвсем различно въпреки, че "mistress" се превежда и по двата начина. Започнах книгата на английски и прочетох една четвърт, преди да излезе преведена - нищо общо! Да не говорим за зверските правописни грешки, бъркане на "й" с "и", както и промяната на цели имена. Не се ли замисляте, че подрастващите, които сега четат ще приемат тези грешки за правило, и ще започнат да ги употребяват? Някой беше казал, че поезията се губи с превода, прав е бил. И в предишните книги имаше полови сношения, но никога описани с толкова циничен език, личи си, че превежда мъж и си личи, че за този мъж някои морални ценности са не изгубени, а никога не са били придобивани. Да наругаеш веднъж е приемливо, системно да вкарваш изрази като "тупна по гъз" и "меки пишки" - да, в някоя долнопробна чалга песен. Разочарована съм. Съсипвате работата на автора!

Оценка: -1 +2

Вече си е на мястото:-)
Защо я няма в графата фентъзи и фантастика :D
Аз пък си мисля колко по-добре щеше да бъде ако не се сменяха преводачите насред поредицата. Не само разликите в имената на места и хора се забелязват, но и изрази, структура на изреченията ... И е още по-вбесяващо, когато четеш книгите наведнъж, една след друга.

Оценка: -1 +6

Всъщност тази корица е добра, но правят грешка, че използват един и същи художник, който пък прави грешката да използва едни и същи цветове за поредицата. Това го прави сигурно, защото все пак е поредица, но нещо не се получава. Касъров е по-добър. Мое мнение.

Оценка: +4

Colibri, my Bulgarian publisher, just posted their cover to Daylight War. Another gorgeous Inevera. http://t.co/mJTMeuh4kp

Оценка: +8

Нямам търпение да излезе :) Урааааааа! И корицата ми харесва много!

Оценка: -1 +3

Ммммм, страхотия! Стига хейт, бре хора, не сте ли доволни, че книгата излиза?! Корицата си е супер:-)

Оценка: -7 +8

пак не изразява духа на книгата -_- тоя художник да ходи да се гръмне се едно е ковер на някой сапунен сериал

Оценка: -12 +6

Този път корицата ми харесва :)

Оценка: -3 +1

Най накрая!

Оценка: +3

Доживяхме :D

Оценка: +2

да разбираме ли, че ще е готова точно след панаира?
NICE!

Оценка: +2

Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-150-390-2
Купи
Цена
24.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-150-390-2
Купи
Цена
13.00 лв.
(24.00 лв.)

* 11 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-11лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени